От началото на 90-те години на 20-ти век населението на България е намаляло с около 2,5 милиона души. Това се дължи както на тенденции като спада в раждаемостта и застаряването на населението, така и на специфични фактори за страната като значителната емиграция, особено през периода 2012-2019 година.

Изводите са от доклад на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет, който е съвещателен орган към правителството.

Населението на страната в трудоспособна възраст изпитва нарастващ натиск от 2010 г. насам, пишат още авторите на анализа. Очаква се той да се запази висок до 2025-2035 г., след което ще има влошаване на тенденцията. 

Раждаемостта в България остава под нивото на заместване на населението, въпреки бавното ѝ възстановяване от началото на хилядолетието. Смъртността е сред най-високите в ЕС, а продължителността на живота е най-ниската – 74,2 години, при средно 80,6 години за ЕС. Към 2022 г. се наблюдава и голяма разлика (около 7 години, при 6 години средно за ЕС ) в средната продължителност на живота между мъже и жени.

Стойността от 2.1 на тоталния коефициент на плодовитост за България се смята като граница за т.нар. ниво на заместване на населението, при което то може да бъде постоянно за дълъг период от време. За България той спада под критичната стойност още през 1980 година. Раждаемостта се характеризира с устойчив спад, който се ускорява през периода на преход след 1990 г., посочват още авторите.

След началото на новото хилядолетие се наблюдава тенденция на бавно възстановяване на населението както за България, така и в другите страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В периоди на икономически рецесии се появяват известни колебания в раждаемостта. В последните години нивата на плодовитост в страната са по-високи от тези в останалите 27 страни от ЕС. Въпреки това тоталният коефициент за България продължава да бъде под нивото за заместване на населението.

Страната ни попада в групата на ЦИЕ и по отношение на очакваната продължителност на живота. В нея като цяло се наблюдава стагнация на средната продължителност през периода 1960-1990 г., но у нас стагнацията е продължила и през 90-те години на 20-ти век. След втората половина на 90-те години е започнал период на бавно нарастване на  въпросния показател.

Въпреки това, към 2022 г. средната продължителност на живота на родените в България е най-ниска в сравнение с останалите европейски страни.

Населението намалява поради отрицателните естествен прираст и нетна миграция, особено в периода 2012-2019 г., пишат авторите. От 2010 г. се наблюдава значителното увеличение на демографския натиск върху населението в трудоспособна възраст.

Всички тези промени имат дългосрочни икономически последствия за производството, пазара на труда, социалното осигуряване и регионалното развитие, посочва се в доклада. Изтъква се, че демографските промени представляват сериозен риск за икономическия растеж и устойчивостта на социалните системи в България.

Според Съвета за икономически анализи след 2009 г. демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на БВП, като средният отрицателен ефект е около 0.9 процентни пункта годишно. Това представлява към 45% от средния годишен темп на растеж на БВП за периода 2010-2021 година.

За да се отговори на тези предизвикателства е необходимо прилагане на комбиниран подход, разчитащ както на директни, така и на компенсаторни политики, смятат авторите на доклада. Първите могат да включват например мерки като стимулирането на раждаемостта и подобряването на здравния статус на населението, както и мерки, свързани с управлението на миграционните процеси. Компенсаторните политики могат да бъдат насочени към увеличаване на заетостта, повишаване на производителността и подобряване на качеството на трудовите ресурси чрез образователни политики и инвестиции в продуктивен капитал, съветва Институтът за икономически анализи.