Ако 2020 г. се използва за базова година, за следващите 20 години, до 2040 г., населението на България се очаква да намалее с една четвърт. Ако базата е 2001 г., това намаление ще е с около една трета.

Демографските пустини към 2040 г. ще заемат 69 на сто от територията на страната.

37 на сто от селищата в страната ще са без жители или с до 20 души население.

В България в някои общини смъртността преди пандемията надхвърля 40, 50 промила - резултати като в държави в Субсахарска Африка или в някои азиатски страни, в които има глад или продължаващи военни конфликти.

Основните демографски проблеми на страната не са ниската раждаемост и застаряването на населението, а свръхвисоката смъртност, острият дефицит на младо население и резките териториални дисбаланси.

Това са някои от акцентите, които направиха доц. Надежда Илиева от БАН и доц. Георги Бърдаров от СУ при предствяне във вторник на изследването "Регионалните демографски дисбаланси в България - количествени измерения, причини, политики и мерки за оптимизиране на ситуацията". 

Три варианта на прогноза - при всички населението на България намалява

Прогнозата на доц. Илиева е разработена в три варианта - тенденциален, при който е заложено запазване на тенденциите от досегашното демографско развитие, вторият вариант е оптимистичен - при който се предполага повишаване на равнището на раждаемост и коефициента на плодовитост, а при третия се предполага влошаване на демографските процеси. Най-вероятностен за бъдещото демографско развитие на страната се очаква да бъде сценарият в границите на вариантите реалистичен и песимистичен, обясни доц. Илиева.

И при трите варианта на прогнозата се предвижда намаление на населението, но с различни темпове, уточнява БТА.

Населението на България ще достигне към 2040 г. между 5 милиона и 79 хиляди души (според песимистичния вариант), 5 милиона 359 хиляди (според тенденциалния) и 5 милиона и 800 хиляди (според оптимистичния), каза Илиева.

Четири притеснителни демографски процеса

В България се наблюдават четири притеснителни демографски процеса, отбеляза доц. Бърдаров. Два от тях са логични и нормални и са част от процесите в целия свят, на тях не може да се повлияе, но другите два трябва да се променят, за да се подобри ситуацията.

Нормалните и естествени демографски процеси са свързани с ниската раждаемост и застаряването на населението.

Раждаемостта у нас дефакто е ниска, но това е нормален процес, характерен за целия развит свят, резултат от все по-високото ниво на образование, динамиката на живота и технологиите, все по-отговорното родителство и новите реалности, на този процес не можем да повлияем.

Застаряването на населението също е нормален и логичен процес, резултат от медицината, образованието, стандарта на живот.

Според данните средният брой деца, раждани от жена на фертилна възраст в Европа, варира от 1,1 до 1,9, като за България е 1,6. Коефициентът на раждаемост в Европа варира от 7,6 промила до 12,9 промила, като България има 9 промила. Тоест ние съвсем нормално се вписваме в тази демографска картина на ЕС, обясни доц. Бърдаров.

Само преди 120 години средната продължителност на живота в Европа е била 33-35 г., максимум до 40 години. Днес средната продължителност е 83-85 години и съвсем скоро ще достигне 90 години. Застаряването на население е нормален процес, характерен за целия развит свят и ще стане характерно и за целия свят, добави той.

В разрез със случващото се в развития свят обаче е свръхвисоката смъртност и острият дефицит на младо, активно, трудоспособно население. Доц. Бърдаров уточни ,че данните са отпреди пандемията от коронавирус. Преди пандемията България беше на първо място в цяла Европа по смъртност и на едно от първите места в света.

Основните демографски проблеми, които са особености на демографската картина на България, са:

- драстичният вертикален демографски дисбаланс, т. е. съотношението младо-възрастно население, не поради застаряването, а поради липсата на младо активно население;

- нелогично големите териториални демографски диспропорции в страната.

Свръхвисоката смъртност преди 2020 г. - като при война

Най-високите нива на смъртност се регистрират в Северозападна България, като на ниво област те надхвърлят 20 промила. Това са област Видин с 22,9 промила, Монтана - 21,8.

"Няма административна единица в ЕС на областно ниво, където смъртността да надхвърля 20 промила", посочи Бърдаров като уточни, че най-високите стойности в друга страни на смъртност не надвишават 15 промила.

Още по-шокираща е ситуацията на ниво общини. Има общини в България, където смъртността надхвърля 30, 40, дори 50 промила. В световен план, преди пандемията, такава смъртност за света имаше само в територии в Африка и Азия, поразени от болестни пандемии или в тежки военни конфликти, отчете доц. Бърдаров.

Той даде пример с община Георги Дамяново - 40 промила, Бойница - 51.8 промила смъртност.

"Причините са пълният срив на здравната система в тези региони, липсата на млади хора и относителната бедност на населението", обясни Бърдаров.

Населението на 65 и повече години в България е вече около 21 процента, във Видин достига почти 30 процента, както и в Габрово. Коефициентът на демографско заместване например, който показва на 100 излизащи в пенсионна възраст в съответната година на съответната територия, с колко работещи са заменени за съответната година на съответната територия, за България през 2001 г. е бил 100 на 124, за 2017 г. е бил 100 на 64, тоест на сто пенсионирани едва 64 влизат в активна възраст, а в области като Видин, Габрово , Смолян то е около 100 на 40.

Три ареала в страната според населението

На базата на изследването учените са направили демографска подялба на областно ниво в България, съобразно основните демографски показатели, и са определили три ареала.

Първият ареал са региони в тежка демографска криза (демографско депресивни региони), естественият прираст в тях е от минус 10 промила (при естествен прираст на България минус 6.7 промила, с който е на челните места на държавите с най-висок отрицателен естествен прираст в света) и дял на възрастното население около 30 процента на областно ниво, а на общинско стига до над 50 процента. Това са Северозападна България, Централна Северна България и Краището. Бърдаров изброи някои области, които влизат в тази зона - Видин, Монтана, Ловеч, Враца, Плевен, Габрово, Велико Търново, Кюстендил, Перник.

Вторият ареал включва райони със сериозна демографска криза - с естествен прираст между минус 6.7 промила и минус 10 промила, не чак с двойни стойности, но под средния за страната. В тази категория попадат Североизточна България, части от Родопите - Русе, Разград, Смолян, Хасково и единични области от други части на страната като Шумен, Ямбол, Търговище, ккато и София-област с минус 9,3 промила естествен прираст. 

Третият ареал - това са райони с по-благоприятна демографска ситуация, с по-малък отрицателен естествен прираст от средния за страната. На областно и общинско ниво няма територия с положителен естествен прираст. В този ареал са области с естествен прираст от минус 2 до минус 6.7 промила и възрастно население по-малко от 20 процента. Това е централната южна ос на България, която се очертава с тези по-благоприятни показатели. Тук попадат София-столица, Пазарджик, Пловдив, Сливен и Бургас. Има и две други области в този ареал - на север е Варна и на юг Благоевград.

Доц. Бърдаров припомни, че в рамките на друго изследване, е представил програма за демографски рестарт на България на базата на позитивни примери от различни части на света. Основните опорни пункта на тази програма са образование, реализация, доходи и социална сигурност и вяра в институциите. В България вече има наченки за тръгване в тези посоки, отбеляза той.

Тенденциите

Поляризацията на демографското пространство ще продължава - градското население ще достигне 79 процента, най-слабо засегнати ще бъдат 6-те големи града в страната, като тази група градове ще показва по-малко намаление от средното за страната, посочи доц. Илиева. 

През 2011 г. освен столицата още шест града са с население над 100 хил.д. (Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен), като в тях се формира 46,2% от градското население и 33,6% от населението в страната. До 2040 г. от споменатите градове само София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора ще попадат в тази група селища. В тях ще бъдат съсредоточени близо половината (48% от градското население и 38% от населението на страната)

Най-голямо увеличение се очаква да настъпи в групата на градовете с под 3000 души население, като при последното преброяване тази група формира 68 процента и ще достигне 81 процента през 2040 г.

С положителен прираст до 2040 г. ще се отличават само някои селища, които са разпръснати по цялата територия, те са обособени в пет групи, в зависимост от депопулационните процеси. Със слабо - под 10, и умерено - от 10 до 20 процента намаление на населението за периода 2001 -2040 г. се отличават едва 5.3 на сто от населените места.

Със силен интензитет на депопулация - намаление от 20-60 процента на населението, попадат 36 процента от населените места в страната, а с критична степен по интензитет на намаляване на населението /от 60 до 80 процента/ - 22 процента от населените места. За съжаление с най-голям дял ще бъдат населените места с безвъзвратно висок интензитет с намаление на броя на населението с над 80 процента, обясни доц. Илиева. Между 2001 и 2019 г. тук попадат 249 села, като до 2040 г. ще се наблюдава седемкратно увеличение. Към тази група не се включва нито един град.

Демографските пустини - 69 на сто от територията на страната

Тревожна тенденция е не толкова намаляването на гъстотата на населението общо за страната, а изменението ѝ в регионален аспект. Отпадането на селища и намаляването на населението водят до появата и разширяването на т.нар. демографски пустини (територии, в които гъстотата на населението е под 10 души на кв.км.). През 2016 г. такива територии обхващат 23 на сто от страната, а през 2040 г. се очаква достигнат 69 на сто от територията на страната.

През 2011 г. - 4,4 на сто от селата са били без население. Към  2040 г. обезлюдените са 25 процента от населените места. а като към тях се прибяват и селата с населението до 20 души - делът им ще стане 37 процента. И това ще е най-големият дял в селищната структура на страната.