С шеметен ритъм, ярки персонажи и необичайна смесица от мистерия, романтика и хумор увлича романът „Убийците от Атина“, който вече е по книжарниците със знака на издателство „Кръг“. Авторът Джефри Сайгър – американец, който от много години живее на остров Миконос, сътворява не просто първокласен криминален трилър, но и нюансиран портрет на днешна Гърция с всичките ѝ проблеми и противоречия. Пропита с корупция, ксенофобия, политически машинации, двуличие и отмъщение, историята е своеобразна гръцка трагедия, която остро контрастира на тамошните красиви пейзажи. Книгата излиза след големия успех на дебютния роман на Сайгър – „Убийство в Миконос“, добре познат на българските читатели. В „Убийците от Атина“ главно действащо лице отново е политически неудобният полицейски началник Андреас Калдис. Преводът е на Владимир Германов, а корицата – на Стоян Атанасов от Kontur Creative.

Интригата в романа се завърта, след като синът на един от най-богатите и влиятелни мъже в Гърция е открит мъртъв в контейнер за боклук в покварен атински квартал. Тъй като бащата на момчето е прословут със своята безскрупулност, Андреас Калдис – главен инспектор на отдел „Тежки престъпления“ в тамошната полиция, подозира, че в убийството е скрито послание. Но какво е то и кой го изпраща? В хода на разследването се появяват все повече улики за мащабна конспирация, простираща се от мрачния подземен свят на гръцката столица до бляскавото ѝ висше общество. Смъртоносната вражда между могъщи противници заплашва и бездруго несигурното бъдеще на страната и отвежда чак до древното ѝ минало...

Криминалните трилъри на Джефри Сайгър от поредицата за Андреас Калдис предизвикват възторжени отзиви в гръцките медии още от излизането на първия „Убийство в Миконос“. Определяни са дори като „пророчески“, тъй като в някои от тях, включително в „Убийците от Атина“, писателят неволно успява да предвиди значими социално-политически събития.   

В интервю за сп. „Грийк Сити Таймс“, на въпрос как си обяснява огромния успех на своите книги в Гърция, Сайгър отговаря така: „Като  писател, който твори в чужда страна, имам предимството да гледам на нещата без предубежденията, които се появяват, ако си роден в определена култура. Нямах намерение да се превръщам в хроникьор на гръцките изпитания и неволи. Но след успеха на първия ми роман колелото просто се завъртя. Вълнуват ме обществените промени, а почти всички големи проблеми, с които се сблъсква съвременният свят, са съсредоточени в гръцкия средиземноморски регион. Всъщност смея да твърдя, че никоя западна страна не е по-близо до предизвикателствата пред нашата планета от Гърция“.

Джефри Сайгър е американски романист, който живее на остров Миконос. Преди да се посвети на писането, работи като адвокат на Уолстрийт, но се отказва от кариерата си в полза на художествената литература. Трилърите му за полицейския началник Андреас Калдис жънат голям успех в Европа и САЩ, като още първият от тях – „Убийство в Миконос“, оглавява класациите на бестселърите в Гърция.

* * *

Из „Убийците от Атина“ на Джефри Сайгър

Снимка "Кръг"

Зани Костопулос погледна часовника си. Все още беше рано. Секретарката му щеше да дойде след половин час. Нещата не се развиваха по план и той се безпокоеше, че медиите може да го подхванат. Несъмнено щяха, ако някога научеха. Опита да не мисли за това. 

Не беше лесно да опознаеш Зани, да не говорим да го харесаш. Бе натрупал богатството си по старомодния начин: с кражби, подкупи и пране на пари. И ако достоверността на слуховете можеше да се мери по упоритостта им, беше убивал повече от веднъж. Днес обаче името Костопулос беше „стълб на атинското общество“. Поне това повтаряха да втръсване всички светски хроникьори в Гърция, защото третата му съпруга плащаше на издателите им да го правят. Ако свързваш „уважаван международен бизнесмен“ и „филантроп“ с дадено име достатъчно дълго време, хората започват да вярват. Поне на теория. 

Планът на госпожа Костопулу определено бе сработил в полза на съпруга ù. Зани се опиваше от самия себе си, не пропускаше и дума, написана за него в медиите, и се тревожеше безкрайно, когато пресата не схващаше, че заради огромното си богатство е прав по всички въпроси и заслужава обществено признание, съизмеримо с това богатство. Всяка сутрин секретарката, която беше наел само за да следи славата му, му даваше папка с изрезки и записи на всяко споменаване на името му през последните двайсет и четири часа. Настроението му през следващите двайсет и четири часа зависеше от дебелината на папката, която му се връчваше. 

Къде е тя? Зани се отдалечи от бюрото си и закрачи из кабинета. Знаеше какво е медиите да ти се нахвърлят и тази мисъл никак не му харесваше. Всъщност последната атака го бе довела до сегашната бъркотия. Поне така смяташе самият той. Още настръхваше при спомена за публичната си схватка със собственика на най-популярния атински футболен отбор. Според Зани въпросният не беше по-различен от него – и двамата се бяха завърнали от семейно изгнаничество в бившия Съветски блок и бяха натрупали огромни, нови гръцки богатства, но въпреки това Зани все беше в сянката на другия. Опитът му да измъкне контрола над футболния отбор от съперника си не опираше до бизнес – предприе го, защото смяташе, че обществените привилегии на другия се дължат именно на собствеността над отбора. 

Битката на двете именити момчета за национално известната играчка беше подлудявала всеки автор на заглавия и водещ на токшоу седмици наред. Бе жестока, срещу съперник, който беше поне толкова силен, колкото и той, и приключи с още по-горчива загуба. Зани имаше усещането, че медиите му се подиграват, и потърси някой друг, когото да обвини за унижението си. Спря се на лесна мишена – потомственото атинско висше общество. Много от тези хора едва прикриваха презрението си към всички, които смятаха за кариеристи, политически опортюнисти и новобогаташи. Да ги обвини, че се радват на падението му, несъмнено беше оправдано. Не бе в състояние да приеме обаче очевидния факт, че потомственото общество предпочита и двамата да бъдат ликвидирани в медиите. 

Гневът му тля месеци наред. После той реши да покаже на всички – на цяла Атина, силата си, и да накара хората да се страхуват от името му, ако и да не го уважават, като го превърне в нарицателно за нещо друго: собственик на вестник. И не на кой да е вестник, а на най-стария и най-уважаван – „Атинянин“. Както буквално всички в Атина знаеха, „Атинянин“ беше собственост на фамилия Линардос от поколения и макар други вестници да имаха по-големи тиражи, никой не би могъл да се мери с него по влияние сред националния елит.

„Майната им!“ – това беше реакцията на Зани, когато видя краткото известие, с което отклоняваха предложението му да купи вестника за щедра сума, многократно по-висока от реалната му стойност, и му предлагаха да опита да придобие друг футболен отбор, може би втородивизионен от Северна Гърция, до границата с „една от страните от бившия Съветски блок“. 

Не му убягна обидата, насочена към корените му, нито прикритото в известието напомняне, че има граници, които не бива да се прекрачват, точно както има клубове, в които не може да настояваш да членуваш – поне докато следващите поколения не подправят достатъчно семейните ти корени с престижни училища и бракове, така че да станат допустими. Получи известието едва преди месец и то отбеляза ден първи на обсадата му срещу семейство Линардос. 

Зани откупи и се зае да проследи всеки неин дълг, до който успя да се добере, включително такива, които кредиторите не смееха да поискат заради могъщия глас на длъжника; откри и финансира всеки съдебен иск за клевета, който можеше да се предяви или изфабрикува; пресуши голяма част от рекламодателската база на вестника, като субсидира тези, които бяха готови да рекламират другаде, и плати на хората, отказали да разпространяват вестника, повече, отколкото получаваха да го разпространяват. 

Въпреки маневрите на Зани семейството не се поддаде на натиска. Морковът не проработи, а тоягата явно не нараняваше достатъчно. Той реши, че е време да удари по-силно, да ги пребие до смърт, ако се наложи. Повече нямаше да го унижават. Из Атина започнаха да циркулират отдавна прикривани тайни на фамилията. Афери на бащите, зависимости на съпругите, наклонности на децата не спираха да се появяват в конкурентни издания. А сега истински хит в мрежата бе станал един особено недискретен момент – любима внучка и двама млади мъже, записани с мобилен телефон в тоалетната на нощен клуб с много лоша слава в „Гази“. Това неминуемо щеше да съсипе името ù.

Във всеки от четирите петъка, последвали първоначалната му оферта, Зани изпрати на семейството нова, в която намаляваше предишната предложена цена с двайсет и пет процента. Семейството не отговаряше. Преди два дни изпрати пета оферта. 

Зани престана да крачи и се загледа през прозореца. Вече би трябвало да е чул нещо. Беше натегнал пресата максимално. След като това с хлапачката не проработи... от какво, по дяволите, бяха направени тези хора?