Кристиан Вигенин е евродепутат от БСП и групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) в Европейския парламент. Той е заместващ член и единственият български представител в делегацията в Парламентарния комитет за асоцииране „ЕС-Молдова“. Посещавал е страната много пъти и добре я познава. Клуб Z разговаря с него в Европейския парламент в Страсбург по повод изборите за президент и референдума за ЕС в бившата съветска република.
Прозападната Мая Санду и подкрепяният от проруските сили Александър Стояногло ще се изправят един срещу друг на втори тур на 3 ноември. А привържениците на евроинтеграцията водят с минимална преднина малко преди окончателното обявяване на резултатите..

- Г-н Вигенин, какъв е вашият коментар за резултатите от президентските избори и референдума в Молдова?

- За резултатите от изборите трябва да говорим след втория тур. Очевидно Мая Санду има предимство, но то не е толкова голямо, колкото се очакваше. Това се вижда и от референдума, за който все още очакваме окончателните резултати. Но като чели гласовете в подкрепа на европейската интеграция са съвсем малко над тези, които са в обратната посока.

Мисля, че оттук нататък ЕС трябва да отчита тази реалност. Защото най-големият проблем според мен би бил да не се вземе предвид фактът, че независимо от външната намеса, която бе отчетена, от сериозната дезинформация, която успяхме да проследим в кампаниите за изборите и референдума, половината от населението на Молдова е скептично по отношение на ЕС. Оттук нататък подходът към страната трябва да бъде много внимателен. Мисля, че налагането на сила, на определени решения, политики може да доведе до още по-дълбоко разделение в обществото. С политиката си ЕС трябва да се опитва да преодолява тези разединения, да печели хората за европейската кауза, а не, както вече се чуват някои гласове, да се твърди, че тези, дето не са подкрепили ЕС на референдума, не искат европейска Молдова. Мисля, че по-скоро има известно неразбиране, известен страх на хората от това, което предстои. Това е разбираемо. Трябва да бъдем внимателни. За мен лично това е изводът от всичко, което виждаме.

- Откъде е намесата, която споменахте? От Русия или от някъде другаде?

- Трябва да кажем, че от това, което проследихме в рамките на кампанията, имаше външна намеса, следите от която водеха към Русия. В същото време трябва да кажем, че имаше също и намеса, макар и по различен начин, от партньорите на Молдова в ЕС.

Даже бих дал за пример резолюцията, която беше приета от Европейския парламент 10 дни преди самите избори. За първи път ЕП си позволява да приеме резолюция, която беше едностранна, в подкрепа на едната страна в референдума. Според мен молдованите трябва да бъдат оставени сами да стигат до тези решения. А иначе трябва да се създаде такава среда такава среда и в Молдова, и във всяка една от нашите държави, в която да не се допуска олигарсите да управляват политическите процеси. Казах го тогава и в залата, че един от големите проблеми на Молдова, и то от много години, е, че олигарси с много пари и много власт често и не съвсем ясно създават, подкрепят партии, направляват политическите процеси. Мисля, че в една европейска държава такъв тип хора не трябва да участват в политиката. Не трябва да има среда, която да позволява участие по този начин. Освен в Молдова виждаме тези проблеми и в Грузия, виждали сме ги в Украйна, в Централна и Източна Европа. Някъде явно, някъде неявно гора с големи финансови възможности управляват политическите процеси.

България е една от тези страни. Защо не си го кажем направо? Това, че когато сме критични към ситуацията в Молдова, нека гледаме и себе си.

- За Молдова вероятно имате предвид олигарсите Илан Шор и Влад Плахотнюк...

- Да, разбира се.

- Те са проруски...

- В Молдова са проруски. В други страни се демонстрират като проевропеци и евроатлантици.

- Говорихте за олигарсите на дебата, но се въздържахте при гласуването на резолюцията. Защо?

- В продължение на 10 години бях един от активните членове на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Има правила и принципи, които не бива да бъдат нарушавани. Въздържах се преди всичко заради това, че според мен не би следвало Европейският парламент толкова близо до изборите в която и да било държава да приема резолюции, които са пряка намеса в политическия процес в съответната държава. Може да не ни харесва едно или друго нещо,, но ЕП няма право да се меси по този начин.

- Каква е според вас рецептата за Молдова?

- Смятам, че тя няма друга реална алтернатива за едно възходящо развитие освен посоката членството в ЕС. Тук няма никакво съмнение и България трябва да помогне това да се случи. Но в същото време трябва да бъдем и внимателни, защото рискуваме чрез един по-агресивен подход, какъвто през годините сме виждали към други държави, да задълбочим разцеплението в обществото.

Следя какво става в Молдова. Смятам, че след тези резултати Мая Санду ще бъде отново президент. Трябва да вземе необходимите мерки, за да затвори тези разделения, внимателно да работи с тези близо 50 на сто, които не подкрепиха ЕС, защото не всички от тях са антиевропейци. Не всички са крайни русофили. Това са хора, голяма част от които мяха убедени, че не това е посоката. Те смятаха, че едно ускорено членство в ЕС може да създаде вътрешни конфликти по начина, по който това се случи в Украйна. Тези страхове трябва да бъдат успокоени и успоредно с това ЕС да помага да се възстанови и териториалната, и политическата част на Молдова – говоря за Приднестровието. И тук трябва да сме внимателни, а не агресивни, защото има път за решаване на този конфликт. Тези процеси трябва да се координират с ОССЕ, която има своята специфична роля там. Да не форсираме процеса.

- Споменахте за намеса и на европейските партньори на Молдова. Има ли тук някакво българско участие? Все пак в Молдова има и българско малцинство.

- Мисля, че съвсем правилно България не се ангажира пряко с тези процеси в Молдова. Още повече, на фона на нашата собствена ситуация трудно можем да бъдем някакъв фактор в тези процеси. Но, разбира се, България има своята роля като част от ЕС, от европейските усилия в подкрепа на Молдова.

- Имате ли информация как са гласували българите в Молдова, по-специално на референдума за ЕС?

- Не съм виждал как стои въпросът регионално. Но мога да предположа, че мнозинството от тях не са подкрепили референдума поради различни причини. Отдавна нашето малцинство там е по-скептично към това ускорено движение на Молдова към ЕС. Трябва и с тях да се работи внимателно. Споменах в изказването ми, че и след местните избори в страната, които предшестваха настоящия вот, се видяха някои разделения, които са проблематични. Защото това не е типичното само политическо разделение „ляво-дясно“ или „антиевропейско-проевропейско“. Видя се разделение по етнически и регионален принцип. Такъв тип разделение вече е много рискован за която и да било държава. Затова казвам, че оттук нататък трябва много внимателно да се работи с Гагаузия, да не се създават нови конфликти или да се разменят обвинения. Трябва Гагаузия да бъде много умно ангажирана в този процес, много мнимателно да се работи с българското малцинство, за да нямат хората страхове. И да не се окаже в един момент, че в опита си да приближим колкото се може по-бързо Молдова към ЕС, вместо да изпишем вежди, сме извадили очи.

- Имате ли опасения от евентуална руска намеса в Молдова по подобие на тези в Грузия и Украйна, например при нежелателен за Москва резултат от президентските избори?

- Не мисля. Първо, не смятам, че в случая с Молдова има такъв пряк интерес от страна на Русия. Второ, самата Русия има достатъчно проблеми в момента със ситуацията в Украйна. Вероятно, и това е донякъде разбираемо, че Москва би предпочела този референдум да бъде негативен. Това се видя от подкрепата за тези формации, които по-скоро бяха против ЕС. Но не мисля, че Русия би имала намерение да се ангажира в по-голяма степен политически, да не говорим военно. Но пак да кажа, че това много зависи от подхода на ЕС, от това как оттук нататък ще продължи самото молдовско ръководство.