На 28 октомври 1992 г. 36-ото Народно събрание отхвърля с гласуване поискания от първото некомунистическо правителство на страната вот на доверие за цялостната му политика в икономиката, вътрешните и външните работи и сигурността. След като кабинетът не получава доверието на народните представители, министър-председателят Филип Димитров подава оставката на правителството, припомня днес в редовния си преглед на архива отдел “Справочна” на БТА.

До правителствената криза се стига след месеци на политически трудности в страната. На 30 август 1992 г., президентът Желю Желев свиква пресконференция на поляната пред резиденция "Бояна" (т. нар. Боянски ливади), по време на която той отправя критики към правителството на Филип Димитров, обвинявайки го, че е влязло в конфликт с медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации.

В следващите два месеца напрежението в политическата среда в страната се повишава. През септември се появяват искания сред формациите в СДС за промени в правителството; към тези гласове се включват и от ДПС, според които кабинетът има нужда от промени или от нов екип. Междувременно в средата на септември ДПС инициира искане на оставката на председателя на парламента Стефан Савов (СДС), подписано и от депутати от БСП. В следващите дни в декларация на ДПС, публикувана в бюлетина на БТА “Вътрешна информация”, се сочи, че Движението сваля доверието си от министър-председателя Филип Димитров, а лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява: “Снемането на политическото доверие от Филип Димитров, не означава недоверие към правителството като цяло”. На 24 септември в началото на пленарното заседание Стефан Савов си подава оставката.

Същевременно текат трудни процеси във взаимоотношенията със синдикалните среди – в началото на октомври стачкуват учителите, появява се готовност за стачка и във военнопромишления отрасъл. Назряват проблеми и в сектор "Сигурност". В началото на политическия сезон са разгласени данни за извършени оръжейни сделки с фалшиви документи от Правителствената комисия за контрол върху режима на производството и търговията с военна и специална продукция. Няколко седмици по-късно, на 18 септември 1992 г., шефът на Националната разузнавателна служба (НРС) Бриго Аспарухов обявява на пресконференция, че НРС разполага с данни, че един от съветниците на премиера Филип Димитров е забъркан в оръжеен бизнес. Същия ден пред репортер на БТА той уточнява, че всъщност става въпрос за съветник на правителството.

По случая има среща при президента, на която присъстват премиерът, министри и представители на парламента. По-късно казусът стига и до парламента. Това се превръща в поредна стъпка в напрежението между институциите в онзи момент.

Филип Димитров

В своя бюлетин “Вътрешна информация” БТА проследява случващото се около кабинета:

Среща на президента с премиера и ръководството на Комисията по национална сигурност

София, 2 октомври 1992 г. /БТА/

Непосредствено преди насрочената за днес в президентството среща на президента Желю Желев с премиера Филип Димитров и ръководството на Комисията по националната сигурност, министър-председателят заяви пред журналисти, че ще постави на нея въпроса за поведението на ръководителя на Националната разузнавателна служба генерал Аспарухов, който според думите му е отказал да предостави на правителството и на министър-председателя информацията, с която разполага. Според г-н Димитров безпрецедентността на подобен акт е очевидна.

“Това е не просто нахалство, а акт, който изразява съмнения, преднамерено пренебрегване, дори конфронтационно поведение спрямо правителството”.

Господин Димитров заяви, че ще постави пред президента Желев въпроса дали държавният глава стои зад подобен акт, което би означавало, че и той се изправя срещу законно избраното българско правителство. Ако президентът го осъжда, премиерът ще го помоли да вземе мерки по отношение на генерал Аспарухов. (…) Поведението на генерал Аспарухов според премиера дава основание за съмнение в добронамереността на сведенията, които би предоставил. Националната разузнавателна служба, заяви г-н Димитров, се държи така, сякаш би могла да действа срещу правителството.

На срещата премиерът бе съпроводен от вицепремиера и министър на правосъдието Светослав Лучников и от министъра на вътрешните работи Йордан Соколов.

След срещата, която продължи близо три часа, министър-председателят заяви, че "забъркване на съветник на правителството в оръжеен бизнес няма". Г-н Аспарухов, добави той, ще поднесе извиненията си както за своето поведение по отношение на драматизма, съпроводил днешната среща, така и във връзка със своите изявления на пресконференцията. В този разговор, добави премиерът, господин президентът успя да ни убеди, че генерал Аспарухов не е действал недобросъвестно и по тази причина неговите обяснения и извинения ни удовлетворяват.

Малко след това генерал Аспарухов заяви пред журналисти:

"Като директор на Националната разузнавателна служба поднасям извиненията си на министър-председателя и в негово лице на правителството за това, че не го информирах по случая тогава, когато поиска той, а пожелах да направя това в присъствието на господин президента и ръководството на Комисията по национална сигурност."

След това генерал Аспарухов направи още едно изявление, като специално помоли да бъде цитиран точно:

"При поднасянето на допълнителната информация от Националната разузнавателна служба по случая се оказва, че съветникът в правителството не е забъркан в оръжеен бизнес. Съветникът в правителството господин Константин Мишев е изпълнявал коректно и съобразно указанията поставената му задача от министър-председателя, за резултата от която е докладвал на съответните органи - министър-председател, министър на търговията и Комисията за оръжеен контрол."

Ген Аспарухов заяви накрая, че Националната разузнавателна служба е излязла достойно от положението, тя е имала информация, че Константин Мишев е действал по указания на министър-председателя. Той добави, че по-нататък може би ще даде допълнителна информация на журналистите. (…)

***

Оръжейни сделки не е имало, мисията на Константин Мишев е била информационна, казва Филип Димитров

София, 5 октомври 1992 г. /БТА/

Мисията на премиерския съветник Константин Мишев, за която се говори на среща в президентството, е била чисто информационна - среща с държавни служители по въпроси, които засягат широк спектър от теми, включително и някои искания към нашата страна в рамките на събиране на информация, заяви днес министър-председателят Филип Димитров. Това той каза в отговор на въпрос на репортер на БТА, след днешното му изявление по националното радио, за интервюто на президента д-р Желю Желев за в-к ”24 часа". Сделки с оръжие не е имало и истината ще излезе наяве след утрешното обсъждане на въпроса в Комисията по национална сигурност, обеща премиерът.

По искане на президента д-р Желю Желев в петък министър-председателят е приел да не дава изявления за тази информационна мисия на неговия съветник. След това обаче според Филип Димитров са започнали нови инсинуации. Президентският съветник ген. Стоян Андреев е подхвърлил идеята за сделки с ембаргова страна, а след това президентът е споменал за някакви срещи с македонски фирми - неща, които не отговарят на истината и Желю Желев знае това, смята г-н Димитров. (…)

***

СДС и ДПС търсят начини за възстановяване на доверието помежду си 

София, 8 октомври 1992 г. /БТА/

Всяко правителство има инстинкт за самосъхранение и тогава, когато са налице достатъчно основания, произтичащи от реалността, обикновено се намира начин за установяване на сътрудничество. Премиерът Филип Димитров каза тези думи в 00:15 часа пред журналисти на излизане от вечерята с лидера па ДПС Ахмед Доган в столичния ресторант "Крим". Гости на министър-председателя бяха и други ръководители на управляващата коалиция и на ДПС.

Това бе неформална среща, в която нямаше наздравици, продължи министър-председателят. Това все пак бе начало, което наричаме възстановяване на доверието, а конкретните пътища подлежат на обсъждане в бъдещето. (...)

Стана известно, че на вечерята не са били обсъждани нито въпросът за оставката на правителството, нито за вота на недоверие към премиера. 

***

Становище на Комисията по национална сигурност на Народното събрание

София, 8 октомври 1992 г. /БТА/

На днешното си заседание Комисията по националната сигурност на Народното събрание прие становище във връзка с дейността на Националната разузнавателна служба и директора ѝ ген. Аспарухов. Комисията смята, че Националната разузнавателна служба е свършила работата си компетентно, но не е имала основание да откаже да даде информация на министър-председателя, заяви пред репортер на БТА председателят на комисията Николай Слатински. Генерал Аспарухов, добави г-н Слатински, не е имал право да направи предварително съобщение на пресконференцията преди около две седмици. Случаят, изтъкна г- н Слатински, ще бъде разгледан в пленарна зала. Днешното становище на комисията трябва да улесни депутатите. (…) Социалистите в комисията не са съгласни с частта от становището, засягаща генерал Аспарухов, заяви членът на комисията Мирослав Дърмов. Според депутата директорът на НРС е имал право да откаже на премиера и да представи получената информация в по-широк кръг.

Генерал Аспарухов потвърди становището си, че е изпълнил гражданския и професионалния си дълг и че смята извинението си, че не е отговорил на поканата на премиера, за коректно. (…) 

***

Интервю на президента Желев

София, 10 октомври 1992 г. /БТА/

В интервю по Българската национална телевизия президентът Желю Желев призова тази вечер да се сложи край на дребнавите нападки между държавните институции, по-специално между президентството, правителството и парламента. Тази практика уронва престижа им в очите на обществеността и в това е най-голямата опасност, добави той. Трябва да се дискутира по големите проблеми пред обществото, да се търсят оптималните варианти за извършване на реформата, а не да се губи обществена енергия в излишни разпри, подчерта държавният глава.
Той се спря подробно на срещата миналия петък, когато генерал Бриго Аспарухов докладва за "случая Константин Мишев".

В информацията на генерал Аспарухов, която беше изслушана внимателно, имаше доста тежки, категорични обвинения срещу премиерския съветник, каза по-нататък Желю Желев. Накрая обаче господин премиерът заяви, че поема цялата отговорност за "случая Мишев", че той лично го е изпратил в Македония и застава плътно зад него. Това естествено промени изведнъж нещата, поради което потърсих друг път да излезем от неудобното положение. Предложих като изход, генерал Аспарухов да се извини на премиера, че на срещата с журналисти в София прес е говорил за съветник на правителството, замесен в оръжеен бизнес и прочее - нещо, което според мен един началник на разузнавателна служба няма право да прави на пресконференция. И второ, поисках генералът да се извини за това, че не е откликнал навреме, когато премиерът го е повикал да му докладва за информацията по случая. Министър-председателят обаче настоя да бъде включен още един пункт в извинението на генерал Аспарухов, а именно, че никакъв съветник на правителството не е замесен в оръжейния бизнес. Това искане, разбира се, ни постави в доста деликатно и сложно положение, тъй като информацията, която ни беше представена, уличаваше доста категорично и силно премиерския съветник в такова участие. Ангажирането с подобно твърдение ни изправяше пред необходимостта да правим компромис със съвестта си. Въпреки това ние направихме такъв компромис, може би не само със съвестта си, но също така и с интересите на България - само и само да бъде туширан конфликтът между президентската институция и правителството, каза президентът. (…)

Той упрекна министър-председателя, че не е удържал на уговорката по въпроса да не се правят повече изявления, като е дал интервю, в което напада президентската институция, и иска оставките на генералите Аспарухов и Андреев. (…)

***

Премиерът Филип Димитров е възмутен от твърденията на президента Желю Желев

София, 10 октомври 1992 г. /БТА/ Дълбоко съм възмутен от преднамерено неверните твърдения в изявленията на президента, заяви пред представител на БТА министър-председателят Филип Димитров, след президентското интервю по телевизията тази вечер. Достойнството на институциите не може да се основава върху лъжа. В своето изявление президентът съзнателно заяви неистина и затаи истина с очевидната цел да накърни достойнството на лица и да дискредитира правителството на Република България. Истината трябва да се знае. Принуден съм да разоблича неверните твърдения на господин президента, като направя необходимото, за да стане достояние на българската публика стенограмата от петъчното заседание, заяви премиерът. 

***

Решение на Народното събрание 

София, 21 октомври 1992 г. /БТА/

Министър-председателят на България със своите действия е създал условия за уронване на престижа на страната и породил предпоставки за накърняване на националната сигурност. Това се казва в решението на парламента, прочетено пред журналисти от заместник-председателя на Народното събрание Кадир Кадир.

Националната разузнавателна служба на България е действала правомерно и професионално в съответствие със своя статут за изясняване на целите и задачите на съветника на министър-председателя по време па посещението му в съседна страна и същевременно изразява неодобрение относно участието на директора на службата в пресконференция и направените от него предварителни изявления по случая, се казва в решението.

Решението бе прието в ранните часове на закритото заседание на Народното събрание при отсъствието на синята парламентарна група в пленарната зала. 123-ма депутати са гласували "за" и трима са се въздържали. Малката група от СДС, която остана в залата по свое желание, не участва в гласуването.

Г-н Филип Димитров заяви, че има собствено мнение по решението, но дали ще подаде оставка, това трябва да реши Националният координационен съвет на СДС.

***

Правителството ще поиска оценка за политиката си от Народното събрание

София, 21 октомври 1992 г. /БТА/ Националният координационен съвет на СДС се обръща към президента на Републиката - забравил, изглежда, че е избран със синята бюлетина - да преустанови шантажа си спрямо демократичните сили на страната, целящ установяването на някаква форма на еднолична президентска власт - се казва в Обръщението на Координационния съвет на СДС, прието днес на извънредно заседание. Според лидерите на коалицията все още не е късно държавният глава да се вслуша в разума и да направи всичко възможно за възпирането на анархията и разрухата.

Текстът на обръщението бе прочетен от говорителя на СДС Михаил Неделчев на редовния брифинг на ръководството на коалицията. (…)
Друго важно решение на НКС е министър-председателят Филип Димитров - след съгласуване с Министерския съвет, да поиска от Народното събрание да бъде гласуван вот на доверие на правителството в най-скоро време. Ако това се одобри от министрите, г-н Димитров ще поиска оценка на цялостната политика на кабинета.

Решението на закритото пленарно заседание, инспирирано от нечии политически интереси, цели отстраняването на СДС от власт, коментира премиерът Филип Димитров. Тази система от действия срещу правителството рефлектира върху цялостната му дейност и прави невъзможна работата му и вън от страната, бе неговото становище. (…)

***

Правителството предлага на парламента да му гласува доверие

София, 21 октомври 1992 г. /БТА/ На закрито заседание днес Министерският съвет взе решение да предложи на Народното събрание да гласува доверие па правителството на Филип Димитров за цялостната му политика в областта на икономиката, вътрешните и външните работи и сигурността. 

***

Премиерът Филип Димитров обоснова решението на правителството да поиска вот на доверие

София, 21 октомври 1992 г. /БТА/ Едно правителство не може да постигне сериозни резултати във вътрешен и външен план, ако то е окаляно, ако е с вързани ръце и крака. Това заяви министър-председателят Филип Димитров в изявление по националното радио и телевизия по повод решението на Министерския съвет да предложи на парламента да гласува доверие на правителството за цялостната му политика в областта на икономиката, вътрешните, външните работи и сигурността.

Едногодишните усилия на правителството да реши проблемите на страната са дали резултат и вече има напредък в решението на проблема с външния дълг, на структурната реформа, на дълговете между предприятията, инвестиционната програма и новата данъчна система, както и възможностите за асоциирането ни към европейските общности, заяви премиерът. Той посочи, че особено силните атаки срещу правителството през последните месеци са насочени към едно - дискредитиране на българското правителство, затрудняване на работата му и представяне на неговата вътрешна и външна политика в неблагоприятна светлина. Решението ни да поискаме вот на доверие за нас е единственият разумен начин да бъде установено можем ли да продължим да управляваме страната и ако това е така, да го правим с всичката твърдост, която ситуацията изисква, а ако не - да бъде ясно кой поема отговорността за нейната съдба, заяви министър-председателят Филип Димитров. 

***

Вотът на доверие ще бъде политическата опора за действията на правителството, заяви премиерът Филип Димитров

София, 22 октомври 1992 г. /БТА/ Враждебността и недобронамереноста, проявени към правителството, както и предстоящите действия на кабинета, за които той неизбежно има нужда от опора, са двата аргумента на правителството да поиска от парламента вот на доверие. С тези думи започна експозето си министър-председателят Филип Димитров пред народните представители по време на обсъждането на поставения въпрос. (…)

Моменти от гласуване вот на доверие на правителството Филип Димитров в Народното събрание (на снимката - Нора Ананиева от БСП).

***

ДПС ще подпише споразумение със СДС след вот на доверие на кабинета

София, 26 октомври 1992 г. /БТА/ Висшият ръководен орган на ДПС на свое заседание днес препоръча на Централното оперативно бюро да допълни и актуализира с нови предложения проекта за споразумение между СДС и ДПС и упълномощи Ахмед Доган да го подпише след уточняващи разговори между двете политически формации и след вота на доверие на правителството, заяви след приключване на заседанието Юнал Лютфи. (…)

Преговорите по споразумението ще продължат с уточняване на 6 пункта, като основните от тях обхващат социално-икономическите проблеми и тези, свързани с тютюна. (…) Ахмед Доган допълни, че ДПС като национална партия, която изразява волята на социално слабите, има предложения и "в по-общ контекст”.

В зависимост от хода на разговорите със СДС и конкретния политически момент ДПС ще реши дали да гласува доверие или недоверие на правителството. Щом е поставен този въпрос естествено е ако има отрицателен вот да се пристъпи към генерален ремонт на кабинета или да се състави ново правителство, каза Ахмед Доган. От друга страна, евентуалният "генерален ремонт" можел да стане условието на ДПС за вот на доверие на кабинета. В една от почивките на заседанието Юнал Лютфи коментира влагания смисъл в искането за "генерален ремонт", като смяна на министър-председателя, на министъра на вътрешните работи, министъра на правосъдието, министъра на отбраната, а "обект на преговори" със СДС щял да бъде и финансовият министър. В определен момент генералният ремонт може да включва точно това, което е подчертал г-н Лютфи, заяви след заседанието Ахмед Доган. Преговорите през следващите дни ще подскажат точната формула, допълни той. (…)

***

Кабинетът на Филип Димитров не получи доверие

София, 28 октомври 1992 г. /БТА/ Кабинетът на Филип Димитров не получи вот на доверие. От общо 231 депутати със своя глас правителството подкрепиха 111. Против гласуваха 120 народни представители. Празни бюлетини няма, с две и повече бюлетини - също. (…)

Миналия четвъртък с изявления на премиера и на членове на кабинета започна дискусията по вота на доверие.

Днес процедурата продължи с изказвания на народни представители от трите парламентарни групи. (…) Малко преди 22.00 часа с вота си народните представители определиха гласуването да бъде тайно. В подкрепа на предложението за тайно гласуване се обявиха 119 депутати, против бяха шест, а въздържали се нямаше.

От името на правителството Филип Димитров подаде оставката на кабинета. Неговите последни думи като ръководител на този Министерски съвет бяха:

"Реформата може да се осъществи само с усилията на демократичните сили в тази страна и с управление на СДС."

На 12 ноември 1992 г. президентът Желю Желев възлага мандат отново на Филип Димитров да състави ново правителство, което не е одобрено при гласуването на 20 ноември 1992 г. На 30 декември 1992 г. парламентът избира Любен Беров за министър-председател с мандата на партия "Движение за права и свободи".