Южнокорейските законодатели предупредиха президента Юн Сук Йол, че ако не си подаде доброволно оставката, ще бъде изправен пред импийчмънт. В 23 часа местно време на миналата вечер държавният глава обяви военно положение в опит да изкорени това, което определи като "просевернокорейски антидържавни сили", предизвиквайки политическа криза в четвъртата по големина икономика в Азия.

Юн отмени извънредния режим часове по-късно, след като в парламента се стекоха 190 депутати (сред тях 18 съпартийци на Юн) и единодушно гласуваха против военното положение. Хиляди демонстранти пък наобиколиха сградата и скандираха призиви към Юн да си подаде оставката. Някои от тях влязоха във физическа саморазправа с изпратени от президента сили на реда.

"Беше ясно разкрито на цялата нация, че президентът Юн вече не може да управлява нормално държавата. Той трябва да се оттегли", каза в изявление високопоставеният член на най-голямата опозиционна група - Демократическата партия - Парк Чан Дае.

Самият Юн намекна в снощното си изявление, че решението на Демократическата партия да импийчне трима приближени до властта прокурори и да отхвърли проектобюджета на правителството са причината за налагането на военното положение. Шест южнокорейски опозиционни партии заявиха, че ще представят законопроекта за импийчмънт на Юн в сряда, съобщиха от Демократическата партия, като гласуването ще се състои в петък или събота.

Докато това не се случи или президентът доброволно не подаде оставка, Южна Корея вероятно ще бъде обхваната от протести. Днес такъв е планиран от най-голямата синдикална коалиция в страната - Корейската конфедерация на профсъюзите, която планира да проведе митинг в Сеул и обещава да стачкува, докато президентът не напусне поста си.

Народното събрание може да отстрани Юн, ако процедурата по импийчмънт бъде подкрепена от поне две трети от депутатите - партията на Юн контролира 108 места в 300-членния законодателен орган и поне засега членовете й не са изразили подкрепа за импийчмънт. Ако той все пак бъде одобрен, въпросът ще бъде разгледан от Конституционния съд, който може да го потвърди при положителен вот на шестима от деветте съдии. 

Юн, прокурор по професия, изтръгна победа на най-оспорваните президентски избори в историята на Южна Корея през 2022 г., яхнал вълната от недоволство срещу икономическата политика на предшественика си и бивш лидер на демократите Мун Дже Ин. Но той бързо загуби популярност в азиатската страна, като от месеци одобрението му е около 20%. Неговата Партия на народната сила претърпя съкрушително поражение на парламентарните избори през април тази година, отстъпвайки контрола в парламента на опозиционни партии.

Над 10 са случаите на обявено военно положение в Южна Корея от създаването на републиката през 1948 г., но всички те са налагани в размирни времена. Последно през 1980 г. група военни офицери принудиха тогавашния президент Чой Кю Ха да обяви военно положение, за да смаже призивите за възстановяване на демократично избрано правителство.