13 години, 6 месеца и 3 дни, или 4935 дни. Или пък 705 седмици.

Както искате го смятайте.

Толкова време ще измине от 9 юни 2011 до 12 декември 2024 г.

На 9 юни 2011 г. страните членки (Съветът) на ЕС потвърждават, че България изпълнява всички условия за присъединяване към Шенгенското споразумение за свободно пътуване. На 12 декември 2024 г. пък се очаква Съветът да вземе решение за присъединяването ни към Шенген по суша, което ще доведе до премахването на проверките по сухопътните ни граници с другите страни от ЕС - Румъния и Гърция.

По ирония на съдбата и двете събития се случват по време на унгарско ротационно председателство. И в двата случая денят е четвъртък.

Между тях има редица оценки на Европейската комисия, резолюции на Европейския парламент, добавяне на нови и нови критерии за оценка, вето от страна на различни държави, доброволно организирани европейски мисии, специално споразумение. И много, много огорчения и разочарования.

Да се надяваме, че само след малко повече от три седмици ще говорим за всичко това в минало време. След 26 дни настъпва 1 януари 2025 г. Очакванията са на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“ (ПВР) на 12 декември в Брюксел страните членки да гласуват единодушно за присъединяването ни към Шенген и по суша.

Как се стигна дотук?

Със съдействието на МВР Клуб Z направи хронология на тези 13 години и половина.

И не, не става дума за пълноправно членство в Шенген. България е пълноправен член от 31 март, обясниха пред Клуб Z дипломатически източници в Брюксел. Тогава влязохме в Шенген по въздух и вода, с уговорката, че се отлага отпадането на контрола по сухопътните граници. Този контрол би трябвало да бъде премахнат на 1 януари 2025 г.

Какво се случи след влизането ни в ЕС?

България се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г. заедно с Румъния. Двете страни вървят "в пакет".

Присъединяването към Шенгенското пространство обаче не става веднага с влизането в ЕС. Това се случва по-късно, след като бъде установено, че страната кандидатка изпълнява всички необходими условия.

Отгоре на всичко, на двете страни за първи път в историята на ЕС бе наложен Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), добил популярност като мониторинг. Наложи го Европейската комисия, тъй като бе сметнато, че в момента на присъединяването си двете държави все още не са постигнали достатъчен напредък в областта на съдебните реформи и борбата с корупцията. Отделно за България бяха изтъкнати и проблеми с организираната престъпност.

През септември 2007 г. България депозира пред Генералния секретариат на Съвета декларация за готовността си за започване на оценки по Шенген от 1 януари 2008 г. По онова време именно Генералният секретариат има водеща роля в оценката.

София и Букурещ се ангажираха да завършат подготовката си за пълното прилагане на разпоредбите на правото от Шенген и премахване на контрола по вътрешните си граници през март 2011 г.

Областите за оценка по Шенген към онзи момент обхващаха управление на външните граници, Шенгенската информационна система (ШИС), полицейско сътрудничество, защита на личните данни и обща визова политика. 

Постепенно обаче възникнаха нови изисквания. Съгласно приетия през 2022 г. нов механизъм за оценка по Шенген бяха включени връщане и изпълнение на оперативната съвместимост, както и зачитане на основните права и функционирането на органите, прилагащи достиженията на правото от Шенген. Новият механизъм предвижда водеща роля на Европейската комисия в процеса на оценка. 

Оценяваната държава трябва да отговори на подробен въпросник, съдържащ питания от проверяваните области. След това се извършва мисия за оценка от отделни екипи от експерти от държавите членки. Те изготвят подробни доклади за всяка една от проверяваните области с фактическо описание на ситуацията, оценка и препоръки. След успешно приключване на мисиите Съветът взема решение за премахване на контрола по вътрешните граници със съответната държава. 

Въз основа на подадената през 2007 г. декларация България премина задължителните оценки по Шенген, като мисиите в отделните области бяха проведени през 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

Готовността на България да прилага всички достижения на Шенгенското законодателство в съответствие с приложимите процедури бе потвърдена за първи път в рамките на Съвет ПВР на 9 юни 2011 г. след консултации с Европейския парламент. В приетите тогава заключения бе изтъкнато, че България изпълнява всички условия, което дава възможност за вземане на решение за премахване на контрола по сухопътните, въздушните и морските граници. 

Междувременно Европейският парламент прие резолюции, потвърждаващи готовността на България за Шенген, през 2011, 2018, 2019 и 2021 г. Евродепутатите изтъкваха също, че не следва да бъдат въвеждани допълнителни критерии, различни от посочените предварителни условия, или да се правят връзки с други механизми и политики на ЕС, включително мониторинга.

Колко пъти ЕК е излизала с положителен доклад за готовността ни?

От самото начало на процеса и след приемането на заключенията на Съвета от 2011 г. Комисията последователно изтъква на всички възможни форуми, че България отговаря на всички критерии за членство в Шенген. Тя смята, че незабавно следва да се пристъпи към приемане на решението на Съвета.

У нас бяха проведени три доброволни мисии за установяване на фактите за актуалното състояние на прилагането на Шенгенското законодателство. Те бяха организирани от Комисията изцяло по желание на България през октомври и ноември 2022 г. и през ноември 2023 г. Това стана в допълнение към вече проведените задължителни оценки в периода 2009 - 2011 г. 

В обхвата на доброволните мисии бяха включени всички ключови елементи на достиженията на правото от Шенген – управление на външните граници, полицейско сътрудничество, връщане, ШИС и визова информационна система, както и зачитането на основните права и функционирането на органите, прилагащи достиженията на правото от Шенген. 

В докладите на Комисията от трите мисии се прави заключението, че България продължава да отговаря на всички изисквания за пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген във всички области на сътрудничеството.

Колко пъти въпросът е разглеждан от Съвета и кои държави са гласували против нас?

За първи път проект на решение за премахване на контрола по вътрешните граници на България и Румъния бе включен в дневния ред на Съвет ПВР на 22 септември 2011 г. В рамките на дискусията обаче Нидерландия и Финландия изразиха резерви. Затова председателството (тогава начело на ЕС бе Полша) не постави въпроса на гласуване. 

През следващите години България съвместно със съответното ротационно председателство проучваше възможността за включване на проекта на решение в дневния ред на Съвета. Предварителните сондажи обаче показваха, че необходимото единодушие все още не е налице. Точката не бе включвана в дневния ред, за да не се стигне до гласуване с предварително ясен неблагоприятен резултат.

Миграционната криза от 2015 г. и последвалите я терористични атаки доведоха до сериозни предизвикателства за Шенгенското пространство. Тези процеси бяха задълбочени от кризата с COVID-19 от 2020 г. В този контекст въпросът за членството на България в Шенген не бе поставян в дневния ред на Съвет ПВР цели 7 години - между 2015 и 2022 г.

Въпросът бе отново разгледан на Съвета на 8 декември 2022 г. Тогава за първи и единствен път се стигна до формално гласуване на проекта на решение. Австрия гласува против България и Румъния, а Нидерландия – само против България.

Какви бяха мотивите за блокирането ни?

През годините причините не бяха технически и експертно обусловени, а по-скоро имаха политически характер, изтъкват от МВР. Според ведомството в един момент процесът на разширяване на Шенген се превръща по-скоро в политически дебат, отколкото в обективно отчитане на изпълнението на критериите за пълноправно членство. Решенията са поставяни в тясна зависимост от националния дневен ред на една или друга държава членка.

На гласуването през 2022 г.  Австрия изложи като аргумент засиления миграционен натиск и големия брой нелегално пристигащи лица на нейна територия.

Нидерландия пък изтъкна, че за България не е наличен доклад по МСП или алтернативен документ, който ясно да подчертае, че върховенството на правото и борбата с корупцията се прилагат правилно. И това, при положение че Комисията още през 2019 г. реши да прекрати оценките по Механизма за страната ни.

Какво искаха от нас и какво правехме?

В целия процес на присъединяване към Шенген от 2011 г. до момента на България и Румъния не са поставяни никакви допълнителни условия извън критериите, разписани в Механизма за оценка по Шенген, посочиха от МВР. 

Споменатите вече три мисии у нас не бяха поискани от Нидерландия или Австрия, а бяха организирани изцяло по наша инициатива. 

Подобно на останалите страни членки, тези две скептични държави също бяха поканени да участват, за да се убедят на място в нивото на прилагане на Шенгенското законодателство у нас. Нидерландия обаче не изпрати свои експерти за мисиите през 2022 г., но се включи през 2023 г. Австрия имаше експерти и в трите случая.

Така постепенно Нидерландия свали ветото си. Австрия обаче се противопостави на влизането ни в Шенген по суша, като поиска да бъдем приети само по въздух и вода.

Какво се случи на финалната права?

На 30 декември 2023 г. Съветът реши България и Румъния да бъдат приети в Шенген, но само по въздух и вода, като това стане на 31 март 2024 г. Решението гласеше, че премахването на проверките по сухопътните граници се отлага.

На 22 ноември т.г. Австрия най-после склони да бъдем приети в Шенген и по суша. Това стана по силата на споразумение, подписано в Будапеща между унгарското председателство на Съвета и вътрешните министри на Австрия, България и Румъния.

То предвижда България и Румъния да се присъединят към Шенген и по суша на 1 януари 2025 г.

Същевременно двете страни ще продължат поне с 6 месеца след датата на присъединяване прилагането на граничен контрол по сухопътната граница помежду си. Не е задължително обаче това да става на съществуващите сега ГКПП. Проверките могат да бъдат извършени на места, определени от властите в съответните страни. Вероятно те ще се правят на случаен принцип или по сигнал. Същото важи и за сухопътната граница между Румъния и Унгария.

На 3 декември правителството на Нидерландия уведоми парламента в Хага, че смята да подкрепи влизането на България и Румъния в Шенген по суша. В съответствие със законите на страната депутатите трябва да обсъдят въпроса. Те могат да го обсъдят и/или подложат на гласуване в пленарната зала или в ресорната комисия, а могат и да дадат съгласието си без дискусии. Но дори при отрицателен вот в парламента нидерландското правителство може да не се съобрази.

И така, очакванията са на 1 януари 2025 г. да падне контролът и по сухопътните ни граници.

За това е необходимо само едно – пълно единодушие сред министрите на Съвет ПВР на 12 декември.

Остава само една седмица.