Гъста мъгла, дим, кашлящи хора - така големите български градове посрещнаха 2025 година. Този път мръсният въздух бе очевиден дори за държавните институции - в последния ден от 2024-та Изпълнителната агенция по околна среда съобщи за нива на фини прахови частици (ФПЧ10) почти двойни над препоръчителните. 

Замърсяването е налице и през новата година, макар повечето датчици да показват вече ниво "умерено замърсено". Мъглата в опустялата покрай празниците столица обаче наби в очите на местните, че замърсяването не е основно заради трафика, макар фойерверките и липсата на вятър да влошиха нещата в последните дни на декември.

Защо въздухът все още е мръсен?

Четвърт век в новото хилядолетие и европейска София продължава да е сред най-замърсените столици в ЕС. Предишното управление на общината прилагаше частични и непохватни мерки до степен, че през 2021-ва общината бе осъдена от СГС за системно бездействие по темата. 

Според съдебното решение, до края на 2022 г. трябваше да бъдат приложени мерки като подобряване на градския транспорт, ограничаване на старите автомобили и подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво. Повечето бяха приложени символично или частично от администрацията на Йорданка Фандъкова.

Подобряването на чистотата на въздуха бе една от основните амбиции на новия кмет Васил Терзиев, който през миналата година обяви, че има за цел София да се превърне в град с нулеви нетни емисии до 2030 г. Той обещава още и значителни инвестиции в устойчива инфраструктура, зелен транспорт и подобряване на мониторинга на въздуха.

Една от критиките към общината от дълги години е малкият брой станции, тяхното разполагане - често далеч от пътища - и цялостната адекватност на данните, които събират. През октомври миналата година стана ясно, че тези притеснения не само са основателни, а и са се знаели от години. Още през 2022-ра Министерството на околната среда и водите е имало информация за компрометираната система за измерване на въздуха в София, която не отчита реалното ниво на замърсяване с азотен диоксид, и дори е разполагало с доклад, разкриващ проблема.

Според кмета Терзиев, данните от тази мрежа показват до 12 пъти отклонение - и той обещава изграждането на нова, по-надеждна система за мониторинг. Все още няма развитие по темата от страна на Столичната община - а от ГЕРБ-СДС очаквано твърдят, че кметът е трябвало за година да оправи проблема, игнориран от тях осемнайсет.

Какво е свършено и какво има да се върши

През отминалата 2024 г. Терзиев и ПП-ДБ-СС все пак успяха да прокарат в Столичния общински съвет пакет от мерки. Бяха наложени по-ниски прагове за въвеждане на ограничения при замърсяване с ФПЧ. Въведени бяха и зелени (1 лв.) и бели (безплатни) билети за градски транспорт при определени нива на замърсяване, с цел стимулиране на ползването му вместо автомобили в дните с най-мръсен въздух. В центъра бяха очертани нови нискоемисионни зони, които не допускат движение на стари и замърсяващи превозни средства.

Сред най-големите замърсители са домашното отопление с твърдо гориво и индустриалните зони около града. За първото тече програма, която бавно осигурява алтернативи на стотици домакинства. За второто хората на Терзиев обещават повече проверки. 

От 1 януари 2025 г. в сила влезе и забраната за печки на дърва и твърдо гориво в девет столични района.