Три години е продължило разследването срещу треньорките по художествена гимнастика на националния отбор на Азербайджан Мариана и Сияна Василеви. Преди три дни Европейската гимнастическа федерация (UEG) осъди българките за жестоко отношение към подопечните им гимнастички.

По делото са разпитани 12 свидетели, включително седем гимнастички и трима треньори. Според техните показания, Мариана Василева е била и драскала гимнастичките, принуждавала ги да тренират и да се състезават със силни болки от травми. Тя също така обиждала възпитаничките си и налагала глоби заради излишно тегло, отнемала мобилните им телефони, лишавала ги от връзка със семействата им и заплашвала родителите, които се опитвали да се намесят и да защитят дъщерите си. Сияна, заради грешки на тренировки, многократно била гимнастички с мобилни телефони и бухалки, а също така ги душила, свидетелстват още пострадалите.

Бившият главен треньор на азербайджанския отбор Мариана Василева, която в момента заема поста заместник-министър на спорта, беше отстранена за осем години. Дъщеря ѝ, настоящият треньор на националния отбор Сияна Василева, е дисквалифицирана за една година. И двете специалистки, с български произход, бяха признати за виновни за психологическо и физическо насилие, провеждане на тренировки, които поставят под въпрос благополучието и здравето на гимнастичките, задържане на наградите на гимнастичките и лишаване на момичетата от връзка с техните семейства. Това не е първият подобен инцидент в този спорт.

Мариана Василева-Тотева пристига в Азербайджан през 2007 година и става главен треньор на националния отбор. Под нейно ръководство азербайджанските гимнастички значително подобряват резултатите си, въпреки че първите слухове за строгите методи на работа на българската специалистка се появяват в медиите още преди Олимпиадата през 2016 година. Въпреки това треньорката има силен покровител — Фарид Гаибов, настоящият ръководител на Европейската гимнастическа федерация и министър на младежта и спорта. Благодарение на тази връзка Василева не само че дълго време избягва неприятности, но и става член на изпълнителния комитет на UEG, а преди три години беше назначена за заместник-министър на спорта, като остави отбора на дъщеря си Сияна, която сравнително наскоро завърши кариерата си като състезателка, пише руското издание „Спорт“.

Сияна става най-младият натурализиран спортист в историята на Азербайджан на 15 години. Тя спечели медали на Европейското първенство за новата си страна и през 2021 година беше избрана в комисията на спортистите на Международната федерация по гимнастика (FIG).

Недоброжелатели в Баку и "българският клан"

Общо взето, представителките на „българския клан“ в Баку имаха какво да губят и много недоброжелатели, които се опитват да очернят специалистките пред Мехрибан Алиева, съпругата на президента на страната и главната покровителка на азербайджанския спорт. Например, през 2021 година в мрежата беше публикувано видео с „непристойни танци“ на Мариана на частно парти, което едва не доведе до уволнението ѝ. Разследването за жестокото отношение към гимнастичките започна през 2020 година от етичния фонд, а резултатите от него се оказаха шокиращи.

Разследване и наказания

След разследването Мариана е отстранена от участие в събития на FIG за осем години и е пожизнено забранено да работи като главен треньор в каквато и да е национална федерация. Званието „почетен треньор“, присвоено ѝ през 2019 година, също е анулирано. Сияна е отстранена за 18 месеца със спиране на санкциите за три години при преминаване на „курсове за предотвратяване на неправомерни практики и защита на деца“. Друга българка, треньорът Евгения Валиева, която е преследвала момичета заради теглото им, е отстранена за 12 месеца със спиране на санкциите за две години. Освен това федерацията по гимнастика на Азербайджан е глобена със 12 хиляди швейцарски франка, също така е отстранена за шест месеца и за още 12 месеца условно.

Последното може да повлияе на провеждането на етапите от Световната купа по спортна гимнастика (6-9 март) и художествена гимнастика (18-20 април) в Баку, на които се очакваше да участват руски спортисти. Фарид Гаибов със сигурност ще положи максимални усилия, за да минимизира последствията от този скандал. Въпреки това на Мариана Василева и нейната дъщеря ще им бъде много трудно да възстановят репутацията си.

Скандалите със злоупотреби на треньори в последните години редовно възникват в различни дисциплини на гимнастиката по целия свят. И не може да се пренебрегне тази тенденция. Макар че в световната гимнастика в продължение на десетилетия неофициално се пропагандират най-строгите методи на работа, които се търпят на най-високо ниво в авторитарни държави заради добрите резултати.

„Азербайджански манталитет“

 „Има и психологически аспект: ако детето вижда, че не е най-доброто в момента, то може да се счупи“, разказва Мариана Василева в интервю през 2019 година. „Но за родителите детето си остава най-доброто, независимо какво и как прави. Затова беше трудно да убедя родителите, че техните деца трябва да работят още повече върху себе си, за да постигнат резултат, както и да убедя самите гимнастички, че те могат да представят по-добре. В Баку ми се наложи да променя методите и стила на работа, защото манталитетът на хората в Азербайджан и България се различава. Какво да се прави, трябва да се адаптираме. Мисля, че момичетата се адаптираха към моите методи, а и аз към азербайджанския манталитет. И много ми хареса тази работа“.

Нови правила в гимнастиката след случаи на насилие в цял свят

През 2022 година Международната федерация по гимнастика (FIG) публикува нова редакция на Кодекса на поведение за спортисти, треньори, медицински персонал и официални лица, който забранява на треньорите „неоснователен физически контакт“ със спортисти. „Дългосрочното физическо и психическо здраве, безопасност и благополучие на всеки спортист“ беше обявено за приоритет пред спортния резултат. Според документа треньорите и персоналът трябва да „се въздържат от всякакви неуместни, неучтиви, обидни, присмехулни или критични коментари относно външния вид, форма на тялото или тегло на спортиста“. Също така според новите правила, „всеки физически контакт със спортист трябва да бъде съобразен със ситуацията и да е необходим за развитието на уменията на спортиста и/или за неговата безопасност“.

Нови правила бяха въведени в отговор на многобройните скандали с насилие над спортисти в различни дисциплини на гимнастиката, като най-голям беше процесът срещу бившия лекар на националния отбор на САЩ Лари Нассар, който получи почти триста години затвор за насилие и непристойни действия спрямо десетки млади спортистки. Сред жертвите му бяха олимпийските шампионки Симона Байлс и Александра Райсман, както и много обикновени гимнастички. Насар извършваше престъпленията си в продължение на двайсет години с помощта на спортни функционери и органи на реда. Скандали със злоупотреби и неподходящо поведение на треньори също бяха регистрирани в Австралия, Нова Зеландия, Канада, Великобритания, Гърция, Нидерландия и Швейцария. В някои случаи обвинените специалисти бяха уволнени, получиха наказания и дори затвор.

Майка и дъщеря Мариана и Сияна Василеви отдавна работят в Азербайджан, като майката на практика положи основите на успехите на тамошната художествена гимнастика.

Кои са наказаните българки?

50-годишната Мариана Василева-Тотева е родом от Търговище. След края на състезателната си кариера тя става треньор в "Левски". По покана на азербайджанската федерация заминава да работи там през 2007 г. със семейството си (съпруг и две дъщери - Сияна и Валерия, които тренират художествена гимнастика). Две години по-късно става главен треньор на националния отбор на страната през 2009 г.

През 2020 г. бе поканена да участва като експерт в разработения от президента на FIG Моринари Ватанабе „Проект за реформа в художествената гимнастика“. По ирония на съдбата Мариана Василева е и член на Изпълнителния комитет на GEF, която днес наложи наказанието ѝ.

Заради множеството спечелени медали както от индивидуални състезателки, така и от ансамбъла, тя бе назначена директно за зам.-министър на спорта на страната преди три години.

Сияна Василева е на 28 г. На 15 става най-младият натурализиран в спортист в историята на Азербайджан. Освен двата европейски медала при жените, тя печели с ансамбъла на страната и бронз от Евро 2011 за девойки в Минск. През 2021 г. бе избрана за представител на спортистите във FIG.

Сияна Василева учи в Държавната академия за физическо възпитание и спорт в Баку, а от 2022 г. учи и психология.

Насилието в художествената гимнастика е голяма тема пред последните години, но в България разкритията за тормоза, на който са подлагани златните момичета, направени от Бианка Панова, шокираха още преди 10 години. Тогава Панова разкри за спорните методи на Нешка Робева и я обвини във физическо, психическо малтретиране и даване на хормони. Думите й тогава останаха без последствия, но в архивите на ДС има потвърждения за всичко казано от Бианка Панова.

ДС разследвала методите на Нешка Робева

Оказва се, че още преди няколко десетилетия Държавна сигурност е засякла проблемите в Българската федерация по художествена гимнастика. Става дума втората половина на 80-те години на ХХ век, а напрежението е предизвикано от методите на работа на тогавашния треньор на националния отбор по художествена гимнастика Нешка Робева, разкрива разследващият журналист Христо Христов в сайта desebg.com.

Това става ясно от строго секретен документа на оперативен работник от Шесто управление на ДС, обезпечаващ националния отбор по художествена гимнастика във ФРГ през ноември 1988 г.

В строго секретния си рапорт до началника на отдел 09, отговарящ за средствата на масова информация и спорта на Шесто управление на Държавна сигурност, капитан Сашо Николаев от отдела описва „враждуващите групировки” на Нешка Робева и Мария Гигова, в основата на което е случаят с националната състезателка Бианка Панова, едно от „Златните момичета” на българската художествена гимнастика.

В документа на ДС се потвърждава отношението на Робева, което е било достояние на останалите треньори по художествена гимнастика.

Според доклада на оперативния работник бюрото на федерацията е заседавало специално за обсъждане на методите, прилагани от Нешка Робева, която обаче не се явила на него.

Две от състезателките са потвърдили, че са  малтретирани по време на тренировки от Робева.

Последната от своя страна поискала състезателките да потвърдят казаното от тях пред бюрото, което те направили. В резултат на това „Робева се афектирала много и ги спряла от пътуването”, посочва оперативният работник, като отбелязва още, че „вероятно тези състезателки няма да бъдат включени повече в националния отбор”.

Отношенията между Бианка Панова и Нешка Робева по това време толкова са се изострили, че по време на една от тренировките Робева ударила шамар на състезателката, е отбелязано в документа.

"От водените разговори е видно, че обстановката в българската федерация по художествена гимнастика е станала преди всичко арена на уреждане на лични взаимоотношения, което води и ще доведе до подковаване на авторитета на България", коментира в заключение оперативният работник.

Какво разкри Бианка Панова?

В своя книга „В името на голямата цел. Зад кадър“ (изд. "Сиела"), Бианка Панова разкрива за методите на Робева още през 2015 г..

 „Започнах да пиша тази книга в далечната 1990 г., когато бях убедена, че хората трябва да узнаят за цената, която се плаща за това да бъдеш „златно момиче“ тогава. Исках да надзърнете зад кулисите. Да вдъхнете миризмата на прашните зали, на потта, да почувствате безнадеждната самота понякога, да ви натежи тази смазваща отговорност, да ви заболи от лишенията и обидите, да усетите болката...“. Това пише Бианка Панова във встъпителните думи на книгата.

Световната шампоионка е имала известно съмнение дали да напише преживяванията си в книга.

"Настъпиха тежки времена за България и последното, за което измъчените хора искаха да знаят, бяха жертвите, направени в името на спортната победа", пише тя. "Нищо, че тогава спортът бе важен елемент от световната политика, бе затвърждаване на едната система, доказване на приоритета пред другата, натриване на носове. Смело мога да кажа, че ние, спортистите от онова време, бяхме нещо като легендарните гладиатори от миналото. Загубата не съществуваше като понятие. Не се броеше нито сребърен, нито бронзов медал. Съществуваше само едно – златната победа! И то на всяка цена! Без подбор на средствата. Водеше се война".

Ето и няколко откъса от книгата на Бианка Панова:

"Борбата беше безпощадна. А нервното напрежение – непоносимо. Особено за треньорите. Правителството продължаваше да иска и да иска резултати. Не се съобразяваше с нищо. Личният живот, личните драми не се зачитаха. Съществуваше една-единствена цел – олимпийското злато. Да не говорим за вътрешните, междуклубни борби в България, които избухваха непрекъснато и никак не бяха безобидни. Всеки искаше да се окичи с олимпийско участие и не подбираше средствата".

"Играех и грешах. Колежките ми приключваха една след друга и отиваха да почиват, а аз си играех едно и също съчетание без никакъв прогрес. Към 22 часа в залата останах само аз. Продължавах да се боря за без грешка. Напредвах бавно и мъчително. В 23 часа солидарните треньорки казаха "Лека нощ" на Нешка и заминаха. Анета, жената, която отговаряше за храната ни, донесе на една табла вечерята на Нешка и я сложи на бюрото пред нея. Ясно... Нямаше мърдане." (...)

"И най-малката неточност объркваше цялото движение. Всеки ден го правех по 100 пъти без грешка отделно от съчетанието си. Но сега, в полунощ, изиграните 115 цели съчетания от сутринта до момента, 68 от които само на обръч, никак не облекчаваха ситуацията. Самата бройка вече ме побъркваше – 68 цели за 10 без грешка! Това бе някакъв абсурд!"

(...) „Преминавах последователно и безразборно през всички нюанси на гнева, отчаянието, страха, жаждата, глада, слабостта, омразата... Към 1 часа Нешка освободи Ники – пианиста ни, и той унило напусна залата. Нешка премести касетофона на бюрото си, така че да ù е удобен за пускане и спиране. Останахме само аз и тя. Минаваше полунощ. Погледна ме и каза: "Явно не ти се спи, щом като не искаш да се мобилизираш и да го изиграеш това съчетание!" Как да не ми се спеше! И как да не исках да го изиграя това проклето съчетание! Според мен – вече го бях изиграла поне 50 пъти без грешка, но тя... Тя не го зачиташе... Бръкна в чекмеджето и извади плетката си. Играех съчетание и почивах за минута и половина и пак заставах за цяло, почивах, започвах, почивах... И така до безкрай. "Ааа... тъкмо ще си изплета пуловера!" – тананикаше Нешка със задоволство. Дразнеше ме. Сигурно ù беше любопитно докъде мога да стигна. Колко мога да издържа? Общият брой на изиграните цели за деня бе вече над 120. Не ме поправяше. Просто мълчаливо записваше целите в дневника и клатеше глава: "Не се зачита. Не се зачита. Не се зачита... Таванът и подът на залата вече ми се сливаха в едно. Спях и играех. Не знаех къде съм. Копнеех този кошмар да свърши. Исках да избягам от тази вмирисана, мрачна и пуста зала. Осъзнавайки, че това, което се случва, просто не е възможно... Но не беше възможно и да си ида, не можех да напусна залата, без да изпълня плана си. А той бе 10 без грешка. 10 перфектни. А това дали са перфектни  или не, решаваше само и единствено тя – Нешка. (...) Тогава реших, че единственият начин да приключи този садистичен експеримент бе да се контузя. Речено-сторено. Започнах да се приземявам нарочно отпуснато, без контрол, така исках да си счупя нещо... След няколкото истински и самоотвержени опита разбрах, че дори и това не бе възможно – да се контузя. Май трябваше да си нося кръста и да извървя докрай това „камино“, за да разбера какво? Какво??? За да премина през чистилището на Данте? Та каква грешница бях аз? Кому бе необходимо това?"

"Вече ми бе все едно, бях включила на автопилот. Като някакъв роботизиран идиот, без чувствителност и без живот. Към края на съчетанието изведнъж забелязах раздвижване у Нешка: "А така! Хайде сега... Ето това е!" Завърших цялото. Останах просната на пода. Дори пулсът ми не бе ускорен. Не чувствах нищо. Нито болка, нито гняв, нито радост... до ушите ми достигаха ентусиазираните думи на Нешка, които ми звучаха толкова фалшиво: "Ето! Виждаш ли, че можеш? Най-доброто ти съчетание за деня!" Какво можех? Това ли бе най-доброто за деня? "О, на Нешка се доспа!" – това бе единствената мисъл, преминала през главата ми в тази ранна утрин".

"В моето семейство най-обидната дума бе "глупак", никога не се употребяваха цинизми или грозни, нецензурни изрази. Затова пък в залата се образовах богато по тази тема."

"(...) отношението към нас в залата ми се струваше крайно несправедливо. Когато не можеш да разбереш или направиш някое движение – не беше нужно да ти крещят и обиждат. Когато сгрешиш и изпуснеш уреда си – грешиш не защото си "малоумна" или си го направила нарочно, защото много обичаш да бъдеш наказвана! Когато цялото ти тяло е една пареща болка, кое би те накарало да я преодолееш? Любовта, амбицията или страхът? И досега съм на принципа, че с любов се постига много повече, отколкото със страх".

Гимнастиката разказва и как отборът бил принуден да медитира за Нешка преди тренировки.

"Та думите в медитацията бяха следните: „Аз обичам треньорката си. Тя прави всичко само за мое добро. Нешка ме обича и се грижи за мен. Днес ще бъде чудесен тренировъчен ден!“ Боже, Боже... представете си ни, слабички, измъчени и гладни, рано в хладната сутрин, треперещи от студ, хванати за ръце в кръг, повтаряйки с омраза и ирония тези думи."