Най-сетне, алилуя и амин, приятели! Роди се, бе, роди се. Имаме правителство. И е момченце!

Видяхте вече новия кабинет, нали? И аз го видях. Костюми, вратовръзки, решителни погледи, здрави ръкостискания, тридневни бради... И Теменужка.

Теменужка е единствената жена в новото правителство на България. Видях доста коментари – възмутени, засрамени, тук-таме въпроси защо само една жена има на върха на държавата ни, ами ако чужденците видят, една жена, пък то – Теменужка, и прочие мрънкания...

Спокойно, приятели. Аз подобни снимки на правителства вече съм виждала. Например правителството в Турция. И там има само една жена, а на всичкото отгоре тя е пребрадена. Жената на Ердоган. Останалото са мъже. Теменужка поне не е нечия съпруга в това правителство, така че българите все пак сме направили една цивилизационна крачка пред турците.

И не само пред турците, приятели, а и пред отличниците на социализма – унгарците. В България има 5,6% жени в правителството, докато в Унгария има... 0%. Нула. Ниенте. Хич ни една. Даже и Теменужка си нямат.

Човек ще се попита неминуемо тук: „А на нас за какво ни е Теменужка?“ (не, не е сексистко, не бързайте със заключенията)

Ми как за какво, бе, приятели? Вие като си търсите нещо у дома кого питате – майка си или баща си? Жената или сина? Знаете го този мъжки феномен, предполагам, при който един мъж е отворил гардероба, точно пред лицето му се намира бялата риза без петна от кетчуп, а той търси ли, търси.

„Милоооо, къде е ризата?“ „Коя риза, мило?“ „Бялата!“ „Коя бяла – оная, дето я накапа с кетчуп или оная с леко розовия отенък, щото ти пра последно?“ „Ъъъъъ бялата, бе, мило. Никъде я няма.“ „В гардероба, хубаво ли погледна? Навсякъде?“ „Навсякъде. Всичко прегледах, няма я.“ „На закачалка е, мило, щом отвориш гардероба и ще я видиш.“ „Отворил съм гардероба още преди половин час и никъде я няма. Няма я!“

Чуват се стъпки, влиза жената, застава до мъжа, протяга ръка и вади ДЕМОНСТРАТИВНО закачалката с бялата риза, която от половин час виси пред очите му.

Та как за какво е Теменужка? За да я питат КЪДЕ Е ПЪТНАТА КАРТА, приятели. Документът, който показва как Борисов обслужи Русия с "Турски поток".

„Къде е пътната карта?“ „Кое?“ „Пътната карта!“ „Каква пътна карта?“ „Е, дето Теменужка я подписа.“ „Аааа не я познавам аз тая жена, питайте си я вие.“ „Теменужке, дай на парламента пътната карта!“ „Абе тука беше някъде, ма къде съм я забутала... ми не, няма я...“

Пътната карта е документът, който показва как още преди българската държава – парламент, правителство или експерти да са получили възможността да преценят и обсъдят дали е необходим „Турски поток“, той вече е бил решен, подписан и платен. Ето тая карта изчезна, приятели, и когато дори единствената жена в правителството не знае къде е, значи никой никога няма да я открие.

От друга страна защо тогава само една Теменужка има в новото правителство, нима няма какво още да крият? Ми няма друго за криене, приятели, то всичко си е ачик-ачик. Ето, първата заповед на новия министър на вътрешните работи е да върне отстранения за побой над протестиращи деца главен секретар. Часовникът бе върнат с пет години назад. Сега остава и Делян да спре да ходи на работа и „било, каквото било, всичко ще бъде, както си беше“. Кавичките са, защото цитирам Борисов – той го каза още преди две години.

В настоящата доста сложна световна ситуация управлението освен това си е мъжка работа. Не е за жени. (И това не е сексистко, не бързайте със заключенията и канселирането.)

По моите скромни наблюдения, а и след разговори с приятели, които назначават хора във фирмите си и провеждат стотици интервюта за работа, мога да кажа със сигурност, че мъжете обичат да се надценяват. На това по интервютата му казват „продават се добре“.

„Кандидатствате за позицията главен инженер в НАСА. Какви са познанията ви в областта на космическите технологии?“ „Познания? Големи. Като малък четях списание „Космос“. И с технологиите съм на „ти“, в „Path on Exile” съм на последното ниво, във „Fortnite“ също.“

Горе-долу така. Ако не ми вярвате на мен и мислите, че съм сексистка, питайте който и да е продавач в „Мосю Бриколаж“. Или в „Икеа“.

„Да купим къща? Да бе, ще давам пари. Мога и сам да я направя.“

С тия думи е започнал не един развод, приятели. Който първо си е само един голям ремонт. Тоя флекс в неделя сутрин да не мислите, че някоя жена го пуска?

Ако питате някоя жена по тия въпроси, винаги ще каже: „Чакай сега, все пак да помислим РЕАЛНО какво можем. Имаме ли багер? Имаме ли кран? Различаваме ли бетон от мазилка? Ако на никой от тези въпроси не можем да отговорим с „да“, да попитаме специалистите, а мило?“ И питате специалистите. А те специалисти като „инженера“ от НАСА. Е затва София изглежда така, както изглежда. И България също. И правителствата ни и те. Щото в повечето случаи все опираме до някой продавач на шнорхели, приятели.

„Аз да управлявам България? Ми що не, колко па да е сложно. Жена, затваряй магазина, ставам премиер“.

С тия думи колко предсрочни избори вече започнаха, приятели, даже не мога да ги преброя. Но нищо, де. Тоя път има поне Теменужка, дано тя съумее да ги повъзпре.