Наспи се, нещата изглеждат по-добре на сутринта. Или в български вариант често популярната поговорка - "Утрото е по-мъдро от вечерта".

Това често срещано и доста тривиално успокоение всъщност си има научна обосновка.

В пространно проучване изследователи стигат до изводите, че в действителност сутрин, след като се събудим, светът изглежда доста по-добре.

Хората започват деня в най-добро настроение сутрин, но го завършват в най-лошото състояние на духа, около полунощ, показват резултатите, посочва "Гардиън". Денят от седмицата и сезонът също имат значение. Психичното здраве също има тенденция да бъде по-разнообразно през уикендите, но по-стабилно през седмицата, според проучване, ръководено от University College London.

„Като цяло нещата изглеждат по-добре сутрин“, заключават изследователите. 

Констатациите им бяха публикувани в списанието BMJ Mental Health.

Психичното здраве и благополучие са динамични по природа и подлежат на промяна за кратки и дълги периоди. Малко проучвания обаче разглеждат как те могат да се променят в течение на деня. Учените се фокусират да проучат дали времето от деня е свързано с вариациите в психичното здраве, щастието, удовлетвореността от живота, чувството, че животът си струва, както и самотата. Те също искат да разберат дали тези асоциации варират според деня, сезона или годината. Анализират данни от социалното проучване на UCL Covid-19, което започва през март 2020 г. и включва редовно наблюдение до ноември 2021 г., а след това допълнително наблюдение до март 2022 г. В базата данни са включени и анализирани близо 1 млн. отговора от почти 50 хил. пълнолетни в период от над две години.

Въпросите, на които трябва да отговарят участниците, са от типа на: "През последвата седмица, колко щастлив/а се чувствахте?", "Колко удовлетворен сте от живота си?", "До какво степен чувствате, че нещата, които вършите в живота си са смислени?"

Фактори като възраст, здравословно състояние и трудова заетост са взети предвид.

Резултатите показват, че щастието, удовлетвореността от живота и оценките за смислеността на собствените действия са винаги по-високо оценени в понеделниците и петъците, отколкото през неделите, щастието остава високо и във вторниците. Няма доказателства, че самотата се променя в зависимост от дните от седмицата.

Има и ясни доказателства за влиянието на сезоните върху настроението. През зимата хората имат по-високи нива на симптоми на депресия и тревожност, по-ниски на щастие, удовлетвореност от живота и усещане, че има смисъл. Най-добро е психичното здраве през лятото. Но сезоните не засягат промените в рамките на деня.

Това е изследване, свързано с наблюдение, затова и не се извежда в изводите от него причинно-следствена връзка. Може влияние върху отговорите да оказва кога хората избират да отговарят на въпросите, както и не се вземат под внимание фактори като цикли на съня, кличатични особености и т. н.

Но промените в психичното здраве и благоденствието в рамките на деня могат да се обяснят от психологически промени, свързани с телесния часовник, казват изследователите.

"Например, кортизолът е хормон, който регулира настроението, мотивацията и страха. Неговият пик е малко след като се събудим, а стойностите му са най-ниски около времето за сън", посочват те.

Разликата между работните дни и уикенда може да идва от промяната в последователността на дневните активности, които са различни.

"Нашите резултати показват, че като цяло психичното здраве на хората е по-добро сутрин и най-лошо в полунощ", обяснява д-р Фейфел Бу, един от авторите на изследването, от департамента по бихевиористични науки и здраве на UCL.

Той посочва, че все пак този модел може да е повлиян от това кога хората избират да отговорят на въпросите от проучването, отколкото от директното влияние на определено време от деня. Така тези, които вече се чувстват по-добре сутрин, може би са по-склонни да отделят време да отговарят на въпросите.

"Тези открития са интересни, но трябва да бъдат повторени и в други изследвания, за да се изключят напълно потенциалните фактори, които влияят. Ако бъдат валидирани, могат да имат сериозно практическо значение", смята ученият.