Защо човек прави скандал?

По две причини: (1) не може сам да се контролира, или (2) опитва се да контролира околните.

В първия случай някой го предизвиква и той изгубва самообладание. Във втория - той се опитва да изкара от търпение другия. С други думи, във вариант едно той е провокираният, а във вариант две той е провокаторът.

Какъв е случаят с Доналд Тръмп? Той е лидер изгубил самоконтрол или лидер опитващ се да накара партньорите си по света да направят това.

Дали заплахите му да завземе Грендандия и Панамския канал и да наложи на почти целия свят тежки мита са знак за непригодност или са стратегия?

Ако съдим по развитието на събитията с митата върху канадския и мексиканския внос, които бяха наложени и отложени след реципрочните реакции, вероятно можем да мислим за стратегия да бъдат вкарани партньорите в търговски преговори.

На същата мисъл навеждат и заплахите на Тръмп от предишния му мандат да изтегли САЩ от НАТО и да поддържа избирателно, на транзакционна основа, гаранциите за сигурност на партньорите в НАТО. Като цяло днес държавите от алианса харчат повече за отбрана отколкото преди десет години.

Но териториалните претенции към съюзник в НАТО и заплахата да бъдат удовлетворени, ако трябва, с военна сила, са нещо съвсем ново.

Те са скандал с исторически мащаб. Дори да не са сериозни. САЩ никога не са заявявали нещо подобно на най-високо ниво от самото създаване на НАТО през 1949 г.  

Всъщност, никой не знае със сигурност доколко сериозен е Тръмп в тази си заплаха и дали идеята е негова или на някой от съветниците му. Има достатъчно прецеденти, в които днешният американски президент е говорил глупости, издаващи невежество - например, когато каза, че ще покани Бразилия да се присъедини към НАТО, или когато препоръча на сънародниците си да пият белина против COVID-19. 

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте наскоро, в стила на пожелателното мислене, се опита да смекчи ефекта на заплахата, като я изтълкува положително - като опит на Тръмп за привлече вниманието на западните съюзници към геостратегическите предизвикателства, свързани с Арктика - новите търговски пътища, които глобалното затопляне отваря, залежите на въглеводороди и редкоземни елементи, отбранителното значение на региона, амбициите на Русия в него. 

Независимо каква беше причината за скандалите с Гренландия и Дания и с Панамския канал, имаше един обективен ефект от тях - те за известно време отвлякоха международното внимание от войните в Украйна и в Близкия изток. За известно време те не бяха първите новини на деня. Никой не притискаше новата администрация с въпроси за обещанията ѝ бързо да донесе мир. Тръмп волно, или неволно, накара Европа да признае, че има неща, които могат да ѝ станат по-важни от Украйна. Че освен въоръжен конфликт в съседство може да се появи и пряка заплаха. Когато предизвикателствата се натрупват, решителността и устойчивостта намаляват, човек трябва да избере върху коя заплаха да се съсредоточи.

В комбинация с митата, претенциите към Гренландия и Панама като че ли свалиха двете войни в европейското съседство поне с едно ниво по-ниско в дневния ред. Това не значи, че новата администрация във Вашингтон не работи по тях. Просто работата ѝ по тези теми временно не е в светлината на прожекторите. А интересният въпрос е какво всъщност прави тя.

В последните дни Тръмп направи нови, меко казано, нестандартни изказвания за Украйна и Газа. И те обаче отместваха вниманието от главните въпроси (териториалната цялост на Украйна и американската военна помощ за Киев и съдбата на палестинските бежанци и перспективите за палестинска държава) и ги подменяха с екзотични бизнес проекти, включващи редките полезни изкопаеми на Украйна и строеж на близкоизточна ривиера на мястото на разрушенията в Газа. Някои видяха в тях креативно мислене, други ги отхвърлиха като нереалистични и неморални. Впрочем, предложението за американска помощ за Украйна срещу достъп на САЩ до нейните редкоземни елементи изглежда повече ориентирано към американската публика, отколкото към Киев. То търси оправдание за милиардите долари харчени безвъзмездно в защита на демокрацията по света. 

Класическа рецепта е: Ако не знаеш какво да правиш, направѝ скандал. Той поне временно ще ти спечели време. Вместо да им дадеш решение, дай им шоу. Дали и с Тръмп 2.0 е така, времето ще покаже.

Докато чакаме, можем да си спомним американската политическа сатира "Да разлаем кучетата" (Wag the Dog, 1997 г.) с режисьор Бари Левинсън. За забравилите я, сюжетът е следният: Президент на САЩ се забърква в сексуален скандал дни преди избори. За да отклони общественото внимание, неговият съветник Конрад Брийн (в ролята Робърт де Ниро) и холивудският продуцент Стенли Мос (в ролята Дъстин Хофман) изфабрикуват фалшива новина за война в Албания. Медийната манипулация успешно измества фокуса от скандала.

От какво още изместиха вниманието странните идеи на Тръмп, е също хубав въпрос. Чакат ни четири интересни години. Затегнете коланите.