
България остава една от най-уязвимите държави-членки на НАТО и ЕС към руската дезинформация, като посланията, разпространявани от Кремъл, доминират както в традиционните медии, така и в социалните платформи. Кремъл и про-руски, местни организации и лица експлоатират политическата нестабилност около изборните, популистка реторика и конспиративни теории, за да манипулират общественото мнение, като се възползват от липсата на опит и слабия капацитет на институциите за гражданска сигурност да защитават свободата на словото и националното информационно пространство.
Продължаващата война в Украйна засили тези целенасочени действия на Москва, която използва дезинформация, за да представя Запада като слаб и изменчив.

Конфликтът между Израел и Хамас в ивицата Газа се превърна в поредния фокус в по-широката стратегия на Кремъл за отклоняване на вниманието от собствените му действия в Украйна и посяване на объркване и раздор в Европа. Чрез усилване на посланията, които обвиняват Запада за глобалната нестабилност, погрешно свързват Украйна с Хамас и подкопават доверието в НАТО, подкрепящите и контролираните от Кремъл медии задълбочават обществените разделения и подкопават доверието в демократичните институции.
Всичко това са изводите от последния доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който подробно описва как Москва адаптира тактиките си за дезинформация към текущите геополитически събития, за да запази въздействието си върху обществото и избирателите.
Национално представително проучване, проведено онлайн през януари 2025 г. сред младите българи на възраст 16-25 години, разкри висока податливост към дезинформация и фактологичен релативизъм. Около 42% от младите българи не са информирани за войната между Израел и Хамас, а още 30% са информирани само в умерена степен, което отразява ниска ангажираност с глобалните събития.

Над една трета от тези, които следят темата, се затрудняват да оценят достоверността на информацията, която достига до тях, а една четвърт я считат за невярна. Младите хора в България се информират за войната в Газа основно от телевизионни предавания и онлайн новинарски сайтове, а в значително по-ниска степен следят темата в социалните платформи. Освен това 40% от анкетираните проявяват конспиративно мислене, което ги прави особено уязвими към подвеждащи послания и фалшиви новини.
На фона на ниската осведоменост за международните конфликти и вълната от кремълска дезинформация, представяща ЕС като слаб, все пак цели 62% от младите българи изразяват готовност да защитят страната си с военни средства, ако тя бъде нападната. Въпреки това антизападните послания продължават да набират сила:
- 39% от анкетираните смятат, че Западът използва Украйна и Палестина като част от глобална марионетна война;
- 37% се съгласяват, че западните сили умишлено подклаждат конфликти, за да запазят геополитическото си господство;
- 32% са склонни да приемат антиизраелска дезинформация, съгласявайки се с твърденията, че Израел отвлича деца от Газа или притежава безконтролна геополитическа власт.
Докато дезинформацията за външни конфликти намира ограничен отзвук сред младите българи, подкрепяните от Кремъл послания, свързани с вътрешни проблеми, имат значително по-силно въздействие. Между 40% и 52% от анкетираните са съгласни с дезинформационните твърдения относно войната на Русия в Украйна, членството на България в НАТО и ЕС и идеята, че българското правителство обслужва чужди интереси. Тези констатации показват, че дезинформацията, която оказва пряко влияние върху политическия пейзаж в България, продължава да бъде изключително ефективна.


В най-новия доклад на Центъра за изследване на демокрацията - „Дезинформация в България във връзка с конфликта между Израел и Хамас“ са анализирани над 8493 медийни статии, над 24 000 съобщения в Telegram и над 23 000 публикации във Facebook, свързани с конфликта между Израел и Хамас в периода 7 октомври 2023 г. - 31 октомври 2024 г. Проучването установява, че прокремълските уебсайтове доминират в разпространението на подвеждащи наративи в България, като Pogled.info се очертава като водещ източник на дезинформация. Сайтът систематично препечатва съдържание от руски източници, забранени в ЕС, като Катехон, Царьград и РИА Новости, но остава до голяма степен без коректив при слабото прилагане на разпоредбите на ЕС за информационна сигурност в България.
Социалните платформи играят централна роля в разпространяването на прокремълските послания. „Сайтовете-гъби“ във Facebook и каналите в Telegram са основните двигатели на дезинформацията. Над 95% от взаимодействията, свързани с конфликта между Израел и Хамас в българските канали в Telegram, произхождат от проруски източници, които преди това са разпространявали неверни твърдения за Украйна. Десетте най-големи канала в Telegram, в които се обсъжда войната между Израел и Хамас, са успели да съберат над 445 000 взаимодействия, което показва значителния обхват и влияние на подкрепяните от Кремъл послания в българското онлайн пространство.


Проучването подчертава няколко критични предизвикателства: ниската медийна грамотност, силно завладяната медийна среда и ограничените умения за критично мислене правят младите българи уязвими за пропаганда и операции за чуждестранно влияние.
Тъй като Русия непрекъснато засилва хибридния си натиск, разпространението на дезинформация в България не само оказва влияние върху демократичната стабилност, но и отслабва доверието в НАТО, ЕС и западните съюзи. Преодоляването на тези уязвимости е от съществено значение за опазването на информационното пространство на България от външни манипулации.
Констатациите на Центъра за изследване на демокрацията бяха представени по време на регионална конференция в Букурещ на 25 февруари 2025 г. в партньорство с румънската G4Media. Събитието събра изследователи от Румъния, България, Молдова, Украйна и Грузия, за да обсъдят как подкрепяната от Кремъл дезинформация формира регионалния дискурс в условията на руската агресивна война.
За повече информация за изследванията на Центъра за изследване на демокрацията в областта на външното влияние и манипулацията на информационното пространство, може да посетите техния уебсайт.
Още по темата
- Първа победа срещу AI - Thomson Reuters спечели дело в САЩ
- Ангелов: Забранихме продажбата на вейпове на деца - не се получи, трябва да ги спрем веднъж завинаги
- #НеДишайСмърт – БНТ с кампания срещу употребата на вейпове от деца и младежи
- Съдът задържа за постоянно в ареста майката, обвинена в убийството на двете си деца
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни