Задава се поредният предизвестен избор на административен ръководител в съдебната система. За 11 март Съдийската колегия на ВСС е насрочила избор за председател на Апелативния съд в Пловдив (АС-Пловдив), а от сайта на ВСС става ясно, че за поста има само един кандидат и то съдия, който е външен за съда. Това е Миглена Тянкова от Окръжен съд – Хасково.

Традицията, особено очеизвадна в мандата на този ВСС - в процедурите да не участват съдии от органа, чиито шеф се избира, ще се спази и този път. Това пише днес в свой материал сайтът "Съдебни репортажи" и разказва:

Коя е съдия Миглена Тянкова?

Тя започва кариерата си като съдия в Районния съд в Хасково, след това близо година е съдия и в окръжния съд в града. Кариерата й като административен ръководител започва през далечната 2004 г. Близо 8 години (до 2012 г.) тя оглавява РС – Хасково, а след това е избрана за председател на ОС – Хасково.

Съдия Тянкова е административен ръководител на съда два мандата. Малко преди да приключи вторият й мандат, е издигната от съдии от региона за член на ВСС. Тя е един от малкото съдии, избрани още на първи кръг за член на кадровия орган, но след промените в Закона за съдебната власт (ВСС) при т. нар. "сглобка" процедурата за членове на ВСС е прекратена.

Малко след избора й тя коментира, цитирана от „Марица“, че проблемите в кадровия орган и съдебната система са резултат от липсата на административен опит в членовете на съвета.

„Административният опит е много полезен. Всички нови членове на ВСС имаме такъв, независимо че ни наричат „съдебна номенклатура“, казва Тянкова.

Съдийката е застъпник и на идеята, че кадровият орган на съдебната власт трябва да се избира чрез регионално представителство – спорна теза, която би феодализирала ВСС, пише днес правният сайт.

Но - както се казва - това не е всичко: след изтичане на мандата й като титуляр, Тянкова управлява ОС – Хасково до октомври 2024 г., когато подава оставка като изпълняващ функциите административен ръководител заради провалените от СК процедури за избор на нов председател на съда.

На практика, с малки изключения кариерата на съдия Тянкова в съдебната система се развива на ръководна длъжност.

Сега съдийката има амбицията да оглави един от петте апелативни съдилища в България – този в Пловдив. АС – Пловдив е въззивна инстанция на окръжните съдилища в Пловдив, Хасково, Стара Загора, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В територията на Пловдивския апелативен район влизат и няколко държавни граници с Гърция и Турция.

Вечните съдебни началници

Проблемът с вечните съдебни началници се дискутира от години в системата. Практиката по вертикала, а понякога и по хоризонтала – от ръководни постове в малки съдилища към по-големи в областните градове, магистрати да бъдат назначавани директно за ръководители на съдилища и прокуратури, без да са спечелили конкурси, е критикувана остро от съсловни организации и външни наблюдатели.

Това е така, защото част от магистратите с афинитет към ръководните постове успяват, с помощта на ВСС, да получат кариерно израстване извън разписаното такова в ЗСВ – чрез конкурси за по-горно ниво или за преместване. Това, в комбинация с все по-често повтарящите се решения на ВСС да се избират за председатели на съдилища и административни ръководители на прокуратури външни кандидати, демотивира редовите магистрати да участват в процедурите за лидерски постове.

Емблематични за тези изкривяващи нормалното кариерно израстване на магистратите практики са множеството решения на предишния и този състав на ВСС. Няколко примера – съдия Ванухи Аракелян бе избрана след два мандата като председател на Окръжен съд – Варна, да оглави апелативния съд в града. Напълно идентично бе решението и на този състав на СК – досегашният административен ръководител на ОС – Варна (също два мандата), бе избран за председател на АС – Варна. Символен бе и изборът за председател на РС – Благоевград. След множество процедури, в които съдиите там издигаха съдия Калинка Иванова, СК назначи съдия с няколко месечен стаж в съда.

Председателят на Административен съд – Пазарджик – Мариана Шотева бе назначена за административен ръководител на Административния съд в Пловдив, макар да й оставаше година и половина на ръководния пост в Пазарджик. За председател на Административен съд – Търговище е назначен административния ръководител на РС – Търговище, без да е довършила и половината от мандата си в районния съд. И още един пример за бързо кариерно развитие. Районният прокурор на Районна прокуратура – Габрово – Тихомир Петков, е избран за окръжен прокурор на Габрово.

За разбирането на членовете на ВСС по тези спорни въпроси може да се съди от едно изказване на и.ф. председателя на ВАС Георги Чолаков по повод процедурата за председател на Административен съд – Пазарджик. По време на дискусията тогава Чолаков казва:

„След като нещо в закона не е забранено, значи е разрешено. Не знам какви етични закони се използват, като законът не забранява това като процедура. Имаме решение на Конституционния съд, което казва, че забраната касае участие в процедури и избор на административен ръководител в един и същи орган на съдебна власт. Доколкото знам, Пазарджик и Пловдив са два различни органа на съдебна власт…“, казва той.

А Даниела Марчева пояснява, че винаги е била против „… това клише, че не може да има вечни административни ръководители“.

СРС-та и скандали

Името на съдия Тянкова попада в два скандала. През 2011 г. главният прокурор тогава Борис Велчев внася предложение до ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу окръжния прокурор на Хасково Иван Ванчев. Оказва се, че Ванчев е наел частни детективи, които да следят и подслушват незаконно приятелката му – съдия Тянкова, която тогава е председател на РС – Хасково. Борис Велчев разкрива малко – че освен местни магистрати са засечени разговори и с хора от властта на централно ниво. Самата Тянкова казва, че няма притеснения за съдържанието на разговорите, но е безкрайно разочарована.

През 2013 г. в медиите контролирано изтичат разговори, записани със СРС-та, които внасят съмнение в начина, по който са избрани двама от членовете на ВСС от прокурорската квота – Камен Ситнилски и Румен Боев. Разговорите между Емил Христов (апелативен прокурор на Бургас), Иван Ванчев (Окръжен прокурор на Хасково), Миглена Тянкова (председател на ОС – Хасково) и Христо Георчев (председател на Районен съд – Свиленград) приличат на лобиране за кандидатурите на Ситнилски и Боев. Ситнилски е незаконно уволнен от ВСС с недостатъчно по закон мнозинство, но нито един от замесените, за които се твърди, че са лобирали, не понася отговорност.

Клуб Z припомня, че на изборите за членове на най-висшия орган в системата Висшия съдебен съвет през 2022 г. (впоследствие отменени) знаково не просто не бе избран, а и не се кандидатира нито един върховен съдия - от ВКС или ВАС.

В интервю за БНР от 10 февруари членът на СК Атанаска Дишева дава едно потенциално обяснение защо все повече конкурси са с един кандидат и много странно липсват желаещи:

„Съдиите не че се умориха, а се обезвериха. Това е много по-страшно от умората.“

Затова е и много показателно, че нито един съдия от АС-Пловдив не желае да поеме отговорността за административното ръководство на съда в две поредни процедури. Очевидно е, че редовите съдии са наясно, че процедурите са формални, а решенията са взети предварително, пише още "Съдебни репортажи".