Какво се случва в Румъния и защо се стигна до анулиране на кандидатурата на Калин Джорджеску за президентските избори?

Съгласни ли са с това решение на Конституционния съд румънците или го смятат за опасно?

Кой гласува за "антиситемния играч" и защо и откъде се появи всъщност той?

На всички тези въпроси ни отговаря журналистът Кристиан Стефанеску. Той е дългогодишен кореспондент на "Дойче веле" в Букурещ и следи намясто случващото се. Завършил е социология в Букурещ и е сред най-търсените експерти по балканска политика в Румъния:

- Преди два дни Конституционният съд на Румъния реши да отстрани крайнодесния кандидат Калин Джорджеску от изборите за президент, които ще бъдат повторени през май. Той спечели вота през ноември, но съдът анулира резултатите, след като стана ясно, че Джорджеску е спечелил с неясна подкрепа и необявени пари за кампанията си. Окончателно ли е това решение на съда и какво следва сега?

Да, решението е окончателно. Джорджеску обяви, че го приема. Той заяви във видеобръщение, че „мисията му е приключила“ и даде да се разбере, че ще преговаря сега с другите политици от така наречените „суверенисти“ (към тях в Европарламента принадлежи и „Възраждане“, б.а.) какво да прави с „електоралния си капитал“. Какво означава това тепърва ще видим.

Днес (12 март, б.а.) ще има среща между Джорджеску и лидерите на дяснорадикалната партия AUR („Съюз за обединение на румънците“). Много имена са в обращение, на тази среща ще се реши с кого AUR ще участва на президентските избори, това ще е кандидат с благословията на Джорджеску.

- Как приемат румънците решението на Конституционния съд – като правилно или като проблематично?

Видимо е, че привържениците и избирателите на Джорджеску са възмутени. Това не е задължително една и съща група хора. Някои не са гласували за Джорджеску, защото са чули за него едва след първия тур на президентските избори на 24 ноември 2024. Други пък са гласували за него и едва след това са разбрали, че става дума за „фалшив продукт“, дори токсичен и се отдръпнаха от него. Има и много хора, които не биха гласували за Джоржеску, но са толкова гневни на системата, че чувстват принадлежност към избирателите, описвани като антисистемни и привърженици на Джорджеску.

При това Джорджеску никога не е бил „антисистемен политик“, а е бивш високопоставен държавен служител в страна, която десетилетия наред беше политически затворена, което означава, че дори високопоставени служители бяха назначавани политически. Той се възползваше от всички институционални слабости и се радваше на постове и средства от различни източници – от обществени средства до финансисти, които сега обвинява в това, че са държали Румъния в бедност – като например USAID или "всеприсъстващото зло" Джордж Сорос.

Сега сред тези, които са облекчени, че Джорджеску вече не представлява опасност за президентските избори, мненията са разделени. Някои просто смятат, че е необходимо този токсичен характер да бъде премахнат от състезанието, в което той не играеше по правилата. Други се опасяват, че това решение отваря врати за произвол и в бъдеще всеки неудобен опонент може да бъде изключен от политическата надпревара по субективни и чисто партийни интереси.

Накрая, има и такива, които се съгласяват, че Джорджеску никога не е трябвало да се кандидатира – но това трябваше да стане много преди да започне целият този хаос, защото ако държавните институции бяха свършили работата си както трябва, те щяха да го изключат законно много по-рано от състезанието, далеч преди изборния скандал.

- Какво се знае за връзките му с мистичния бизнесмен Франк Тимиш и румънския „Пригожин“ Хорациу Потра?

Връзката между Джорджеску и Франк Тимиш не беше много очевидна. Вместо това мостът между двамата беше Хорациу Потра, чиито бизнеси в областта на сигурността и наемните войници в Африка бяха възможни, благодарение на връзката му с Франк Тимиш. Потра (който дълго време е работил с така наречената социалдемократическа партия PSD и дори е кандидатствал за избори в техни листи) организираше за Калин Джорджеску мерките за сигурност през последно време – въпреки че е малко странно, че „кандидатът на народа“, който се определяше като „ние, румънският народ“, по време на публичните си изяви винаги е имал нужда от „горили“ като охрана.

- Какво всъщност се знае за Джорджеску?

Той е бил студент, който по време на комунистическата епоха, когато свободата на пътуванията бе силно ограничена, е получавал стипендии на Запад. Скоро след завършването на университета е получил „мисии във Великобритания и Съединените щати“. Това усилва подозренията, че може да е бил сътрудник на комунистическата тайна полиция, „Секуритате“.

Румънският журналист Кристиан Стефанеску, кореспондент на "Дойче веле" в Букурещ

След 1990 г. той преживява възход, подкрепен от структури на посткомунистическата партия FSN (днес PSD). Той заема ръководни постове в правителството: бил е консултант на министъра на околната среда и дори генерален секретар на министерството. Министерството на външните работи го изпраща като специален докладчик в ООН.

- Реални ли са неговите поддръжници или има и фантоми, купени и други такива - познати ни в България нереални гласове?

Неговите поддръжници са реални. Два милиона гласа не са измислени. Хората търсеха спасители. Как се стигна до този почти непознат човек? Ами, благодарение на алгоритмите в социалните медии. Алгоритмите на TikTok. Куриозното е, че аз самият имам акаунт в TikTok, но не знаех за него там.

Знаех за него по принцип, защото като журналист бях любопитен и забелязах, че този човек съществува – но го разглеждах като периферна фигура, която щеше да остане такава, както много други периферни фигури през последните 35 години. Объркал съм.

- Защо толкова румънци припознават в една "периферна фигура" своя кандидат-президент?

Той успя да пробие благодарение на комбинацията от недоволство от традиционната политическа класа, посланието за промяна и противодействие на системата, дълбокия мистичен, почти месиански оттенък, в който най-накрая нещастният румънски народ намери своя глас, и добре структурирана кампания в социалните медии. Може да си представим, че не можеш да водиш предизборна кампания с нулев бюджет, както той твърди, без екип (той казва, че всички, които са му помогнали, са го правили доброволно и не ги познава – но също така казваше и че не познава Хорациу Потра).

„Ако искате да подкрепите някого, като подпишете нови кандидатски списъци, моля, направете го, както ви диктува съвестта“, каза Джорджеску вчера вечерта във видеопослание. Да видим дали от днес нататък ще се появи до определена личност.

Но какви са причините: от една страна, страта корупцията и липсата на доверие в държавните институции са както и преди централни теми. И двата феномена значително намаляха през последните години, но все още се срещат последствията от тези три десетилетия на див посткомунизъм, които бяха белязани от силни кланови интереси, както и ситуации, в които старият апарат все още оказва съпротива на промените.

Бедността също е намаляла, но не по хомогенен начин. Съществуват много неравенства, които водят до значителен фрустрация. Тази фрустрация произтича и от други причини: Промените след 1989 г. не бяха лесни за всички. Някои хора не можеха да свикнат с това да носят лична отговорност. Липсваше им патерналистичната държава, която им предписваше всяка стъпка, гарантираше им минимален стандарт и ги стимулираше да не проявяват собствена инициатива. Демокрацията и най-вече свободният пазар не бяха непременно благословия за всички.

Сега тези хора живеят с постоянно чувство на маргинализация или дори изоставеност. Може би без глобализацията, която им донесе дори мобилни телефони в най-отдалечените села, те нямаше да могат да се сравняват с другите и биха останали доволни от изборните подаръци като поцинковани кофи с политически надписи и килограми брашно, които им бяха поднасяни от кмета като изборни подаръци – допълнени със заплахата, че пенсиите им, които така или иначе са ниски, ще бъдат намалени, ако опозицията дойде на власт.

Допълнително към това все още остава усещането, че политиците някак си предават постовете си династично. Поколенията в партиите се сменят, но новите лица бързо влизат в ролята на старите лидери. Няма истински разриви с миналото. Дори реформаторските партии разочароват, така че всеки път, когато се появи непознато лице, големи групи се хващат за надеждата. Не може наистина да ги съдим за това.

И когато тези хора накрая откриха света и антисистемните гласове в TikTok, те естествено бяха примамени от обещанията за по-бързи решения. Или от празните думи, които подбуждаха тяхната егоцентричност, без да предлагат реални решения.

- Колко румънци действително подкрепят Джорджеску?

Оценявам, че около една трета от населението попада в категорията на изцяло недоволните. Още толкова са със сигурност разочаровани. Около 25 процента биха избрали антисистемен кандидат по убеждение, а още около 10 процента са гласоподаватели, мотивирани от фрустрация. Останалите до 50% не ходят на избори.

- Колко струва хлябът в Румъния? Или млякото, билетът за транспорта в Букурещ? И колко е средната заплата?

Най-евтиният хляб в супермаркета струва около 25 цента. Възможно е в селата, където има малки магазини, цената да е до 30 цента. Това е най-евтиният. Разбира се, има и специалитети, които струват два евро – и те също се купуват.

Млякото струва около 80 цента. Час и половина в местния транспорт струва 60 цента.

Метро се плаща отделно, като също струва 60 цента - можеш да се возиш толкова, колкото искаш. Има опити метрото да се поеме от местната администрация, може би ще комбинират билетите.

Румъния завърши 2024 г. със средна заплата от 1130 евро. В големите градове тя е значително по-висока отколкото в малките населени места.

- Румъния има за цел да влезе в еврозоната през 2029 година. Това тема ли е при вас или още не?

Еврозоната не е в момента истински актуална тема в Румъния. Нямаме нито политическата култура, която е необходима за национална дискусия, нито във финансовите среди има голямо значение. В Румъния гуверньорът на Националната банка, който е същият вече 35 години, е нещо като гуру на финансовата политика. Нещо като: „Мугур Исъреску говори, ние не го разбираме, но той знае точно какво казва.“ Той задава тона за дебатите, и не, никога не ми се е случвало - да постави този въпрос на пазара на идеи, освен като хипотетична перспектива.

Вероятно един ден това ще бъде национална цел. Но това не е така, както беше с Шенген или премахването на визите за САЩ, а по-рано - с членството в НАТО и ЕС.

- Румъния е една от най-важните държави на източния фланг на НАТО. Как се възприемат заплахите, че Тръмп може да изтегли американските войски от Европа?

Дебатът за изтеглянето на американците, разбира се, е много объркващ, особено заради Тръмп. Някои от нас знаят как да четат американското законодателство или знаят кого да попитат. Разбрах, че президентът не може просто да решава толкова много военни стратегии на САЩ сам.

Но в този целия политически хаос, в ерата на пост-истината, голяма част от населението вече не проверява, не вярва на традиционните източници на информация и следва само собствените си ехо-камери. Слухове, манипулации и дезинформация правят ясното наблюдение или преценка, както и обективната дискусия за политически и геополитически теми, много трудни. Всички изведнъж знаят всичко. Експертите са соросисти, будни, неомарксисти, знаете - „лъжливата преса“.

- Какви са шансовете за наследника на Джорджеску да наследи неговия успех?

Множество имена се въртят, някои се самообявяват за негови наследници и искат гласовете на неговите поддръжници. Или хората му не се разбират помежду си и ще се прецакат взаимно, или ще се появи нещо като Джорджеску-2, но пак под радара – аутсайдер ще се появи.

И хората около него ще се договорят и ще заложат на една карта.  Те са онези, които по времето на „Секуритате“ са му позволявали да прави неща, които за обикновените хора не бяха позволени и които го съпровождаха до постовете, които заемаше в демократичните години. Защото има определени кръгове от бившия комунистически режим, които дълго време бяха политически маргинализирани и сега чакат за своето отмъщение. Те или техните деца.