• Механизмите за контрол и възпиране в Европа са отслабени от извънредни и ускорени законодателни процедури.
  • Съдебните системи са под нарастващ политически натиск чрез очерняне и недофинансиране.
  • Протестите по различни проблеми са широко ограничавани и сплашвани чрез прекомерна полицейска сила.

Кризата на демокрацията в Европа се задълбочава през 2024 г., сочи нов доклад на Съюза за граждански свободи за Европа Liberties. Дори държави, които доскоро се смятаха за стожери на демокрацията, проявяват авторитарни тенденции, а вялата употреба на инструментите на Европейския съюз (ЕС) за защита на върховенството на правото не оказва съществено въздействие, показва докладът. 

Според анализа България е сред страните „разрушителки” на демокрацията в Европа - тези, чиито правителства активно и целенасочено подкопават принципите на върховенство на правото. Страната ни отбелязва влошаване в сферите на борбата с корупцията, механизмите за взаимен контрол и възпиране и влиянието на гражданския сектор, и показва застой в съдебната система, свободата на медиите и защитата на човешките права.

Това е шестото издание на Доклада за върховенството на правото на Liberties, като тази година той е по-мащабен и задълбочен от всякога. В над 1000 страници докладът за 2024 г. идентифицира най-фрапиращите нарушения в областите на правосъдието, корупцията, свободата на медиите, механизмите за взаимен контрол и възпиране, гражданското общество и правата на човека в ЕС. Комплексният анализ е резултат от съвместната работа на 43 организации за правата на човека от 21 държави членки на ЕС, включително Българския хелзинкски комитет. Констатациите от доклада ще залегнат в докладите на местните правозащитни организации по време на редовните посещения на Европейската комисия в отделните държави членки през тази година.

„С нарастването на крайнодесния популизъм и отстъплението на демокрацията в САЩ, кризата на върховенството на правото в Европа се задълбочава. Засилващото се влияние на крайната десница заплашва единството на Евросъюза, докато войната на Русия в Украйна и бързо променящите се трансатлантически отношения поставят на изпитание устойчивостта на съюза. За да защити ЕС и световния правов ред, Европейската комисия трябва да засили прилагането на върховенството на правото”, коментира Балаж Денеш, изпълнителен директор на Liberties.

Основни констатации по държави

  • „Най-слабото звено“: В Унгария, която от години е с най-лоши резултати, тази година се наблюдава нова значителна регресия по почти всички наблюдавани аспекти, включително подновени атаки от „хибридния режим“ срещу независимостта на съдебната власт, гражданското общество, общественото участие и свободата на медиите.
  • „Разрушителите“: Правителствата на Италия, България, Хърватия, Румъния и Словакия систематично и целенасочено подкопават върховенството на правото в почти всички негови измерения.
  • „Свличащите се“: Демокрации за пример като Белгия, Франция, Германия и Швеция показват изолирани, но тревожни спадове в някои аспекти, което създава риск от по-нататъшно понижаване на стандартите.
  • „Стагнаторите“: Гърция, Ирландия, Малта, Нидерландия и Испания или остават в застой, или отбелязват минимален напредък в индикаторите за върховенство на правото.
  • „Трудолюбивите“: Естония и Чехия демонстрират реални и системни усилия за подобрение, подчертавайки ключовата роля на гражданското общество за положителната промяна.
  • „Поучителният пример“: Полша, където новото правителство се опитва да възстанови независимостта на съдебната власт и плурализма в медиите, но без значителен напредък, показва колко предизвикателен и крехък е процесът на възстановяване на независимостта на институциите, след като веднъж е била подкопана.

Основни констатации за България

  • Съдебна система: Няма напредък в създаването на независим механизъм за отчетност на главния прокурор и неговите заместници, нито в промяната на състава на Висшия съдебен съвет. Въпреки законодателните инициативи, съдебната система остава нефункционална, а случаи на корупция сред високопоставени политици не водят до наказателна отговорност.
  • Антикорупционна рамка: Антикорупционните институции се използват за атаки срещу политически и бизнес опоненти, вместо за реална борба с корупцията. Разследвания, съдебни процеси и осъдителни присъди по случаи на корупция сред високите етажи на властта остават невъзможни в настоящата политическа среда.
  • Медийна среда и свобода на медиите: Политическата нестабилност блокира регулаторните промени в медийния сектор, което води до застой. Миналогодишната препоръка на Съвета на Европа за осигуряване на прозрачност при разпределението на държавната реклама остава неизпълнена.
  • Разделение на властите: Механизмите за взаимен контрол и възпиране и в трите власти са сериозно нарушени. Заради политически договорки и пазарлъци, множество длъжности в ключови институции остават незаети или се заемат от личности в пресрочен мандат. В началото на 2025 г. беше сформирано правителство, включващо както утвърдени, така и нововъзникващи популистки политически партии, което поражда очаквания за поставяне на партийните интереси над обществения интерес в управлението.
  • Гражданско общество: Нов закон срещу „пропагандата и популяризирането на нетрадиционна сексуална ориентация“ ограничи достъпа на НПО до училищата. Направени бяха и опити за прокарване на закон за регистрация на активни граждани като „чуждестранни агенти“ и регулирането на застъпническата дейност на гражданския сектор.
  • Пренебрегване на задълженията по правата на човека и други системни проблеми, засягащи върховенството на правото: България не прилага ключови решения на ЕСПЧ поради липса на стабилна правна рамка, която да задължава институциите да ги изпълняват. Отсъстват и конкретни санкции за неизпълнение на съдебните решения.

Основни констатации за Европа

  • Съдебните системи страдат от политическа намеса, недостатъчно финансиране и вмешателства в правораздаването, което подкопава тяхната независимост, качество и ефективност.
  • Борбата с корупцията е затруднена от липсата на прозрачност, слабото правоприлагане и неадекватната защита на подаващите сигнали, което руши доверието в правителствата.
  • Свободата на медиите остава застрашена, тъй като политическото влияние компрометира независимостта на регулаторните органи, а концентрацията на собственост потиска плурализма. Журналистите са изправени пред нарастващи заплахи и съдебни преследвания.
  • Механизмите за контрол и възпиране са допълнително отслабени от прекомерната употреба на ускорени законодателни процеси, политическата намеса в независимите институции и компрометираната честност на изборния процес, което ерозира демократичния контрол върху правителствата.
  • Гражданският сектор продължава да се свива, като широко разпространени кампании за очерняне насърчават правителствата да приемат рестриктивни закони, особено по отношение на правото на мирен протест и свободата на сдружаване.
  • Правата на човека са под все по-голям натиск заради по-строгите миграционни политики, неадекватната защита на уязвимите групи и нарастващата дискриминация и реч на омразата срещу малцинствата в целия регион.

Докладът за България можете да намерите тук.

Пълният доклад за върховенството на правото в Европа през 2024 г. (Rule of Law Report 2025) на Liberties е достъпен тук.