От няколко години вече има и български магазин на търговския булевард "Амстердамсестраатсвег" ("Амстердамско шосе") в Утрехт, един от големите градове на Нидерландия. Това се разказва в публикация на БТА.

Собствениниците му - Даниела и Антон Антонови, които идват в Нидерландия през 1999 година, са го нарекли "Малката България". Тук може да бъде намерено всичко, което има и в супермаркет в България. Идват основно българи: едни, водени от желанието да си купят нещо родно за хапване, а други – заради носталгията, защото тук могат да срещнат сънародници. Не спира да звучи и българско радио.

Идват българи не само от Утрехт, но и от други нидерландски градове, при това не само отблизо.

"Най-много се търсят сирената, кашкавалите, млякото, готовите салати, кренвиршите", разказа Даниела за БТА.

Докато тя е на касата, Антон е в дъното на магазина, където има работилничка за поправка на велосипеди. През "Малката България" на ден минават поне 50-ина души, а през уикенда – дори по 100.

Сънародници казват, че идват заради киселото мляко и корите за баница, други – заради суджука и луканката.

"Всичко е хубаво тук, българско е. Харесвам си българските подправки, червения пипер", казва мъж на средна възраст.

Дошъл е преди пет години в Нидерландия, за да изкарва пари. Поне 80 семейства има в Утрехт само от неговия град. Според официалната статистика в Утрехт има няколко хиляди българи, а в цяла Нидерландия – над 60 хиляди.

Страната е и много популярна сред младите българи за следване: качеството на образованието е добро, а цената – приемлива.

Собствениците правят всичко възможно да докарват стоки от България в "Малката България", за които купувачите са им казали, че ценят. Така са стигнали до поне 14 вида сирена и още толкова кашкавали.

"Почти всеки ден има някой, който идва да поръча нещо", разказва Мартин, синът на Антонови. "Това е невъзможно, защото има много стоки в България. Но успяваме почти всяка седмица да имаме нов продукт".

След като мнозина все питали за шаран, наскоро са успели и с тези доставки, макар да не е лесно.

Мнозина идват заради пресните банички и милинки. В „Малката България“ те идват през ден от единствената засега българска фурна в Ротердам.

По щандовете има сладка, вафли, бонбони, лукчета, слънчогледови семки, орехи, подправки, кисело зеле и туршии, дори глинени гювечи за готвене. По Коледа има баници с късмети и сурвачки, за 1 март – мартеници, а за Великден – козунаци и шарени яйца. Всичко като в България.

Не е било лесно да се направи български магазин. От една страна, има доста изисквания от властите, разходите не са малко, има много акцизи, обяснява Мартин. А от друга страна – трудно се привлича и задържа клиентела. Трябва сериозна начална инвестиция и отнема доста време тя да се възвърне.

Но на семейство Антонови явно е потръгнало. Оказва се, че в "Малката България" се отбиват и нидерландци. Най-често това са хора, които са женени/омъжени за българин/ка. Купуват каквото и българите: сирене, суджук, лютеница.

Има и "чисти" нидерландци и една от стоките, които търсят, е... българска бира. Обяснението на Мартин е: българската бира е хубава, а е и по-евтина от нидерландските магазини. 

Дали липсва нещо в "Малката България?

"Самата България ни липсва", казват няколко от българите, които идват тук.

Преди време Клуб Z разказа за подобни битийности в Германия - особено в Дуисбург, където цял квартал вече е кръстен неофициално "малкият Шумен".