Смисълът на Европейския съюз е държавите му членки да правят заедно това, което никоя от тях не може сама. Така те направиха най-големия в света свободен пазар; втората глобална резервна валута и безпрецедентната зона без вътрешни граници между участващите страни. 

Това, което Европа не успя да направи през 68-те години от подписването на Римския договор досега, е обща отбрана. Днес тя има шанс да се случи след неуспешния първи опит през 50-те години на миналия век. Главните виновници за това са Владимир Путин и Доналд Тръмп. Първият стимулира Европа с войната си срещу Украйна и със заплахите си. Вторият с отказа си да защитава европейците, без да им поставя условия. Освен това - с реверансите към Путин, с търговската война срещу най-бизките съюзници на Америка и с териториалните претенции към един от тях.

Изглежда е изгубил актуалност афоризмът на един от европейските отци-основатели Пол Анри Спаак*, че Европа се състои само от малки страни и те се делят на такива, които го знаят и такива, които още не са го разбрали. Вече всички в Стария континент, включително напусналото ЕС Обединено кралство, изглежда, че разбират, колко са малки и че ако се наложи да се отбраняват без помощта на САЩ, трябва да го правят заедно.

На масата са вече първите идеи как да стане това и те са междуправителствени, т.е. излизат от познатите формати на ЕС и НАТО. Първата организация не е построена за отбранителни цели, а втората изживява криза заради Доналд Тръмп 2.0.

До Брекзит се смяташе, че напускането на ЕС от Обединеното кралство ще отвори пътя за обща европейска отбрана, която Лисабонският договор предвижда, при условие че всички държави членки гласуват за нея. Заради специалните си отношения със САЩ Лондон изглеждаше непреодолима пречка за това, защото не даваше и дума да се издума за европейска структура, дублираща НАТО. Но британското оттегляне от ЕС не донесе видима промяна на статуквото.

Стъпки към обща отбрана не липсваха** но всички те се ограничаваха главно до сътрудничество в отбранителната индустрия. В националните столици липсваше ентусиазъм за повече военни разходи, за елиминиране на зависимостта от САЩ. Последиците от пандемията от COVID-19 тласна тази проблематика надолу в дневния ред. Навикът на Европа да разчита на американските гаранции за сигурност не промени мисленето ѝ на дело, дори когато Тръмп ги постави под съмнение през първия си мандат и когато Путин анексира Крим.

Днес, с коалицията на желаещите да се ангажират военно при примирие в Украйна и обсъждания днес от финансовите министри на ЕС и Обединеното кралство във Варшава проект за Европейски механизъм за отбрана, Старият континент се връща към отдавна замразената идея за Европейска отбранителна общност. Тя е подписана от Западна Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург на 27 май 1952 г., но на 30 август 1954 г. се проваля, след като френското Национално събрание отказва да ратифицира договора за нея. Голистите са загрижени за френския национален суверенитет в отбраната, а комунистите – Европа да не се конфронтира със съветския блок.

Какъв е римейкът на идеята за Европейска отбранителна общност днес?

Очаква се Европейският механизъм за отбрана (EМО) да бъде реплика на Европейския механизъм за стабилност (EМС), спасителния фонд, който еврозоната създаде в разгара на дълговата криза, пише брюкселската платформа за европейска политика La Matinale Européenne. 

Това „специално средство“, което някои наричат "банка за превъоръжъване", трябва да се финансира на международните пазари чрез емитиране на дълг, гарантиран с капитал, предоставен от участващите страни. С емитирането на общ дълг те имат шанс да постигнат по-изгодни от пазарните лихви, които биха плащали поотделно.

Концепцията за ЕМО беше подробно развита в документ на брюкселския мозъчен тръст Bruegel, публикуван дни преди срещата във Варшава. Според него мисията на ЕМО трябва да надхвърля тази на ЕМС - да кредитира при по-леки от пазарните условия държави, изпитващи финансов шок. От ЕМО ще се очаква да кредитира, но и да действа като агенция за доставки на военно оборудване. 

Освен това механизмът трябва да планира, да финансира и да притежава стратегическо военно оборудване, което участващите в него страни да използват при нужда, като заплащат такса. Съчетан с коалицията на желащите, ЕМО може да стане основа за интеграция на армиите им в реална европейска въоръжена сила.

Основната пречка пред ЕС да поеме отбранителни функции е правна - договорът не му дава такава компетентност и не позволява Съюзът  да купува директно оръжие. Евентуално отваряне на договора за промяна е "отваряне на кутията на Пандора", защото би дало старт на всевъзможни претенции от държави членки. Освен това процедурата би продължила години и изисква финално общо съгласие между 27-те, което трудно се постига.

Не е тайна, че държавите членки не са "на една страница" по всички детайли на темата за сигурността. Има традиционно неутрални държави като Австрия и Ирландия, има открити приятели на Путин като Унгария и Словакия и латентни като България в лицето на президента ѝ Румен Радев. Не всички оценяват еднакво руската заплаха, ако сравним как тя изглежда на поляците, скандинавските и балтийските държави и на Италия, Испания и Португалия. Колкото по на запад отиваш от границите на Русия, толкова усещането за заплаха отслабва. Накратко, промяната на договора на ЕС не е опция и време за нея няма.

От друга страна, да се мисли за европейска отбрана или за европейски стълб на НАТО без втората ядрена сила в Стария континент, Обединеното кралство, която вече не е част от ЕС, изглежда несериозно. Бюджетните възможности на ЕС имат предел - според Европейската комисия след 2028 г. Съюзът трябва да отделя по 20 милиарда евро годишно, за да изплаща мютюализирания дълг от 750 милиарда евро, който емитира за посрещане на последствията от пандемията и за проекта си "ЕС от следващо поколение" (включващ Зелената сделка). Т.е. Обединеното кралство ще бъде нужно не само като отбранителен капацитет, но и като финансово рамо.

Ред европейски лидери смятат предложения от Европейската комисия план за превъоръжаване на стойност 800 милиарда евро за четири години за недостатъчен и трудно осъществим. 650 милиарда от него трябва да бъдат разходи на самите държави членки, които Комисията очаква да се освободят от временно изключване на военните разходи при изчисляването на дефицита и дълга. Останалите 150 милиарда Комисията предлага да бъдат нов общ европейски дълг. Но докато тези предложения не тревожат страни със стабилни публични финанси (като България, Естония, Дания, Чехия например) и като Германия, която премахна "дълговата спирачка" от конституцията си, те предизвикват колебания в държавите с ексцесивни дългове и дефицити като Италия и Франция.

От Bruegel посочват, че ЕМО ще бъде повече от банка, защото ще трябва да „разшири европейските отбранителни способности и да насърчи сътрудничеството в областта на отбраната“, включително чрез планиране, финансиране и собственост върху европейски стратегически активи (като сателитна система за военно разузнаване и комуникации или разработването на системи за противовъздушна отбрана и нова ракетна технология).

Mеханизмът също трябва да провежда съвместни търгове за важни доставки, каквито в момента са артилерийските снаряди и дроновете, и „да поддържа собственост върху придобитите отбранителни активи“ и да ги дава под наем на нуждаещите си страни членки.

„Колкото повече стратегически способности притежава EМО, толкова по-голям е политическият ангажимент на членовете му за задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната“, пише в документа си Bruegel.

Според предложението участващите държави ще вземат решенията си чрез обикновено или квалифицирано мнозинство възоснова на записаните им акции. Mеханизмът в идеалния случай трябва да включва най-големите европейски страни, включително Обединеното кралство и евентуално Украйна.

Колко и защо има Европа да наваксва?

За сравнително кратък период (около пет години) Европа има да запълни, поне отчасти, огромна празнота в отбранителните си способности, сравнени с тези на САЩ. Европейската отбранителна промишленост сега е разпокъсана, национално ориентирана, изпълнява сравнително малки поръчки в отсъствие на конкуренция на националните пазари.

На въоръжените сили на европейските държави липсват стратегически способности от собствено производство като например спътникова разузнавателно-свързочна система, някои видове противовъздушна отбрана, артилерийски и ракетни системи от рода на американските HIMARS и ATACMS. Европа изостава от САЩ в инвестициите във високотехнологични дронове, разузнаване, използващо изкуствен интелект, автономни роботизирани системи.

Да вземем няколко примера. Очаква се европейският главен боен танк от следващо поколение да се появи през 2040 г., пишат от Bruegel, а изтребителят от шесто поколение - през 2045 г. Сега най модерните европейски изтребители Eurofighter и Rafale са от четвърто и отстъпват по способности на американския F35, който е от пето поколение.

Съответна на американската противовъздушна отбрана в Европа се очаква да произведе през 2030-2035 г. Ракетни системи като HIMARS през - 2045 г.; транспортни хеликоптери като Chinook - през 2030 г. Европа има 10 военни космически спътника, докато САЩ имат 100.

Фрагментацията на европейската отбранителна промишленост се вижда от следните числа. Европа произвежда седем вида танкове (САЩ - един); девет вида самоходни гаубици (САЩ - два); седем вида бойни машини на пехотата (САЩ - два), посочват от Bruegel.

"Мащабът на текущото (европейско - б.а.) производство не е обнадеждаващ, особено когато става дума за скъпи стратегически средства", пише в документа на Bruegel. "Например през 2023 г. е имало 19 доставки на Eurofighter и 13 доставки на Rafale, ... докато е имало 98 доставки по целия свят на американски F-35. Освен това дългите цикли на развитие предполагат, че на Европа може да ѝ трябват десетилетия, за да разработи някои от най-добрите технологични продукти".

Малките поръчки и монополното положение на националните доставчици водят до високи цени, докато обратното - високата серийност и конкуренцията дърпат цените надолу. Затова, за да намалеят отбранителните разходи до поносимо за европейския данъкоплатец ниво, трябва да се увеличи мащабът на производството, а за целта - да се променят както търсенето, така предлагането, съветват от мозъчния тръст. 

Това според експертите му означава обединяване на поръчките до възможно най-голяма степен, създаване на общ европейски отбранителен пазар, включващ Обединеното кралство с цел повече конкуренция между съществуващите национални компании и навлизането на нови доставчици.

Но такава промяна е невъзможна при сегашните правила, институции и процедури на ЕС. Неговият договор не предвижда единен пазар на отбраната, която е национална компетентност. 

Обединяването на поръчките и доставките би създало печеливши и губещи производители, като пренастройването към нови продукти и стандарти би означавало допълнителни разходи за страните на вторите. 

Тук идват и ролята на национализма в защитата на родната отбранителна промишленост и ограничените бюджетни възможности на отделните държави. Дори едно правителство да подкрепя по принцип придобиването на способности, полезни за целия ЕС, то може да не е в състояние да си ги позволи.

Ето защо обединяването на усилията чрез схема като предложения ЕМО предлага няколко предимства - мащабно търсене, предлагане при поносими цени и финансова достъпност на национално ниво при споделяне на тежестите и рисковете.

____________________________

* Пол Анри Спаак (1899-1972 г.) - виден белгийски политик, служил  като втория генерален секретар на на НАТО (1957-1961 г.) и като министър-председател на страната си (1938-1939 г., 1946 г., 1947-1949 г.). Заедно с Робер Шуман, Алчиде де Гаспери и Конрад Аденауер, Спаак е смятан за един от отците-основатели на ЕС. Той играе съществена роля в създаването на Европейската икономическа общност с Римския договор през 1957 г. Преди това председателства предшественицата ѝ Европейската общност за въглища и стомана от 1952 до 1954 г.

** Политиката за отбранителната промишленост на ниво ЕС датира от 2017 г., когато се чуха първите призиви за по-голяма стратегическа автономия на ЕС от САЩ по време на първата администрация на Тръмп, припомнят от брюкселския мозъчен тръст Bruegel. Бюджетът на ЕС за 2021-2027 г. включва Европейски фонд за отбрана за свързани с отбраната научноизследователска и развойна дейност и трансгранично сътрудничество на малките и средните предприятия в областта на отбраната в рамките на ЕС. След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., насърчаването на отбранителния индустриален капацитет на ЕС беше засилено. За тази цел беше пхриет актът от 2023 г. в подкрепа на производството на боеприпаси. Програма за европейска отбранителна промишленост (EDIP), предложена от Европейската комисия през март 2024 г., но все още не е приета, би разширила действието на регламента до всички отбранителни индустрии. През март 2025 г. Европейската инвестиционна банка промени своите правила за допустимост (които преди това позволяваха само инвестиции с двойна употреба в
отбрана), така че вече може да финансира проекти, чиято основна цел е отбраната.