Премиерът Росен Желязков вчера отново избра да използва встъпителните думи за медиите преди началото на заседанието на Министерския съвет, за да демонстрира твърдост. На думи.

"Ще правим големи промени", закани се той.

Даже предупреди няколко министри и шефове на агенции, че ако до един месец инцидентите по пътищата не намалеят и няма промяна, видима за гражданите, ще прави структурни промени и ще уволнява.

Схемата вече започва да се утвърждава като постоянна. Почти в началото на всяко заседание на МС Желязков с твърд поглед и заплашителна интонация разпорежда някакви неща и дава някакви срокове. Може и да е комуникационно-пропаганден тертип на властта за свеждане на съответните послания правилно и еднопосочно към публиката, но дали постига търсения ефект?

Премиерът е особено фокусиран в демонстрацията „на мускули“ по пътно-транспортната тема, в която всеки нов ден се надгражда нов абсурд.  Може би просто Желязков още лелее времето, в което беше министър на транспорта и усеща по-силно ниво на компетентност там, или просто заради повишената обществена чувствителност, управляващите трябва да демонстрират реактивност. На думи поне.

Властта явно усеща, че проблемът е потенциална бомба със закъснител и че не може да се замъгли с някоя комисия или да се „реши“ с някое гласуване на новото мнозинство в парламента – не става да се нагласи устремно и със замах така, както се избират правилните хора за регулаторите, например. 

SMS-и и иконки

За по-добрите нагласи на общественото мнение по темата не помагат и някои странни министерски заигравки.

Последният сюжет, който предизвика известно недоумение, беше около SMS "поканата" на регионалния министър от БСП Иван Иванов до шефката на неправителствената организация "Европейски център за транспортни политики" Диана Русинова да оглави АПИ. Първо тя решила, че е "майтап" и отказала, после той отново отправил покана през медиите (какво точно е имал предвид Иванов се губи, може да е било опит да я иронизира, може би е бил "по къси гащи", когато е писал съобщението...) и тя обяви публично, че приема отговорността.

Обясни по-късно, че е получила SMS-а миналия понеделник (19 май) след нейна реплика: "На хората им дойде до гуша от оправдания.", като есемесът на Иванов е гласял: "Мога да ти предложа мястото на Вълчев (Йордан Вълчев, председател на Управителния съвет на АПИ), ако ще реши редица проблеми. От ефира на бТВ в неделя (25 май) научих, че явно министър Иванов е бил сериозен", разказа тя.

Накрая министърът от БСП обяви, че поканата вече не важи, а Русинова е незаменима за неправителствения сектор, там да си стои или нещо подобно. Тук тя вече сериозно се обиди.

 "Иван Иванов се изгаври не само с неправителствения сектор, той се изгаври с пътната безопасност, изгаври се с всички онези хора, които пътуват по нашите ужасни пътища. Десетки хора ми писаха с надежда, че нещо ще се промени. Излиза, че г-н Иванов не може да смени портиера в регионалното министерство, или не зависи от него“, възмути се.

Цялата доста безсмислена история остави публиката в известно недоумение за „оригиналния“ подход на министъра.

Пак на този фон на изострена обществена чувствителност АПИ и съответно МРРБ решиха, че е повече от удачно да задръстят клетата магистрала „Тракия“ с безспорно необходими и важни ремонти, но решени да се случват вече в началото на активен сезон и особено около 24 май. Това гарантира огромни задръствания около празника, особено край Пловдив в посока от Бургас към София, часове закъснения и вероятно купища неласкави мисли за министри и управляващи като цяло.

В играта на надцакване се включи и МВР, друга важна страна от (не)гарантирането на пътната безопасност – с поръчка за иконки. Вероятно след високата летва на новозагорския кмет отпреди години – да се ръси захар на пътя, вътрешното министерство е решило да стопли възможно най-много отношенията с божествената сила, известна още като Началника и Ту-туу. Разширената версия на поръчката всъщност включва – освен 30 000-те хиляди икони и жълти мешки, също 15 000 плажни топки, 50 000 балона, 30 000 сини химикалки, 1000 значки.

В сряда след проточили се дни дълги, дълги размисли вътрешният министър Даниел Митов най-накрая получи просветление как да обясни интересната поръчка – „класически“, като хвърли вината върху вътрешния министър от времето на правителството на Кирил Петков – Бойко Рашков и за резерва – служебния МВР-шеф Иван Демерджиев. Митов разигра сценка на възмущение и обида и обяви, че "иконоборците са попаднали в собствения си капан". 

"Очаквам всички епитети и глупости, които изговориха в последните дни и изписаха в социалните мрежи, да си ги залепят на челата и да си ходят с тях", заяви още, гордо изпъчил гърди.

Дори и това да е така, обаче Митов не обясни защо не е спрял поръчката, а ще прави това едва след като стана обект на критики и присмех из социалните мрежи.

Тази драма не свърши дотук, защото Рашков реагира, че „манипулацията е с къси крака". Както и зададе питане дали министърът прави разлика между Гаранционния фонд (юридическо лице, в което членуват застрахователните компании. Връзката с пътния травматизъм е, че има ангажимент да заделя 5 на сто от приходите си за кампании за безопасност на движението) и Фонда за безопасност на движението.

Тези министерски изяви – при това струпани само в последните дни, едва ли допринасят за повишаване на доверието и убедеността, че реално се прави нещо. (В това време транспортният министър от ИТН Гроздан Караджов беше състредоточил вниманието си върху БДЖ-то, друг голям роден "успех" и обясняваше, при това съвсем сериозно и даже възторжено, как времето за пътуването от София до Бургас ще стане експресно и ще бъде свалено на 5 пет часа – нечувано, невиждано постижение, явно. Малко припомняне, че преди 35 години без толкова чутовни напъни влакът стигаше за 5 часа и 30 минути - 5 часа и 45 минути. За световните образци въобще да не споменаваме, че става тягостно.)

Напрежението от непрекъснатите инциденти обаче расте. Затова вероятно вчера пак премиерът реши да разиграе сценка в заплашителна поза. Освен с привързаността си към глагола „разпореждам“, Желязков обича и да поставя срокове. И какво от това?

Големите "удряния по масата" на Желязков. И какво от това?

Ето и няколко много силни удара на премиера по посока на разпореждания – основно фокусирани върху движението по пътищата.

Още на 31 януари, малко след като влезе в длъжност, той направи „силен ход“ и направо взе на ръчно управление светлините в тунел. Желязков разпореди в срок до 7 календарни дни осветлението в „Кривия тунел“, който минава през Кресненското дефиле, да бъде възстановено“. Премиерът дал указанията на председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ Йордан Вълчев лично. Двамата провели среща, става ясно от разпратена снимка от Министерския съвет. 

На 5 февруари 2025 г. Желязков разшири обхвата и започна да дава указания и как да действат КАТ и другите контролни органи по пътищата. И, разбира се, разпореди на ресорните министри „да засилят контрола върху движението по пътищата“. Нарежданията бяха:

Фокус върху опазване на здравето и живота на хората.

Контрол върху транспорта на стоки с висок фискален риск.

Противодействие на опитите за избягване на плащания към държавния бюджет.

Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да премине на 24-часов сменен режим на работа.

Акцент в проверките да бъде поставен върху входно-изходните точки на страната и трафика по основните пътни артерии.

И т. н.

Премиерът тогава и възложи на компетентните институции „да наказват с максималната строгост на закона за нарушения като шофиране в аварийната лента по магистралите, забранено изпреварване между товарни превозни средства и шофиране в колони в крайната лява лента“.

На 17 февруари 2025 г. Росен Желязков показа гъвкавост – взе предвид и метеорологичната прогноза  - разпореди, разбира се, въвеждането на 24-часов режим на наблюдение на пътната обстановка в цялата страна, поради усложнената зимна обстановка и продължаващите снеговалежи. Областните управители получиха указания, за които вероятно нямаше да се сетят сами, ако премиерът не им каже, „да поддържат пълна и постоянна координация с всички институции по места“. А министърът на вътрешните работи трябваше „да организира мащабни проверки за спазване на Закона за движение по пътищата, със специален фокус върху тежкотоварните автомобили с износени гуми“.

През април 2025 г. премиерът Росен Желязков разпореди (какво друго) на МВР да засили контрола по пътищата за предстоящите Великденски празници.

„Действията няма да бъдат стихийни, а постоянни“, подчертава тогава и „настоява“ за „пълен контрол, включително проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества“. Става дума и за „необходимостта от интеграция на информационните системи на различните ведомства, за да се осигури системен подход при осъществявания контрол“.

И внимание: обяви, че е РАЗПОРЕДИЛ на вътрешния министър оптимално всички ресурси да се използват по пътищата предвид, че трафикът ще се засили по празниците. Разпоредил е наличният състав на МВР да е подготвен да внушава респект, да има пълен контрол, защото хората трябва да пътуват безопасно и сигурно. Разпоредил е и синергия между министерствата.

На 24 май по разпореждане на премиера Росен Желязков Главна дирекция „Национална полиция“ обяви, че предприема допълнителни мерки за засилен контрол на пътя Телиш – Радомирци (тогава ТИР помете бензиностанция, в района, където беше убита в катастрофа месец по-рано 12-годишната Сияна). 

При неизпълнение на разпорежданията и занижаване на контрола в района Росен Желязков ще търси персонална отговорност от компетентните служители, завършваше заплашително съобщението.

Дали премиерът смята подчинените си за идиоти, некомпетентни и им няма никакво доверие, че трябва да разпорежда очевидности, които им влизат в трудовата характеристика, е въпрос, който чака отговора си. 

Списъкът е дълъг и по-разнообразен, но акцентът определено е върху „борбата“ с пътния травматизъм.

Имало е и тежки заплахи от страна на Росен Желязков за системата БГ Алерт – до 10 дни да се осъществи координацията, иначе „няма прошка“ (за кокошка е продължението...), след като села в Северозападна България при прогноза за тежки валежи не получиха предупреждение, за да вземат хората мерки и да могат да реагират. Десетте дни минаха, какво точно беше изпълнено от разпорежданията на Желязков не стана ясно, има или няма прошка също тъне в мъгла, но предупрежденията регионално се получават все така с различна степен на непредсказуемост и рядко са полезни за потърпевшите.

В сряда обаче премиерът съвсем изостри тона и стана мнооого страшен по темата за войната по пътищата, която все така си „процъфтява“ въпреки водопада от Желязковите разпореждания. Тогава пак стана ясна тъжна, при това официална статистика, според която катастрофите от началото на годината са намалели като цяло, но не и тежките произвешествия - броят на загиналите хора е по-голям.

Така премиерът заплаши даже с уволнения, ако картината не се промени, заговори за „задействане на инстинкт на самосъхранение“.

"Ако до месец не настъпи събуждане и прелом, ще има сериозно преструктуриране", огласи той актуалния си рефрен.

"Последните инциденти показват, че съществуващата  организационна структура има потенциал, а се реагира стихийно и ситуационно. Това е недопустимо. Ако в рамките на месец не се видят значителни промени, не от мен, а от обществото, ще предложа структурни промени в отговорните институции", продължи.

"С това се надявам да задействам вашия инстинкт за самосъхранение", заплаши. 

Каза, че е възложил на министрите на регионалното развитие, на транспорта, на електронното управление и вътрешните работи да възстановят координационния център по пътна безопасност. В петък се чака поредното национално съвещание на МВР по темата за пътна безопасност, посветено на летния сезон, когато традиционно заради засиленото движение нарастват и тежките пътни инциденти със сериозно ранени и смъртни случаи.

Не става ясно само как с разпорежданията и сроковете, които дава иначе много авторитетно Желязков, не че се спазват, ще се стигне до промяна в същностни причини за мрачната статистика на пътния травматизъм  в България – лоши, неподдържани и опасни заради проблемно строителство пътища и съмнения за сериозни корупционни практики, както и недобра организация по осъщестяването на контрола от МВР и т. н.

Още по-малко е ясно дали въпреки заплахите, на премиера въобще му е позволено да уволни когото и да е било, без да получи указание или позволение някъде из кулоарите на парламента (примерно Борисов да му отправи предложение, което той да не може да откаже - както при 15-те млн. лв. за София), без формалното съгласие на останалите участници в коалицията, ако се пипат техни хора, и най-вече без одобрението на най-важния, макар и неофициален партньор в управлението - Пеевски.

Така че Желязков може, колкото му е мерак, да разпорежда и да плаши с уволнения. Може би му помага на самочувствието, може би смята, че така удържа публичния си имидж. Но от него малко зависи, а от заканите му засега не е последвало нищо.