"Съмненията са налице. Не си спомням в тази комисията да е влизал човек, който директно идва от службите. Това е един своеобразен морален конфликт на интереси".

Това коментира пред БНР в четвъртък адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация", след като досегашният шеф на ДАНС Пламен Тончев беше "преместен" и оглави комисията по досиетата.

"Новият състав е с председател човек, който оглавява тъкмо служба, подобна на онези служби. Дали една личност с подобен профил ще има действително желанието за отваряне, а не за затваряне на подобни документи – това е големият въпрос", смята той.  

"За разлика от предходни мандати, в които е имало историци, хора, които се занимават с архиви, сега не виждаме такъв профил. Има някои познати фигури от обществения живот, като Константин Пенчев, Александър Йорданов. За мен има някои въпросителни около това защо такъв профил хора – които познават работата и имат отношение, защо такива хора не влязоха в редиците на тази комисия, която е един от символите за национално съгласие, които са толкова малко в последните 35 години", попита още Кашъмов.

Той припомни, че този закон е един от малкото в България, приети с абсолютно единодушие от почти цялото Народно събрание през 2006 г.

"В самия закон изрично е записано, че при определянето на състава на комисията никой от представените политически сили и коалиции не може да има мнозинство – нещо, което ние виждаме, че явно вчера не беше спазено от българския парламент. Идеята винаги е била по един от членовете да бъде посочен от една от политически представените партии в НС, което всъщност води до една диверсификация, по европейски модел една балансираност, каквато няма заложена в никой от другите регулатори", коментира още.

Според него в комисията не трябва да влизат хора, които нямат никакво отношение към темата.

"Това може би е знаково и за избора, който изобщо тече за регулатори, както и за изключително странния за мен факт, че една от поправките в конституцията, които бяха атакувани и паднаха в Конституционния съд, беше за прозрачността на избора на регулатори. 

Защо и кой не желаеше и не желае да бъдат публични и прозрачни изборите за регулатори с анализ на потребностите, както и на кандидатите, публичното им представяне и състезание? Това е един от въпросите. Нашата политическа класа, в съществената ѝ част, няма желание за прозрачност, отчетност пред гражданите и това да работят в обществен интерес, колкото го имаха по-ранните политически сили", смята адвокат Кашъмов.