Както всяка година, хиляди споделяния, коментари, смешни мемета и публикации в социалните мрежи предизвиква цената на черешите в този сезон.

Сравняват се стойности у нас и в чужбина, споменават се зашеметяващи стойности от сорта на 267 лв. за килограм.

Ще ядем ли въобще тази година череши, откъде и на каква цена, а също и дали тя ще пада - екипът на "БНР - Проверка на факти" потърси за мнение председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ)  Владимир Иванов, от чиято институция следят как се движат цените на едро:

“Главно са гръцки, има и български, но не са добро качество... Излизат някакви анемични количества, но много малки. В момента цената е около 8 лева.“

А дали това е "нормална цена" - той коментира:

"Тя не е нормална цена от гледна точка на това, което се е получавало през годините. Когато имаме нормална реколта, по това време горе-долу виждахме една цена около 4 лева или под 4 лева. Към момента е нормална за това, което се случи поради много малкото предлагане на череши”, каза Иванов, както и изтъкна, че цените на всички плодове тази година са пряк резултат от лошото време.

“Изобщо всичката тази реакция, която наблюдаваме сега във връзка с цените на плодовете и зеленчуците, изцяло се дължи на промяна в климатичните условия. Няма никаква връзка с валутата или с нещо друго. Просто много лоша реколта - при такъв дефицит е нормално да наблюдаваме и такива ценови изменения”, подчерта председателят на ДКСБТ.

И заяви, че те ще правят обзор на цените на храните на едро "седмица за седмица", за да се избегнат всякакви спекулации в обществото на тема поскъпване на стоките при или в процеса на присъединяването ни към еврозоната:

"Инициативата от понеделник е да съобщаваме всяка седмица за движението на основните хранителни продукти с оглед това да се избегнат спекулации с цифри, неверни информации, тъй като много зачестиха подобен тип явления с цел да се постигнат някакви други цели, а не да се дава информация на пазара. Затова всяко едно движение, всяка седмица, през медиите, през средствата за масово осведомяване, хората да знаят как се движат цените и плод на какви процеси са.

Отделно от това - да се следи зорко от обществото, да се наблюдава как се движи пазарът, за да се избегнат всякакви спекулации, свързани с въвеждането на еврото, което щяло да доведе до някакво бурно поскъпване или неформални взаимодействия в ценообразуването“.

"Всичко това може да се вижда, да се следи постоянно седмица за седмица - мисля, че е доста къс период: каквото и явление да се прояви, то бързо може да се съсредоточи общественото внимание и хората да знаят, че се наблюдава пазарът. И що се касае до незаконни и друг тип такива некоректни действия, да може да се реагира веднага със средствата на закона", каза Владимир Иванов.

Лошата черешова реколта тази година е следствие от измръзване на овошките поради сериозния спад в температурите по време на буйния им цъфтеж, предизвикан по-рано от необичайно топлото време за сезона. Това потвърди в коментар за „БНР – Проверка на факти“ и бившият директор на Института по земеделие – Кюстендил и настоящ производител на плодове професор Димитър Домозетов.

Откъде са в момента черешите, които може да си купим?

“От Петричко има малко череши, които се доставят по пазарите, от Турция и от Гърция. Други няма! Български череши по пазарите? Не, не са.

Съвсем мъничко, които са от запазени места - такива при Кюстендил, например, село Жиленци, където има нещо мъничко, но мъничко. Чух за района на Радованските тераси - може би нагоре над Драговищица, нещо от Коньово - основният черешопроизводителен район, където са открили един пункт за череши. Това е подигравка“, каза професор Домозетов, който към днешна дата прилага агрознанията си на практика в свое собствено стопанство в Кюстендилско.

Там овошките са сред най-засегнатите от пролетните студове.

“Самият аз имам 100 декара череши, 120 декара ябълки, 100 декара сливи, 100 декара круши и всичко е така. Крушите броих плодовете и от 100 декара имам 9 плода - безумно малко!“, разказа още той:

"Природата е такава, каквато е и ние трябва да се съобразяваме с нея, да се пригаждаме. Сега виждате, че самоплодните черешови сортове Жълта Дроганова и Стела съвсем мъничко завързаха, но това е по 20-30 или 50 плода на дърво. Това няма стопанско значение - няма кой да го бере и птиците ще си свършат работата. Косовете сега имат малки пиленца, които скоро ще станат и по-големички, някои ще излетят, а всичко е гладно по полето и ще изядат цялата остатъчна продукция.”

Къде все пак е възможно да са оцелели череши?

"В някои долинки ще има по нещо. В градовете и в селата вътрешно, където се затопля по една или друга причина пак ще има нещо - където са закътани зад къщите дървета, но това не е стокова продукция.

Вижте, светът вече се ориентира към оранжерийно отглеждане специално на черешите - около щата Мичиган; французите и те правят, холандците и те, а и ние ще се принудим да правим оранжерии."

"В определени региони няма такова засягане на площите, но в други е 100 процента – особено в района на Пазарджик има места, където изобщо няма да имаме череши“, добавя отново председателят на ДКСБТ, според когото черешите тази година "няма да са основен продукт на нашата трапеза. –

Определено е много лоша реколтата и много са сериозни пораженията за българските производители", казва Владимир Иванов.

Кога можем да очакваме повече български череши?

"Това, което има като продукция, каквото е останало, в момента започва всичко да се предлага на пазара", допълва Иванов, според когото "може би до 5-и, до 10-и юни каквото има, това ще е на пазара като цяло":

"Предимно ще има и внос. Добре, че сме част и от общия пазар и има откъде да дойдат черешите, докато, ако не бяхме част от общия пазар, трудно щеше да се намери и стока, щеше да има доста сериозен дефицит. Като цяло ще е малко предлагането и цените ще са на по-високи стойности". 

А попадали ли сме и в предишни години в подобна ситуация?

“Не, не е новост. Когато има такива климатични проявления се случват такива неща, но не са били чак в такъв мащаб. Последните години зачестиха такива едни късни студове, които масирано да унищожат, примерно, цели масиви декари. Студ точно, когато не трябва, точно по време на цъфтеж“, обясни председателят на ДКСБТ:

"Като цяло не върви добре 2025 година от гледна точка на плодовете. Имало е и друг път такива лоши години. 1992 година беше една рядко лоша година от тази гледна точка - с много късни студове, с много неприятна пролет", казва той.

 “8 и 9 април бяха фаталните температури. Не знам дали е нова тенденция. 1985 година имахме така големи студове до -29 градуса и тогава измръзнаха и части от дърветата. Сега не се получи да измръзнат части с изключение при ябълката“, добавя на свой ред проф. Димитър Домозетов.

И още:

"Някога съм чувал, че 1953 година бобът е свален от коловете от слана на 24 май, но такава случка като тази - да измръзнат всички овощни видове... Защото от -1,1 градуса до -2,2 градуса започват да измръзват плодните органи. След това вече настъпва суматоха и понеже беше мраз (от 5 градуса до -8 или -9 градуса) се нанесоха сериозни щети по плодните органи на овощните дървета.

Те спонтанно започнаха да цъфтят всички най-много заради това, че предишните дни (около две седмици) бяха много топли. И всички овощни видове - и ранни, и късни, цъфнаха едновременно - в този момент ги хвана този студ неподготвени и компрометира реколтата от овощни видове в България почти изцяло.”  

Кои други плодове са пострадали?

“Другите са кайсиите - те също пострадаха доста. При ябълката предстои да видим какви са щетите. Определено има щети, но при ябълките ще имаме предлагане. При прасковата също предстои да видим. Всичко зависи къде този късен, пролетен студ е засегнал и в каква степен насажденията, но при черешите и синята слива са доста сериозни пораженията”, коментира Владимир Иванов от ДКСБТ.

"Грижите за овощните дървета не спадат - сега покрай преваляванията, особено при ябълката, струпясването тръгна повсеместно - борбата при него е малко трудна и продължителна“, обяснява потършевият овощар.

“Като няма череши, ще ядем домати и краставици, ако не ги удари градушка и тях, дини и пъпеши“, прогнозира проф. Димитър Домозетов.

А Владимир Иванов посъветва хората да се насочат към ягодите: ”Засиленото потребление на ягодата донякъде доведе и до задържането и на цената. Към момента имаме едни равнища на ягоди около 5,50 лева срещу 4,50 лева по същото време на миналата година. Това задържане на спада на цената е следствие на усиленото потребление на ягоди.

Той напомня и че на практика няма как да различим българските от вносните череши.

“Трудна работа е това, трудна. За окото на специалиста – може, но трудно. И затова всички пишат “Кюстендилски череши”, а те ги няма! Тази година - да видим колко череши ще се такива!”, добавя проф. Домозетов.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Реакциите на потребителите, както и на някои производители срещу по-високите цени на черешите са нормални, предвид че продукцията в огромна степен е унищожена от лошото време. ВЕРНИ са огромна част от данните, цитирани в разработките по темата на медиите, много от които извършват регулярни проверки из пазарите и магазините по места, за да проследят на какви цени се предлагат въпросните плодове.

ПОДВЕЖДАЩИ често обаче са заглавията на статии, написани вероятно с цел привличане на внимание от читателите.

Впечатление прави, че с наближаване на датата, на която ще бъдат публикувани конвергентните доклади за България на Европейската комисия и Европейската централна банка, онлайн се увеличава броят на публикациите на потребители с НЕВЕРНИ твърдения, че скокът в цените на черешите е пряко свързан с евентуалното присъединяване на страната ни към еврозоната.