Трета част от разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) за т.нар. холдинг на Христо Ковачки бе публикувано днес. На сайта на АКФ са качени и десетки документи. Част от тях са улики за картел между официално несвързаните помежду си дружества.

„Холдингът на Чичко Тревичко 3: Дела и документи“ е озаглавен третият епизод от разследването на Антикорупционния фонд.

Видео тук:

Той се фокусира върху анализа на 29 ключови вътрешни документи, изтекли от архивите на дружествата от „Холдинг Орион“ към АКФ, информират от Фонда. (Всички документи са публикувани на сайта на АКФ).

Веселин Тодоров, който във втори епизод разказа личната си история в холдинга, коментира съдържанието на документите пред Николай Стайков и Андрей Янкулов от екипа на АКФ. Между април 2019 и декември 2023 Веселин Тодоров ръководи търговията с газ в „Холдинг Орион“ на Христо Ковачки. В този период Тодоров е мениджър на „Бългериан газ къмпани“ – една от ключовите компании, която търгува с природен газ в структурата на Ковачки. Преди това Тодоров е експерт по природен газ в Комисията за енергийно и водно регулиране.

„Уважаеми г-н Ковачки“

В три от публикуваните документи Христо Ковачки е адресиран като реалния собственик и ръководител на фирмите в „Холдинг Орион“. Първият документ е докладна от Ръководител отдел „Сигурност“ на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД Петър Николов и съдържа както обръщението „Уважаеми г-н Ковачки“, така и изречението „Поради факта, че Вашата собственост – ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД е обект от стратегическо значение за националната сигурност на страната…“

„Документът не оставя съмнение за това, че г-н Ковачки е реалният собственик на ТЕЦ „Бобов дол“ и този факт е известен на служителите му. Това влиза в ясно противоречие с публичните твърдения на г-н Ковачки, че е „консултант“, който няма собственост върху фирмите от „Холдинг Орион“, коментира Лора Георгиева, старши правен съветник към Антикорупционния фонд.

16 дружества си правят банкови гаранции

Друг документ, анализиран в епизода, е Анекс №42 към Рамков договор за издаване на банкови гаранции – от него става ясно, че 16 формално несвързани дружества (всички част от „Холдинг Орион“, сред които ТЕЦ „Бобов дол“, „Атоменергоремонт“, „ТиБиЕл“) сключват договор с Инвестбанк АД, съгласно който се увеличава уговорения по-рано общ лимит за издаване на банкови гаранции. Дружествата солидарно и взаимно се задължават по банковите гаранции, обезпечващи доброто изпълнение на договорите, сключени от някои от тях с Електроенергиен системен оператор EAД и Булгартрансгаз ЕАД.

„Така на практика се получава, че всички 16 дружества отговарят за задълженията на всяко едно от тях, а някои гарантират изпълнение и с ипотека върху свой имот. Няма логично обяснение защо икономически субекти, които на хартия са независими един от друг, солидарно са се задължили пред банка, за да бъде отпусната банкова гаранция на друг икономически субект. Единственото обяснение е това, че въпросните дружества действат като реален холдинг с централизирано ръководство“, коментира Лора Георгиева. „Това личи и от уговорения общ разрешен лимит на банкови гаранции в размер на над 22 млн. лева.“

Заповед

Сред документите се намира и Заповед №76/27.05.2021 Относно: договаряне на цени за регулаторен период 01.07.2021 – 30.06.2022. Заповедта е адресирана до „всички ТЕЦ, Мини, ТиБиЕл, ТБД – Товарни превози, Отдел Аналитичен и Моделиране“. Тема на заповедта е „въвеждането на схема за пазарни отношения“ между компаниите и постановява началото на преговори между мините и ТЕЦ „Брикел“ „в качеството на производител от една страна“ и въглищните топлоелектрически централи „в качеството си на потребител от друга страна“.

„Заповедта е свидетелство за картелните споразумения, които съществуват между наглед несвързаните дружества от „Холдинг Орион“. Чрез тях те само имитират пазарни отношения, а всъщност манипулират цените, за да скрият милиони левове печалба, което в крайна сметка ощетява крайните потребители на ток и парно в България, като поддържа изкуствено завишени цени“, коментира Лора Георгиева.

И още...

Още един документ разкрива детайли за финансови нарушения, чрез които се прикриват милионни задължения на „Холдинг Орион“ към националния бюджет. Документът е Молба за потвърждение на вземанията/ задълженията на ТИБИЕЛ ЕООД до ръководството на „Бългериан Газ Къмпани“ ЕООД. Според Веселин Тодоров, който в продължение на три години е управител на „Бългериан Газ Къмпани“ ЕООД, става дума за „куха фактура“.

„Към 5 декември „ТиБиЕл“ дължеше на „Бългериан Газ Къмпани“ около 1.5 – 2 милиона лева под формата на заем. От тази фактура виждаме, че 25 дни по-късно „ТиБиЕл“ дължи 34.5 милиона. Това е куха фактура за формиране на разходи“, свидетелства Веселин Тодоров. „Бългериан Газ Къмпани“ няма стока или услуга която в рамките на 25 дни да докара разход от 32 милиона. Това се прави с цел намаляване на печалбата с тази сума и само с една куха фактура 3.5 милиона, които се дължат като корпоративен данък, вместо да отидат в бюджета, отиват в джоба на Христо Ковачки.“

„Всеки един от тези 29 документи съдържа данни за функционирането на забранена картелна организация, за изкуствено завишаване на цени и за скриване на сериозни суми, които не са отчетени и за тях не са платени дължимите данъци“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд. „Смятаме, че информацията, която се разкрива чрез тези документи, е достатъчна, за да се самосезират отговорните институции и проведат задълбочени проверки. Ще следим за реакцията им и ще информираме обществото своевременно.“

Ковачки: Ще съдействам на КЗК и НАП

Няколко часа след това от пресцентъра на Христо Ковачки разпространиха негова позиция. Тя не засяга конкретния трети епизод от разследването, а касае започнали проверки от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Националната агенция за приходите (НАП). 

"Плащам си данъците и ще съдействам на проверяващите органи" е озаглавена позицията на бизнесмена. 

Напълно ще съдействам на КЗК и НАП във връзка със започнатите проверки. Не се страхувам от такива, защото си плащам данъците в България и целият ми бизнес е на светло, заяви бизнесменът Христо Ковачки във връзка с информациите за стартиралите проверки, посочват от пресцентъра му.

Политиците обичат да спекулират и да обвиняват Христо Ковачки при всяко повишение на цената на електричеството и топлоенергията. Но това са сектори, които се регулират от държавата. Христо Ковачки не определя нито цените на електричеството, нито на топлоенергията. Още повече, че електричеството е борсова стока, а тя се търгува по правилата на ЕС и цената се определя от целия балкански регион, пише още в позицията. 

Надявам се проверяващите органи да работят за установяване на реалните факти и обстоятелства около дейността ми, за да се възстанови доверието в публичната администрация и да има гарантиране на справедливост и законност в енергийния сектор, подчертава бизнесменът.

Проверките са здравословни, колкото повече има такива в енергетиката, толкова повече секторът ще се осветли и ще става ясно, че се работи на пазарен принцип. Принципът на борсата е, че печели този, който дава най-пазарна цена. Успешен търговец е този, който успява да направи добро портфолио с много труд, анализи и професионализъм. Посредници на входа и изхода на производителите на електричество – ТЕЦ, ВЕЦ, АЕЦ и големите фотоволтаични централи, не може да има. Процесът е строго регламентиран! На входа са самите централи, а на изхода координатори съгласно чл. 100, ал. 6 от Закона за енергетиката. Те са задължени да реализират продажби на произведената електроенергия на платформите на борсите в региона. Реално това са търговци или борсови посредници на пазарен принцип.

Търговците на електроенергия осъществяват връзката между различните производители на енергия и крайни клиенти на свободния пазар. Ролята на търговеца е да предложи максимално изгодни финансови условия на своите клиенти в зависимост от профила им на производство / потребление и на определените борсови цени за конкретен период, гарантирайки в същото време сигурността и надеждността на доставките. Към момента в България има десетки активни лицензирани компании, занимаващи се с търговия на електроенергия.

Пазарът на електроенергия в Република България е в процес на поетапна либерализация, стартирала още през 2004 г. и продължаваща и до днес. Той се състои от два сегмента – сегмент с регулирани цени и сегмент с борсови цени, формирани на пазарен принцип или т.нар. свободен пазар.

На регулирания сегмент цените на електроенергията се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а потребителите се обслужват от крайните снабдители (дъщерни дружества на електроразпределителните компании), разпределени на териториален принцип. Към момента в този сегмент се включват само битовите потребители (домакинствата). От 1 юли 2021 всички малки стопански потребители излязоха на свободен пазар. По този начин на регулирания пазар останаха само битовите потребители.

Свободният пазар позволява сделки между производители, търговци и потребители на електроенергия на база на европейските цени. Това задължава конкуренцията и е в съответствие с основните принципи на търсенето и предлагането, където цената на енергията се определя до голяма степен от колебанията в кривата на търсенето за даден период, с това завършва своя коментар Христо Ковачки.