Преди 75 години - на 13 март 1940 г., завършва Зимната война. Тя е известна също като Съветско-финската или просто Финската война.

СССР напада скандинавския си съсед на 30 ноември 1939 г. Малцина са тези, които вярват, че финландците могат да окажат съпротива. Жителите на малката страна обаче показват нечувана храброст и се опълчват на Сталин.

След няколкомесечни кървави битки Хелзинки и Москва подписват мирен договор. Финландия губи части от Карелия и Лапландия, както и от Колския полуостров. Тя обаче успява да запази своята независимост. Нещо, което не смогват да сторят Литва, Латвия и Естония.

Границата се измества и няколко финландски града стават съветски, а днес - руски. Разбира се, след 75 години в тях вече трудно може да бъде намерено нещо финландско, пише руският сайт "Четвьортая власт" ("Четвърта власт").

Днес, ако проучваш градовете от двете страни на границата, трудно можеш да повярваш, че те някога са били в една страна. Разликата е огромна, отбелязва изданието. И тя съвсем не е в полза на Русия.

Печенга, Русия

 

Някога това е било финландското градче Петсамо. 

Печенга е интересен с това, че до него е разположена базата на 61-и полк на морските пехотинци от руския Северан флот. Те воюват в Донбас с девиза "Там, където сме ние, там е победата" и "защитават" руснаците от украинските националисти.

Вероятно в Печенга добре разбират каква "цивилизация" носят неговите моряци в Украйна. Но не виждат нищо лошо в това. Все пак най-важното е да осъзнаеш собствената си военна мощ, а не чистотата на улиците и стоките в магазините, коментира иронично "Четвьортая власт".

Ивало, Финландия

На 4 часа и 300 километра път от Печенга се намира финландският курорт Ивало.

Населението му е едва 4000 души. Мястото е привлекателно и много руснаци ходят на почивка там.

 

Заполярний и Никел, Русия

Селището Никел също някога е било част от Финландия, но след Втората световна война се "присъединява" към СССР.

В съседство се намира град Заполярний.

Между двете селища се намира металургичният комбинат "Печенганикел", създаден още в досъветската епоха от канадско-финландска компания. Тъй като природата и екологията явно не са сред приоритетите на местните жители, териториите на тези две населени места представляват земя, върху която са нахвърляни голямо количество боклуци.

На този край вече му викат Мордор, като на измислената област от Средната земя, описан в романите на Джон Толкин. А пък който местен жител е попаднал в разположения от финландската страна на границата Киркенес, си мисли, че е отишъл в Рая.

Киркенес, Финландия

Киркенес е меката на шопинг туризма за жителите на Мурманска област. Намира се само на 55 километра от Никел и Заполярний. Там е пълно с хипермаркети с качествени стоки. В Киркенес идват за ремонт много руски риболовни кораби.

Разрешение за влизане в местното пристанище се получава само за 40 минути, отбелязва "Четвьортая власт". Причина е отсъствието на бюрокрация и корумпирани служби и наличието на благоразположение към бизнеса. В Мурманск за същата процедура се губят три дни.

В Киркенес има толкова много руснаци, че надписите в града са и на финландски, и на руски език. Явно тук на руснаците е по-приятно, отколкото в Никел, макар климатът на двете места да е абсолютно еднакъв.

Ковдор, Русия

Този руски индустриален град разполага с миннообогатителен комбинат. Това е единственото място в света, където се произвежда концентрат от баделеит - микроминерал, който се образува при изригването на вулкани или при разтопяване на породи. Той се използва в керамиката и производството на огнеупорни предмети.

Предприятието е уникално, но явно съществуването му по никакъв начин не влия на града. Бизнес там на практика няма. От 800 милиона рубли (12 милиона долара) градски бюджет данъците от местния дребен бизнес са едва 1 на сто.

Соданкюля, Финландия

Лапландското градче с това име е на една и съща географска ширина с Ковдор. Тя също е богата природни залежи. Там има медно-никелово находище.

Община Соданкюля печели доста пари от туризма. Човек там може да покара снегоходки, да лови риба, да наблюдава птиците и дори да добие малко злато. Направо не е зав ярване, че Соданкюля и Ковдор са съседни градове и ги дели само една граница.

Найстенярви, Русия

Селцето си живеело спокойно в състава на Финландия, докато след войната се оказало в братските съветски прегръдки. Днес там има училище, поща и клон на Сбербанк (една от руските банки, вкарани в черните списъци на ЕС и САЩ - б.р.). Местните жители секат гората, а дървесината се продава зад граница. Неизвестно защо обаче природните богатства не са донесли напредък на селището.

Йоенсуу, Финландия

Градът е основан от руския цар Николай I, но има късмета да се намира във Финландия. За разлика от гореописания основан от фини Найстенярви, който днес е руски. На кого е провървяло повече - съдете сами.

В Йоенсуу се произвежда легендарното финландско масло "Валио". Американците са счели за по-удобно да правят там своите трактори "Джон Дийр".

А в Найстенярви правят само сървени талпи.

Кандалакша, Русия

Този районен център винаги е бил руски - още от XVI век. И оттогава той не се е променил особено. Руското правителство обаче не бърза да му помага. А сега то спасява някакви други руснаци в далечния и топъл Крим.

Кемиярви, Финландия

Кандалакша си има побратимен град във Финландия и той се нарича Кемиярви, от който си струва да се поучи на градоустройство и управления. Кемиярви е най-северният град в скандинавската страна. Макар и 4 пъти по-малък от руския си побратим, той изглежда доста по-прилично. Там има завод за целулоза и хартия и е развит туризмът. В Кемиярви всяка година се провежда европейско първенство по снежни топки.

Състоянието на финландските градове, завоювани от Русия през 1939-1940 г., предизвиква само недоумение, отбелязва в заключение "Четвьортая власт". Всеки се пита от какво са били "освободени" коренните жители. И защо разликата между Русия и Финландия е толкова голяма. Пак ли климатът е виновен?