Не, сагата с това, че Българската национална телевизия (БНТ) се управлява от ръководство с отдавна изтекъл мандат далеч не е приключила, въпреки че изглеждаше така, след като на 15 юли Съветът за електронни медии (СЕМ) прекрати процедурата по избора на генерален директор и взе решение за откриване на нова. Причината е решение на Административен съд София - област (АССО) от 1 август, което дава основа за продължаваща съдебна битка.

Конкретно АССО отменя решението на СЕМ за предварително изпълнение на прекратяването на процедурата, показат документите по делото, с които Клуб Z разполага. Предварителното изпълнение е законодателна форма, чрез която едно решение на административен орган влиза в сила веднага, въпреки че има възможност то да бъде обжалвано. На 23 юли обаче една от участничките в конкурса за шеф на БНТ (обявен през далечното вече лято на 2022 г.) - Ирина Величкова, атакува самото предварително изпълнение. АССО уважава сега искането й, което означава, че логичната следваща стъпка е обжалването на самото прекратяване на конкурса, а оттам и обявяването на новия.

Решението на административния съд може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС) в 7-дневен срок.

Решението на СЕМ 

Както Клуб Z писа, на 15 юли СЕМ се събра, за да доврши процедурата по избора на нов генерален директор от 2022 г., след като ВАС я задължи да стори това. Осемте кандидати бяха същите - сегашният директор Емил Кошлуков, който кара вече втори "мандат", без да е избран за него, Венелин Петков, Сашо Диков, Сашо Йовков, Василена Матакева, Красимир Ангелов, Светлана Божилова и Ирина Величкова. Никой от кандидатите не събра необходимия брой гласове и СЕМ обяви прекратяване на процедурата съгласно правилата, че това се прави след три неуспешни опита. 

На същото заседание председателката на СЕМ Симона Велева предложи предварителното изпълнение на решението, позовавайки се на чл. 60 ал. 1 от Административнопроцедуалния кодекс, т.е. че медийният регулатор може да постанови такова при определени хипотези, като се мотивира: "с цел да се защитят особено важни държавни и обществени интереси или поради опасност, че може да бъде сериозно затруднено изпълнението на решението. Предвид статутa на БНТ на обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги и неговата особена роля и статут, предвидени в Конституцията, както и с цел обезпечаване на възложената в закона обществена мисия, която влияе на всички сфери на обществения и медиен живот, и начин на отразяване (...)". Велева изтъква и че БНТ се управлява на база концепции, защитени от кандидатите, а нова такава няма заради безконечната съдебна сага покрай избора на Кошлуков.

От протокола на заседанието е видно, че Галина Георгиева (ГЕРБ, подкрепена от ДПС при избора) възразява на Велева - предложението не било комуникирано с нея. Въпреки това СЕМ прие предварителното изпълнение. Взе решение и на 12 септември да отвори нова процедура, поставяйки си срок да избере генерален директор на 16 октомври.

Жалбата на Величкова

Величкова обаче, бивш юристконсулт в БНТ и БНР от края на '90-те, началото на 2000 г., атакува предварителното изпълнение с няколко основни мотива: 

  • Изложените от председателката на СЕМ мотиви не са мотиви по същество, а само позоваване на член от АПК.
  • БНТ няма особен статут по Конституция, нито пък казусът с нея представлява "защита на особено важни държавни и обществени интереси". Както и че всъщност регулаторът с бездействието си до момента е поставил държавния интерес под опасност.
  • Не е ясно и какво означава "може да бъде сериозно затруднено изпълнението на решението" - не само не е мотивирано, но и явно няма как дейността на обществената телевизия да бъде затруднена предвид факта, че и в извънмандатната ситуация на Кошлуков, СЕМ на всеки 6 месеца е приемал отчетите му. Ако е имал опасения, да е назначил временно управляващ.
  • Предварителното изпълнение нарушавало правото й да жали като сам участник в процедурата по избора.

Решението на съда

В решението си съдът се съгласява с жалбоподателката, че защитата на държавния интерес не е мотивирана, както и че липсват мотиви изобщо. Да, СЕМ можело да разпореди предварително изпълнение, но само ако е имало избран директор, не и ако "постановеният акт е неблагоприятен за участниците в конкурса вкупом", смята още АССО. Съгласява се и че с решението на СЕМ се "прегражда" пътят за обжалване.

АССО пише и:

"Несъстоятелни са доводите на СЕМ, че продължителното съдебно оспорване е довело до над 3 години институционален застой, през които БНТ се управлява в условията на изтекъл мандат, тъй като именно СЕМ не е упражнил правомощията си - да избере временен генерален директор, нито да изпълни влязлото в сила преди повече от 2 години съдебно решение в частта му, с която процедурата се връща на СЕМ за извършване на нов избор.

Иначе казано, не може неизпълнението на правомощията от страна на СЕМ да е основание за допускане на предварително изпълнение на актовете на СЕМ поради опасност, че може изпълнението да бъде осуетено или сериозно затруднено (...) от участниците в процедурата".

В заключение съдът "отменя като незаконосъобразно" решението на медийния регулатор за предварително изпълнение на прекратяването на процедурата по избора на генерален директор на обществената телевизия и го спира.

По неофициална информация жалби срещу него са подали и Емил Кошлуков, и Сашо Йовков, който неизменно жали в полза на Кошлуков досега, но към момента не е известно как се движат техните дела.