На 5 август 1962 г. умира американската кинолегенда Мерилин Монро (с рождено име Норма Джийн Мортенсън). Тя е намерена мъртва в дома си в Брентууд, Лос Анджелис от своя психиатър Ралф Грийнсън, повикан от икономката на къщата Юнис Мъри.

Според книгата на Джефри Майерс The Genius and the Goddess: Arthur Miller and Marilyn Monroe (изд. 2009) последният човек, с когото Мерилин Монро разговаря по телефона, е Робърт Лоуфорд, съпруг на сестрата на Джон Кенеди. Тя му отказва покана за светско събитие предната вечер. Обезпокоен за състоянието на актрисата, той се свързва с адвоката ѝ, който звъни в имението. Впоследствие на място пристига личният лекар на Мерилин и той констатира смъртта ѝ.

Полицията в Лос Анджелис започва разследване по случая, защото до леглото ѝ са намерени различни медикаменти с лекарско предписание. Причините за смъртта на актрисата не са изяснени. Най-силно застъпена е тезата за самоубийство поради разклатено психическо здраве.

Мерилин Монро е погребана на 8 август в гробището в Уестууд, Лос Анджелис. На погребението присъстват ограничен брой хора, само най-близките, а достъпът на почитатели е забранен. Там е вторият съпруг на Монро – Джо Димаджо, а последният – Артър Милър, с когото се развежда предишната година, не присъства.

Днес БТА в редовния си преглед на архивите, припомня какво четем през далечната 1962-а (у нас на власт едва преди 8 г. е застъпил Тодор Живков - бел. ред.) в бюлетин „Международна информация“ за смъртта на Мерилин Монро:

Починала е Мерилин Монро

Ню Йорк, 5 август 1962 г. /ТАСС/

Днес в Лос Анджелис е починала на 36-годишна възраст известната американска киноактриса Мерилин Монро. В медицинската експертиза се посочва, че смъртта е причинена от твърде голяма доза приспивателно. Чиновник от Лос Анджелис, който гледа делата за насилствена и скоропостижна смърт, е заявил, че според него не е изключено самоубийство.
***

Мерилин Монро – жертва на Холивуд

Ню Йорк, 10 август 1962 г. /БТА/

Завчера бе погребана известната американска кинозвезда Мерилин Монро. Трагичната кончина на световноизвестната и талантлива киноактриса излезе извън рамките на личната трагедия и доби обществено звучене. (…) Напълно справедливо вестник „Ню Йорк Таймс“ отбеляза в редакционна статия, че „Холивуд продаваше нейното тяло, а не нейната душа. Тук се крие трагедията на Мерилин Монро и трагедията на Холивуд“.

Истинските ценители на киноизкуството познаваха дарбата на младата кинозвезда. Макар че бе прочута само като комична артистка, Мерилин Монро правеше опити да пробие в театъра, да навлезе в драмата, опитваше се дори да взима уроци по системата на Станиславски в една от нюйоркските театрални студии. (…)

„Печален и ироничен е фактът – писа вестник „Ню Йорк Таймс“ – че мис Монро искрено се стремеше към творчество в своите филми и може би в театъра“. Обаче тя бе нервно разстроена от безкрайните борби с тези, които ѝ пречеха да посвети усилията си на истинското изкуство.

Бележитият английски артист Лорънс Оливие, който казваше за нея, че е „несъмнен талант“, писа по повод смъртта на Монро, че тя е „жертва на сензацията и рекламата“, която Холивуд „експлоатираше без всякаква мярка“. Известният италиански филмов критик Луиджи Ронди отбеляза във в. „Темпо“:

„Кой я уби? Нека бъдем честни: ние я убихме, ние, филмовите зрители, читателите на илюстровани списания“.

Поетът и филмов режисьор Жан Кокто каза по повод трагичната смърт на Монро, че тя „трябва да бъде ужасен урок за всички ония, чието главно занимание е шпиониране и измъчване на филмовите звезди“.

Прочутата италианска киноартистка София Лорен даде висока оценка за нея:

„Тя бе великолепна актриса и чудесен човек“.

И въпреки всичко, въпреки нейните многократни опити да създаде истински драматични образи тя отново и отново бе принуждавана от филмовите компании да поднася на екрана своето тяло.

Като всяка сензация и смъртта ма Мерилин Монро ще отшуми бързо, а Холивуд ще продължи да върви по своя отъпкан път… (…)

Сред по-известните филми, в които Мерилин Монро участва, са „Асфалтовата джунгла“ (1950), „Всичко за Ева“ (1950), „Джентълмените предпочитат блондинки“ (1953), „Ниагара“ (1953), „Автобусната спирка“ (1956), „Някои го предпочитат горещо“ (1959), „Непригодните“ (1961), „Нещо трябва да се случи“ (1962) и др.

Тя е многократна носителка на наградата „Златен глобус“ за 1954, 1960 и 1962 г. През 1960 г. е удостоена със звезда на холивудската Алея на славата.