Италианският премиер Джорджа Мелони настоява разходите за енергийна сигурност да бъдат изключени от строгите бюджетни правила на Европейския съюз, предаде италианската информационна агенция АНСА, цитирана от БТА.
Тя е изпратила писмо до председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, в което настоява ЕС да позволи на държавите членки да правят допълнителни разходи за справяне с енергийната криза, без това да се отчита като нарушение на бюджетните правила.
Според Мелони, сегашната дерогация от Пакта за стабилност, която вече се прилага за разходите за отбрана, трябва да бъде разширена и да обхване и мерките, свързани с високите цени на енергията. Пактът за стабилност ограничава бюджетния дефицит и държавния дълг на страните от ЕС. Когато определени разходи получат дерогация, те временно не се включват в тези бюджетни ограничения.
Мелони предупреждава, че ако това не се случи, Италия може да не се включи в европейската програма SAFE (Security Action for Europe) - ключова програма на ЕС с бюджет от около 150 млрд. евро, предназначена за укрепване на отбраната на държавите членки. Тя предоставя евтини дългосрочни заеми, с които страните могат да купуват оръжие и военна техника, най-често чрез съвместни поръчки между няколко държави.
Целта е да се намалят разходите, да се уеднакви въоръжението в ЕС и да се засили европейската отбранителна индустрия и сигурност.
В писмото си Мелони посочва, че продължаващото напрежение в Близкия изток и рекордно високите цени на енергията създават сериозен натиск върху италианската икономика. По думите ѝ енергийната сигурност вече е също толкова важен приоритет за Европа, колкото и отбраната.
От Европейска комисия заявиха, че засега не предвиждат възможност за такава нова дерогация. Досега Брюксел нееднократно е отхвърлял подобни искания от Рим.
Италия е в затруднено финансово положение, тъй като все още е под процедура за прекомерен бюджетен дефицит и разполага с ограничени възможности за нови разходи. Освен това намалените акцизи върху горивата изтичат на 22 май, което допълнително увеличава натиска върху правителството.
Предложението на Мелони среща съпротива от страни като Германия, които настояват за строга бюджетна дисциплина. В същото време Франция и Гърция подкрепят идеята за общ европейски заем за справяне с последиците от енергийната криза.
Очаква се през 2025 г. бюджетният дефицит на Италия да достигне 4,3% от БВП според последната нотификация на Рим към Европейската комисия, което е над референтния праг и над средните прогнози за еврозоната (около 2,8%). Публичният дълг остава структурно висок — около 137% от БВП през 2025 г., което е второ най-високо ниво в ЕС след Гърция и значително над средното за еврозоната (приблизително 86%).
Очаква се въпросът да бъде обсъден от европейските лидери през юни на следващата среща в Брюксел.
