Редица политически затворници, помилвани от авторитарния лидер на Беларус, чакаха автобусът, с който пътуваха, да премине границата с Литва миналия месец. Изведнъж един от тях стана, рязко отвори вратата и слезе демонстративно, отказвайки да напусне родината си в тази "принудителна депортация", пише днес в репортаж Асишиейтед прес.

След инцидента от 11 септември никой повече не е виждал Микалай Статкевич. Правозащитници настояват беларуските власти да разкрият какво се е случило с 69-годишния опозиционен политик и бивш кандидат за президент.

Статкевич е един от 52-ма политически затворници, помилвани от президента Александър Лукашенко като част от сделка с посредничеството на САЩ.

Друг политически затворник, който пътуваше с него в автобуса – Максим Винярски, каза пред АП:

"Статкевич изглеждаше решителен – готов да се бори не само за себе си, но и за свободата на всички беларуски граждани".

Когато изтощеният Статкевич слиза от автобуса, той остава вътре жизнено необходими му лекарства за сърце.

"Статкевич провали сценария на Лукашенко и доказа, че дори болен все още може да се съпротивлява на диктатурата и беззаконието", каза Винярски. "Статкевич ясно осъзнаваше цената на своя избор. Каза ми: "Няма да позволя да бъда изтъргуван или някой да решава къде ще живея или къде ще умра", добави бившият политически затворник.

В продължение на няколко часа Статкевич остава в ничията земя край граничния пункт "Камени Лох", след което камерите за наблюдение са записали как той е отведен обратно в Беларус от шестима маскирани служители на силите за сигурност.

По-късно Лукашенко съобщи, че Статкевич е върнат в Беларус.

"В края на краищата той е преди всичко наш гражданин", заяви беларуският президент, но не даде повече подробности.

Действията на Статкевич напомниха за тези на Мария Колесникова – лидерка на масовите демонстрации, избухнали след изборите през 2020 г., след които Лукашенко остана на власт. В същата година тя стана символ на съпротивата, след като разкъса паспорта си на границата и се върна пеш в Беларус, докато властите се опитваха да я депортират. През 2021 г., Колесникова беше осъдена на 11 години затвор по обвинения, включващи "конспирация за заграбване на властта".

След изчезването на Статкевич съпругата му Марина Адамович се върна в Беларус от пътуване в чужбина и посети затворническата колония "Глибокае", където преди това той беше държан, но служителите отказаха да потвърдят дали той е отново там. Тя не получи отговор от властите и за местонахождението и състоянието му.

"Насилието продължава. Опитът за депортиране на Микалай, предвид неговия характер, беше безсмислено начинание", каза тя и добави, че той ѝ е казал: "Те депортират патриоти. Аз няма да отида. Какво ще се случи с тази страна?"

Адамович се страхува за здравето му, като отбеляза, че Статкевич е претърпял сърдечен удар в затвора, но "нито болестта, нито годините в изолация сломиха волята му".

Павел Салепка от правозащитната група "Вясна" заяви, че не е ясно дали властите са повдигнали нови обвинения срещу Статкевич, за да го задържат в ареста, въпреки че той беше помилван от Лукашенко.  

Експерти от ООН протестираха срещу "опита за депортиране на Статкевич" и поискаха информация за местонахождението му.

"Има сериозни причини да смятаме, че Статкевич е жертва на насилствено изчезване и спорно задържане", заявиха експертите, цитирани от Върховния комисариат на ООН по правата на човека. "Призоваваме Беларус да осигури информация за съдбата и местонахождението му, както и за здравословното му състояние", добавиха те.

Решението на Лукашенко да помилва 52-ма затворници последва телефонен разговор през август с американския президент Доналд Тръмп, който предизвика спекулации за възможно размразяване на отношенията.

Освобождаването им беше част от сделка, постигната с посредничеството на САЩ, съгласно която бяха облекчени санкциите срещу националния авиопревозвач "Белавия", включително чрез възобновяване на доставките на части и обслужването на самолети.

"Лукашенко търгува политическите затворници като стока, освобождавайки някои и вкарвайки в затвора други активисти на тяхно място", заяви опозиционната лидерка Светлана Тихановска пред АП. "Уважавам принципното решение и избора на Статкевич да остане в страната, но това подчертава проблема, че беларуските политически затворници не се освобождават, а принудително се депортират в други страни против желанието им".

Лукашенко, който е наричан "последният диктатор на Европа", управлява Беларус от повече от три десетилетия, затягайки хватката си около властта чрез избори, за които Западът казва, че са манипулирани, че не са били нито свободни, нито честни, както и чрез репресии срещу инакомислието. След протестите от 2020 г., по време на които стотици хиляди хора излязоха по улиците, над 65 000 души бяха арестувани, хиляди бяха пребити, а стотици независими медии и неправителствени организации бяха затворени или забранени.

Според "Вясна" около 1200 политически затворници, включително основателят ѝ – носителят на Нобелова награда за мир Алес Бяляцки, остават в затвора. Активистите твърдят, че са държани в тежки условия и често са им отказвани медицински грижи, правна защита и контакт със семействата.

Беларус е многократно санкциониран от западните държави за нарушения на човешките права и за разрешението Русия да използва територията им за инвазията в Украйна през 2022 г.

Статкевич беше арестуван преди изборите през 2020 г. и осъден на 14 години затвор по обвинения за организиране на масови безредици. През 2022 г. властите го окачествиха като "екстремист" – термин, използван срещу критиците на правителството. От 9 февруари 2023 г. той беше държан в пълна изолация, без контакт с външния свят.

В продължение на десетилетията политическа активност Статкевич е лежал в затвора три пъти, като е прекарал над 12 години зад решетките. "Амнести Интернешънъл" три пъти го определя за политически затворник.

Статкевич е най-дългогодишният опозиционен политик в страната и е основател на беларуската Социалдемократическа народна партия "Грамада", която е свързана със Социалистическия интернационал.

В по-ранните години на живота си Статкевич градеше военна кариера и беше участник във формирането на беларуската армия след рухването на СССР през 1991 г. През 1999 г. той помогна за организирането на масовия "Марш на свободата", противопоставящ се на предложеното обединение между Беларус и Русия. За организирането на друга протестна демонстрация, насочена срещу резултатите от парламентарните избори през 2004 г., и референдума, позволяващ на Лукашенко да се бори за нов мандат, Статкевич беше осъден на три години ограничаване на свободата.

Той се кандидатира срещу Лукашенко на президентските избори през 2010 г. и прекарва близо пет години в затвора след това. Статкевич е сред беларуските опозиционни лидери, наградени с Наградата за свобода на мисълта "Сахаров"  на Европейския парламент.

"Статкевич е пример за съпротивата и куража на политик, принуден да работи при диктатура", каза Винярски. "Статкевич показа още веднъж, че нашите ценности струват точно толкова, колкото сме готови да платим за тях", добави той.