Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

В предишното издание на рубриката ни разгледахме предизвикателствата, пред които външната политика на американския президент Доналд Тръмп изправя Европейския съюз.

Днес се спираме на това, което Европа трябва да направи, за да ги посрещне.

Новата американска стратегия и европейската дилема

Новата стратегия за национална сигурност на САЩ поставя Европа пред труден избор. Докато Вашингтон пренарежда приоритетите си и все по-често гледа на трансатлантическите отношения през призмата на прагматични сделки, Европейският съюз е изправен пред въпроса как да гарантира собствената си сигурност и благоденствие. Краткият отговор е ясен: ЕС трябва да заприлича повече на държава. Това не означава да се превърне в копие на САЩ, Русия или Китай, а да изгради институционална и политическа структура, която да му позволи да действа убедително и ефективно.

Защо ЕС трябва да се "държавифицира"

Европейският съюз е уникален проект – съюз на държави, който обаче често се сравнява с национални държави. Така критиците му пропускат, че ЕС не може да бъде оценяван със същите критерии. За да вдъхва доверие на гражданите си и да респектира стратегическите си конкуренти, той трябва да придобие повече държавни черти. Само така ще може да защитава ценностите, които прокламира – демокрация, свобода, човешки права – и да ги превърне в реална политическа сила, а не в лозунг.

Икономически и паричен съюз

Първата стъпка е завършването на икономическия и паричен съюз. Това предполага създаването на фискален съюз с бюджет на еврозоната, европейски финансов министър и постоянен дългов инструмент. Завършването на финансовия съюз изисква общоевропейска схема за гарантиране на банковите депозити и единен пазар на капитали, който да финансира иновациите и отбраната.

Особено показателна е фрагментацията в отбранителната индустрия. Тя води до по-високи разходи и по-ниска ефективност. Единен европейски пазар на отбранителни продукти би намалил дублирането и би концентрирал ресурсите в общи проекти.

Докато американската армия разчита на един основен тип танк – M1 Abrams, в Европа се използват над 17 различни модела основни бойни танкове. Сред тях са германският Leopard 2, френският Leclerc, британският Challenger 2, италианският Ariete, както и по-нови покупки като южнокорейския K2 Black Panther в Полша. Това разнообразие означава различни вериги за доставки, различни стандарти за боеприпаси и части, както и липса на икономии от мащаба.

Ситуацията е сходна и при бойните самолети. САЩ използват основно F-16, F-35 и F-15, докато в Европа има поне 6 различни модела изтребители – Eurofighter Typhoon, Dassault Rafale, шведският Gripen, както и американските F-16 и F-35, закупени от отделни държави. Това води до разпиляване на средства и липса на единна стратегия за развитие на авиацията.

При хеликоптерите картината е още по-фрагментирана. САЩ използват основно UH-60 Black Hawk и AH-64 Apache, докато в Европа се поддържат над 10 различни модела – от германския Tiger и френския NH90, до британския Merlin и италианския AW129 Mangusta.

Фрагментацията води до значително по-високи разходи. Според анализ на War on the Rocks, Европа харчи повече за поддръжка и логистика, отколкото за модернизация, именно заради множеството различни системи. Доклад на The Parliament Magazine подчертава, че липсата на единен отбранителен пазар пречи на ЕС да постигне ефективност и да намали зависимостта си от американския военнопромишлен комплекс.

Единен европейски пазар на отбранителни продукти би позволил: концентрация на ресурсите в няколко общи проекта, вместо десетки национални; мащабни икономии, които да намалят себестойността на производството; по-голяма оперативна съвместимост между армиите на държавите членки.

Пример за успешен общ проект е Eurofighter Typhoon, разработен съвместно от Германия, Италия, Испания и Великобритания. Въпреки трудностите, той показва, че интеграцията е възможна и води до конкурентоспособен продукт.

Отбранителен съюз

Лисабонският договор в член 42(2) предвижда възможността ЕС да има обща отбрана, ако държавите членки решат това единодушно. Разликата между обща отбрана и обща армия е съществена: първата означава координирани политики и капацитети, докато втората предполага единна командна структура и интегрирани сили. И легитимна политическа власт за тяхното използване. Ако единодушие за обща отбрана липсва, ЕС може да прибегне до постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната (PESCO), което вече обединява над 20 държави, но засега с ниска амбиция.

За да бъде независима, Европа трябва да развие собствени капацитети – ядрен, разузнавателен (спътников) и технологичен. Това предполага инвестиции в нова компонентна база, която да намали зависимостта от американското съгласие за използване на оръжия. Докладът на Марио Драги от 2024 г. препоръчва стотици милиарди евро годишни инвестиции до края на десетилетието, за да се преодолее технологичната и отбранителна зависимост.

Политически съюз

Икономическата и отбранителната интеграция няма да бъдат устойчиви без политическа легитимност. ЕС трябва да престане да бъде хлабава конфедерация със слаба централна власт. Това означава пряко избран европейски президент със силна изпълнителна власт, сливане на постовете на председател на Европейския съвет и Европейската комисия, намаляване на броя на комисарите и даване на законодателна инициатива на Европейския парламент.

Докладите на Четиримата председатели от 2012 г. и Петимата председатели от 2015 г. вече предложиха завършване на икономическия и паричен съюз и засилване на политическата интеграция. Енрико Лета през 2024 г. настоя за „пета свобода“ – свободно движение на знания и иновации – и общ пазар за отбранителната индустрия. Марио Драги подчерта нуждата от масивни инвестиции и нова индустриална стратегия.

През 2012 г. Четиримата председатели – на Европейския съвет, Европейската комисия, Еврогрупата и Европейската централна банка – представиха доклад, който очерта четири основни стълба за бъдещето на Съюза. Те настояха за завършване на финансовия съюз чрез общ надзор и банков съюз (вече създадени), за създаване на фискален съюз (незавършен) с по-строга координация на бюджетните политики, за икономически съюз със засилени структурни реформи и за политически съюз, който да укрепи демократичната легитимност (в начална фаза). Докладът бе пряк отговор на кризата в еврозоната и постави основата за по-нататъшни реформи.

През 2015 г. Петимата председатели – на Европейската комисия, Европейския съвет, Еврогрупата, ЕЦБ и Европейския парламент – надградиха тази визия с план в три етапа. Първо, до 2017 г. трябваше да се завърши банковият съюз, включително със схема за гарантиране на депозитите (която още не е факт). Вторият етап, до 2025 г., предвиждаше създаването на фискален съюз с общи бюджетни инструменти (нищо не е направено по въпроса). Третият етап бе насочен към засилване на политическата интеграция и демократичната отчетност (също нищо не е направено). Докладът ясно подчерта, че икономическата интеграция няма да бъде устойчива без политическа легитимност. Пандемията, войната в Украйна, енергийната и инфлационната криза отложиха тези цели.

През 2024 г. бившият италиански премиер Енрико Лета представи доклада "Много повече от пазар" (Much more than a market), в който предложи нова „пета свобода“ – свободно движение на знания, иновации и образование. Той настоя за създаване на съюз за спестявания и инвестиции, който да мобилизира европейски капитали за стратегически цели, както и за общ пазар на отбранителната индустрия, който да преодолее сегашната фрагментация. Лета постави акцент и върху инвестициите в зелена и дигитална трансформация, за да се гарантира конкурентоспособността на Европа.

Същата година Марио Драги публикува доклад за бъдещето на европейската конкурентоспособност. В него той предупреди за сериозен инвестиционен дефицит и предложи годишни инвестиции от 750–800 милиарда евро до 2030 г., за да се навакса технологичното изоставане спрямо САЩ и Китай. Драги настоя за обща индустриална стратегия, съсредоточена върху иновации, дигитализация, изкуствен интелект и декарбонизация, както и за намаляване на зависимостите в енергетиката, отбраната и критичните технологии. Той подчерта, че без реформа на фискалните правила и без стратегически инвестиции Европа рискува да загуби своята глобална роля. Ключово предложение, което сегашната Европейска комисия не прие, беше за общ постоянен европейски дългов инструмент. Липсата му се усеща днес, когато ЕС спори как да подпомогне финансово Украйна през идните две години. 

Историческата аналогия

Парадоксално, но ЕС днес е изправен пред предизвикателство, подобно на това, пред което са били САЩ преди Гражданската война. Тогава американците е трябвало да решат дали да запазят единството си около демокрацията, свободата и човешките права, или да се разпаднат като държава и нация - на съюз от свободни щати и робовладелска конфедерация. Те платиха решението на този въпрос с цената с 600 000 жертви, но победиха именно демокрацията и човешкото достойнство като основа на Съюза.

Днес войната в Украйна и реваншистката политика на Русия, както и транзакционният курс на САЩ, поставят Европа пред същия изпит. Ако иска да оцелее, тя трябва да се бори за ценностите си и да стане способна да ги отстоява. В противен случай рискува да се разпадне в „бавна агония“, както прогнозира Драги. 

Често срещаната опорка за „слабостта на Европа“ не издържа на историческо сравнение. ЕС изгради своя икономически и паричен съюз в изключително кратки срокове – от доклада на Жак Делор през 1989 г. до въвеждането на еврото през 1999 г. - само за десет години. Създаването на Европейската централна банка съвпадна с въвеждането на еврото, докато в САЩ централна банка се появява едва през 1913 г., тоест цели 128 години след приемането на долара като национална валута през 1785 г. и 121 години след въвеждането му в обръщение през 1792 г.

Американският политически съюз сам по себе си е резултат от революционна война (1774–1781 г.), ратифициране на конституцията през 1789 г. и дълги борби за власт между щатските и федералните институции, които кулминират в кървавата Гражданска война (1861–1865 г.), тоест цели 91 години. Европа, напротив, върви по пътя на мирна еволюция и преговори вече повече от 70 години – от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. до днешния Европейски съюз. Тази интеграция се случва без войни между държавите членки и именно затова предизвиква агресивни реакции както от изток, така и от запад – защото показва, че демократичният модел може да се развива чрез компромиси и институционално изграждане, а не чрез насилие. Задачата пред този съюз днес е да се научи да се защитава и да си даде способности за това.