Един от най-емблематичните, най-мрачни и най-загадъчни злодеи в литературата се завръща. „Дракула“ на Брам Стокър – вечната история на най-известния вампир на света – се появява на българския пазар в ново луксозно издание с порезки, задължително за всеки библиофил.  

Публикуван през далечната 1897 г., този шедьовър на готиката и ужаса вече близо 130 години владее въображението и смразява кръвта на поколения читатели. А прочутият му герой продължава да живее в глобалната попкултура и да вдъхновява редица нови творби и адаптации.

В новото луксозно издание с омагьосващата корица и порезки на Дамян Дамянов читателите отново ще могат да се насладят на цялостния нецензуриран текст на Брам Стокър в превода на Слави Ганев, допълнен с богати бележки и две приложения: публикуваната посмъртно като отделен разказ първа глава от оригиналния ръкопис на книгата и интервю с автора от 1897 г.

Заникът на 19 век. Джонатан Харкър, млад адвокатски чиновник, пристига в мъгливата Трансилвания за среща със загадъчния си клиент граф Дракула.

Около замъка на графа витаят зловещи сенки, а местните тайно нашепват фолклорни легенди и суеверия за ужасяващи твари, наречени вампири.

Съвсем скоро Джонатан ще разкрие чудовищната същност на своя домакин кръвопиец и ще се превърне в затворник на замъка. Дневникът на злочестия заложник ще разкрие пред читателя картини, сякаш родени от най-страховитите кошмари.

А граф Дракула ще се отправи към Лондон, за да потопи викторианския град в тъма и да разпростре ужасяващата си прокоба.

Причудлив и обвит в було от мрак, Брам-Стокъровия „Дракула“ ще омае любителите на зловещите готически истории като „Франкенщайн“ на Мери Шели и „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ на Робърт Луис Стивънсън. И ще накара всеки читател да се понесе в безкрайно „море от изумление“.

Ала бъдете бдителни. Нощ се спуска, „мъртвите бързо препускат“, господарят на тъмнината иде!

Не мислите ли, че има неща, които не можете да разберете, но все пак съществуват, че някои хора виждат това, което другите не могат?

* * *

Из „Дракула“ на Брам Стокър

Снимка "Сиела"


Глава I

ДНЕВНИКЪТ НА ДЖОНАТАН ХАРКЪР

(Воден стенографски)

3 май. Бистриц¹. Напуснахме Мюнхен в 8:35 вечерта на 1 май и пристигнахме във Виена рано следващата сутрин. Това трябваше да се случи в 6:46, но влакът закъсня с час. Будапеща ми се видя удивителна при беглия ми поглед от влака и кратката ми разходка по улиците. Внимавах да не се отдалечавам много от гарата, защото поради късното ни пристигане щяхме да тръгнем възможно най-близо до редовното разписание. Чувството, което изпитах, беше, че напускаме Запада и навлизаме в Изтока. Най-западният от великолепните мостове над Дунава, който тук достига величествена ширина и дълбочина, ни отведе сред традициите на турското управление².

Потеглихме тъкмо навреме и след мръкване пристигнахме в Клаузенбург³. Там пренощувах в хотел Royale⁴. Обядвах, или по-скоро вечерях пиле, сготвено някак с червен пипер, доста вкусно, но сухо (Бел.: да взема рецептата за Мина). Попитах келнера и той ми каза, че се нарича paprika hendl⁵ и понеже е национално ястие, бих могъл да попадна на него навсякъде в Карпатите. Повърхностните ми познания по немски се оказаха доста полезни, дори не виждам как бих могъл да се справя без тях.

В Лондон, когато разполагах с известно време, посетих Британския музей⁶ и проучих Трансилвания сред книгите и картите в библиотеката. Беше ми хрумнало, че малко предварителни знания за тази страна едва ли ще се окажат безполезни в делата ми с местен благородник. Открих, че областта, назована от него, се намира в най-източните краища на страната и непосредствено граничи с три други владения: Трансилвания, Молдова и Буковина⁷, в сърцето на Карпатите – един от най-дивите и слабо познати райони на Европа. Не успях да попадна на рисунка или труд, който сочи точното местоположение на замъка Дракула, тъй като все още няма карти на местността, сравними с тези на нашата Орднанс сървей⁸, но открих, че Бистриц, градът с пощенски клон, посочен от граф Дракула, е добре известно място. Тук ще водя някои от бележките си, за да опресняват паметта ми, докато обсъждам пътуването си с Мина.

Населението на Трансилвания се състои от четири различни националности: саксонците⁹ на юг, с тях съжителстват власите, които произхождат от даките. На запад са унгарците, а на изток и север – секеите¹⁰. Отивам при последните – те се считат за потомци на Атила и хуните. Може и да е така, защото, когато унгарците завладели страната през единадесети век, заварили там хуните. Прочетох, че всички познати суеверия на този свят са събрани в подковата на Карпатите¹¹, все едно са център на някакъв въображаем водовъртеж. Ако е така, престоят ми може да е доста интересен. (Бел.: да разпитам графа за всичко това.)

Не спах добре въпреки сравнително удобното легло, защото ме спохождаха всякакви причудливи сънища. Може би кучето, което виеше цяла нощ под прозореца ми, има нещо общо с това, или пък е била паприката, заради която изпих цялата вода от гарафата си, но пак останах жаден. Към сутринта вече спях и ме събуди настоятелното чукане по вратата, затова предполагам, че тогава съм бил унесен в дълбок сън. За закуска имаше още паприка, нещо като каша от царевично брашно, за което ми казаха, че е mamaliga¹² и патладжани, пълнени с кайма – превъзходно ястие, което наричат impletata¹³. (Бел.: да взема рецептата и за него.) Трябваше да побързам с храната, защото влакът тръгваше малко преди осем поне по разписание, но след като се втурнах към гарата и пристигнах в 7:30, се наложи да чакам във вагона повече от час, преди да потеглим. Сякаш колкото по на изток отиваш, толкова по-неточни са влаковете. Какви ли са в Китай?

През целия ден сякаш се лутахме през страна, пълна с всевъзможни красоти. Понякога виждахме малки градчета или замъци по върховете на непристъпни стръмнини също като в старите требници¹⁴. Подминавахме реки и потоци, които изглежда предизвикваха големи разливи, ако се съди по широките и каменисти крайбрежни ивици от двете им страни. Нужна е много вода и силно течение, за да се оголят така бреговете на една река. На всяка гара по тези места имаше групи хора, понякога тълпи, облечени в най-различни дрехи. Някои бяха точно като нашите селяни или онези във Франция и Германия, докато минавах оттам – с къси палта, заоблени шапки и домашно ушити панталони, други обаче бяха доста чудновати. Жените изглеждаха красиви, но не и отблизо, защото бяха грубовати в кръста. Ръкавите на всички бяха чисто бели и широки, с различни кройки, повечето носеха големи колани, от които висяха ивици от някаква материя, прилични на тези по балетните рокли, а под тях, разбира се, имаше фусти. Най-странни на вид бяха словаците, които изглеждаха и по-диви от останалите с големите си каубойски шапки, огромни развлачени мръснобели панталони, ленени ризи и грамадни кожени колани, широки почти фут¹⁵ и обсипани с месингови капси. Носеха високи ботуши с натъпкани в тях крачоли, имаха дълги черни коси и гъсти мустаци. Не изглеждаха симпатични, но бяха доста живописни. В някоя постановка веднага бихме ги определили за някоя стара пасмина ориенталски разбойници. Въпреки това, както други ми обясниха, те били безобидни и по-скоро малодушни по природа.

Здрачът преминаваше в нощ, когато стигнахме Бистриц, който е много интересно и старинно място. Градът се намира практически на границата с Буковина – свързва ги проходът Борго¹⁶. Това е причината за бурната му история, чиито белези несъмнено личат. Преди петдесет години поредица от големи пожари на пет пъти причинили ужасни опустошения, а в самото начало на седемнадесети век градът претърпял триседмична обсада, в която загинали 13 000 души¹⁷ – жертви на войната, подобаващо подпомогната от глад и болести.

Граф Дракула ме бе насочил да отседна в хотел „Golden Krone“¹⁸, който за моя голяма радост ми се стори крайно старомоден – разбира се, исках да видя колкото мога повече от местните привички. Явно ме очакваха, защото, когато доближих вратата, се оказах лице в лице с наглед ведра възрастна жена, облечена в типичната селска носия: бяла риза и дълга двойна престилка от цветна материя, покрила предната и задната част на тялото, толкова впита, че граничеше с неблагопристойност. Когато се приближих, тя се поклони и каза:

– Herr¹⁹ англичанинът?

– Да – отвърнах, – Джонатан Харкър.

Тя се усмихна и каза нещо на възрастния мъж с бяла риза, който я беше последвал до вратата. Той отиде някъде и се върна с писмо:

Приятелю,

добре дошъл в Карпатите. Очаквам Ви с нетърпение. Наспете се добре тази нощ. Дилижансът тръгва за Буковина утре в три. Едно място е запазено за Вас. Моят екипаж ще Ви очаква при прохода Борго, за да Ви откара при мен. Вярвам, че пътуването Ви от Лондон е било приятно и че ще се насладите на престоя си в моята красива страна.

Ваш приятел,
ДРАКУЛА²⁰.

---

¹ Бистриц (дн. Бистрица) – град в Трансилвания, Румъния. Когато Брам Стокър пише „Дракула“, тази географска област е част от Австро-Унгария.

² Традициите на турското управление – в течение на турско-ав­стрийски войни Княжество Трансилвания периодично сменя своя сю­зерен между Османската и Хабсбургската империя, като в определени моменти се намира и под двойната им власт. Това води до едновремен­ното наличие на турско, австрийско и унгарско влияние в управлението, които се запазват под една или друга форма и след освобождението на Трансилвания от Хабсбургите през 1683 г. с битката при Виена.

³ Клаузенбург (дн. Клуж-Напока) – столица на Трансилвания в ав­стро-унгарския ѝ период.

⁴ Royale (фр.) – Кралски.

⁵ Paprika hendl – от австро-баварския диалект на немския език: „па­приковано печено пиле“. Ястие, разпространено в днешните Австрия, Унгария и Румъния.

⁶ Британски музей – един от най-големите музеи на света, основан през 1753 г. в Лондон.

⁷ Велико княжество Трансилвания и Херцогство Буковина – състав­ни автономни части на Австро-Унгария. Княжество Молдова се обеди­нява с Влахия през 1866 г. и образува съвременна Румъния.

⁸ Орднанс сървей – изпълнителна агенция, подведомствена на правителството на Обединеното кралство, която има ролята на наци­онална картографска агенция от основаването си през 1791 г.

⁹ Трансилвански саксонци – германски народ, който през XII в. се заселил в южните части на Кралство Унгария. Основната му задача в миналото е била да защитава южните граници на държавата от непри­ятелски набези.

¹⁰ Секеи – народ, който етнически се числи към унгарската група. Населява основно Секейския край – регион, който географски влиза в рамките на Трансилвания. Секеите са известни преди всичко с огромна­та роля, която играят в отбиването на турските нашествия над Кралство Унгария през Средновековието.

¹¹ Подковата на Карпатите – географски Карпатите имат форма на подкова.

¹² Mamaliga (рум.) – типично румънско ястие, подобно на българ­ския качамак.

¹³ Impletata (рум.) – думата обозначава румънско ястие и е смесица от няколко румънски думи: impletita – вид сплетен хляб, umpluta – напъ­лнен, и impanata – издълбан. В Румъния тези названия се използват за различни видове пълнени зеленчуци (Barbara Brodman, James E. Doan – „The Universal Vampire: Origins and Evolution of a Legend“, Fairleigh Dickinson, 2013).

¹⁴ Требник – според някои изследователи (Noel Montague-Etienne Rarignac, „The Theology of Dracula: Reading the Book of Stoker as Sacred Text“, McFarland, 2012) на това място Стокър има предвид френския готически часослов „Много богатите часове на херцог дьо Бери“ от XV в., чиито множество илюстрации често съдържат елементи, подобни на описаните. Календарните изображения на различните месеци през го­дината, които са типични за един часослов, тук винаги изобразяват на заден план различните замъци на богатия херцог.

¹⁵ Фут – британска мярка за дължина, равна на 30,48 см.

¹⁶ Борго (дн. Тихуца) – проход в Източните Карпати. Свързва Би­стриц с буковинския град Ватра Дорней.

¹⁷ „(...) загубата на 13000 души.“ – от бележките на автора, воде­ни в процеса на работа по романа (в Robert Eighteen-Bisang, Elizabeth Miller – Bram Stoker’s Notes for Dracula, McFarland, p. 241), става ясно, че петте пожара са действителни и са се развили в периода от 1836 до 1859 г., а голямата обсада се е случила през 1602 г. Градът често е бил изложен на набези от монголи и татари.

¹⁸ Golden Krone (нем.) – Златната корона.

¹⁹ Herr (нем.) – господин.

²⁰ Дракула – произлиза от влашката дума Dracul, която има значени­ята „дракон“ и „дявол“.