В полунощ на 31 декември 2025 г. България направи една от най-значимите икономически и политически стъпки в модерната си история. С последния удар на часовника през изминалата година страната ни се присъедини към еврозоната – най-развития многонационален паричен съюз в историята. От тази нощ нататък българската икономика става част от пространство, което обединява над 337 милиона души, генерира повече от 12 трилиона долара БВП и е сред най-интегрираните финансови зони в света.

Еврозоната е уникална не само по мащаб, но и по институционална архитектура. Тя разполага с наднационална централна банка – Европейската централна банка, която управлява паричната политика на всички държави членки. Това е институция, изградена за няколко години, докато за създаванетто американския ѝ аналог, Федералния резерв на САЩ, е бил нужен повече от век.

Надзорът върху банките е централизирано упражняван от ЕЦБ чрез Единния надзорен механизъм, а при проблеми в банковия сектор действа Единният механизъм за преструктуриране, подкрепен от специален фонд.

Еврозоната разполага и със собствен стабилизационен механизъм – Европейския механизъм за стабилност който може да подпомага държави в криза. Нито един друг валутен съюз в историята – нито Латинският, нито Скандинавският от XIX век, нито по-съвременните - на Швейцария и Лихтенщайн и на Белгия и Люксембург, нито съвременните регионални опити – не са имали подобна комбинация от институции, правила и политическа интеграция.

Еврото, валутата към която България се присъединява, е втората по значение валута в света. То е водещо средство за международна търговия, като участва в над 25% от световния износ (16% без страните от еврозоната).

Централните банки по света държат около една пета от валутните си резерви в евро, а на глобалните финансови пазари валутата е основен стълб: 33% от световната валутна търговия е в евро, в евро са емитирани 40% от глобалния правителствен и корпоративен дълг.

Това означава, че държави, корпорации и финансови институции по целия свят използват еврото като предпочитано средство за финансиране – нещо, което само най-силните валути в историята са постигали. Еврото е първата валута, която успява да се наложи глобално, без да бъде национална валута на една-единствена държава.

За България присъединяването към еврозоната е логичен завършек на процес, започнал още през 1997 г. с въвеждането на валутния борд. Тогава левът беше фиксиран към германската марка, а след това – към еврото. През 2020 г. страната влезе в ERM II – „чакалнята“ на еврозоната – и пое ангажименти за банков надзор, макропруденциална политика, борба с изпирането на пари и реформи в държавните предприятия. През следващите години България покри конвергентните критерии: стабилна инфлация, нисък бюджетен дефицит, умерен държавен дълг, стабилен валутен курс и приемливи дългосрочни лихви. Пътят беше дълъг, но последователен.

Ползите от членството са многопластови.

Икономическият ефект започва с премахването на валутния риск – фактор, който години наред оскъпяваше кредити, инвестиции и външнотърговски операции. Лихвите постепенно се изравняват с тези в еврозоната, което означава по-евтино финансиране за домакинствата, бизнеса и държавата. Цените стават по-прозрачни и сравними, а конкуренцията – по-силна. Финансовата система получава наднационален надзор от ЕЦБ, което повишава доверието към българските банки и улеснява достъпа им до капиталови пазари. За държавата това означава възможност да емитира дълг в евро при по-ниска цена и по-високо търсене.

Политическият ефект е не по-малко важен. България вече участва в решенията на Еврогрупата – мястото, където се определя бъдещето на еврозоната. Това е символ на пълноправно членство в ядрото на ЕС, на доверие и на институционална зрялост. В свят на геополитически напрежения и икономически блокове, принадлежността към най-големия развит валутен съюз е стратегическо предимство.

В полунощ на 31 декември България не просто смени валутата си. Тя влезе в пространство, което определя значителна част от световната икономика, търговия и финанси. Влезе в съюз, който е доказал устойчивостта си през кризи, пандемии и геополитически сътресения. Влезе в бъдеще, което ще бъде по-интегрирано, по-стабилно и по-предвидимо.

Момент, който наистина заслужава да бъде наречен исторически.