В последните дни представители на ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" се обиждаха на "комунист". "Пребоядисани комунистчета", нарече ги Бойко Борисов. "Поддръжник на ДС и сподвижник на Тодор Живков", отговориха му от ПП-ДБ. 

Тази размяна на реплики е по-изгодна за Борисов. И може би не случайно точно той я започна.

В ГЕРБ комунист не е обидна дума. Електоратът на тази партия винаги е имал толерантно отношение към комунистическия режим.

И няма какво да е друго, след като лидерът на ГЕРБ е бил охрана на Тодор Живков. И не само това  - Бойко Борисов е казвал с уважителен тон, че Живков е един от неговите университети.

Освен това, както е известно, в България комунист и русофил са синоними. По време на третия си мандат Борисов се доказа като ярък русофил, след като построи т.нар. "Руски-турски поток" само за една година.

А преди това три мандата не му стигнаха, за да завърши газовата връзка с Гърция. Борисов все още се хвали с всичко това, изтъквайки че потокът, който помогна на Путин да заобиколи Украйна, е от голяма полза за страната ни. 

Дори настоящото правителство - вече в оставка, но с мандат на ГЕРБ и с премиер от ГЕРБ - има навик да се снишава по тодорживковски, както е бил обучаван Борисов в "университета". Особено що се отнася до международното положение.

Не така обаче стои въпросът за ПП-ДБ. Електоратът на тази коалиция е много чувствителен по темата за комунизма.

Това не би трябвало да е голяма новина. Но преди няколко години в ръководството на ПП-ДБ сякаш бяха силно изненадани, че тази чувствителност се демонстрира особено активно по време на местните избори в София.

От ПП-ДБ би трябвало да са си взели поука и да не правят подобни грешки на предстоящите през тази година поне два вота - парламентарен и президентски. Глупаво е сам да подбиваш собствените си изборни резултати с неподходящи кандидатури.

Една от големите и основателни критики към всички политически представителства на демократичната общност е точно тази - че никога не бяха категорично безкомпромисни в своя антикомунизъм. И тази критика е относима дори към управлението на Иван Костов.

В България така и не се проведе лустрация. Много от най-видните червени фамилии успешно трансформираха политическата си власт в икономическа.

В родословието на голяма част от днешния т.нар. политически елит има видни комунистически функционери. Не просто хора, които са били членове на БКП или дребни партийни активисти на местно ниво, а видни фигури, отговорни другари.

Генезисът на днешните задкулисни зависимости също може да бъде проследен до задкулисието от времето на комунизма. Задкулисието от онова време е по-известно като Държавна сигурност.

На днешния ден пред 29 години се случи един от най-емблематичните протести в годините на прехода. На 10 януари 1997 г. граждани обсадиха парламента в знак на протест срещу правителството на БСП с премиер Жан Виденов.

По време на големите протести от края на миналата година песничката "Когато падне БСП", която се пееше по онова време, отново стана популярна. Този път с малко променен текст – "когато падне Пеевски".

Тази песничка има и друг куплет, който представителите на поколението Z може би не знаят:

"Ако ти ка-, ако ти ка- ако ти кажат екстремист

ти не се разграничавай. Това не значи комунист".

За ГЕРБ "екстремист" е обидна дума. Всички, които са противници на тяхната "стабилност" са екстремисти. А с комунистите избирателите на тази партия никога не са имали особено голям проблем.

В демократичната общност е обратното - те никога не са се притеснявали, когато представители на мафиотизираната ни държава ги наричат "екстремисти". Но винаги са се опитвали да се разграничават от комунистите.

Добре би било настоящите политически представители на демократичната общност от ПП-ДБ да не забравят за тази малка, но много значителна разлика. Борисов може и да е комунист, но за него това не е проблем.

Проблемът си е изцяло за хората от ПП-ДБ. Но и изцяло от тях си зависи дали отново ще си създадат този проблем сами.