Иван Костов е виновен за всичко. Мнозина смятат, че този рефрен вече е изтъркан и банален. През последните дни обаче политици от различни партии го актуализираха с идеята да убедят обществото, че управлението на СДС е най-лошото нещо, случило се в годините на прехода.

Премиерът Бойко Борисов сметна за нужно да направи сравнение между управлението на ГЕРБ в София и управлението на сините в столицата. "За 23 години - 9,5 км метро. Откакто ГЕРБ управлява 30 км метро за 10 години. Когато цифрите говорят и тези, които преди управляваха т. нар. синя София, ще замълчат". Това каза Бойко Борисов при откриването на новите станции на метрото.

Факт е, че кметуването на Стефан Софиянски имаше своите негативи и завърши позорно с неговото бягство в парламента, докато София тънеше в боклуци.  Но не може да се отрече, че докато бе кмет Софиянски също се стараеше да работи по инфраструктурата на София. В крайна сметка дори метрото тръгна по негово време.

Освен това "Синя София", както нарича Борисов управлението на столицата преди него, не разполагаше със средства от ЕС. Докато сега именно тези средства са основния ресурс за строежа на метрото. Може да се предполага, че ако имаше тази възможност Софиянски също щеше да съумее да извлече полза от европейската солидарност. Той определено имаше качества да се възползва от подобни възможности.

А Борисов вместо да се бие в гърдите колко много е направил ГЕРБ е по-добре да се замисли защо някои от големите проблеми на София, които не бяха решени и от Софиянски, продължават да висят. Завод за боклука все още няма. Очаква се да се открие през тази година, но подобни очаквания имаше и преди. Уличните кучета също продължават да бъдат почетни жители на столицата.

Приватизацията, извършена по времето на Костов, от няколко месеца също е опорна точка на ДПС. Още преди време Лютви Местан заяви, че няма как хора, които са извършили тази "крадлива" приватизация, да упрекват движението, че е част от модела #кой.

Депутатът от ДПС Четин Казак пък спомена приватизацията като един от аргументите за даване на повече права на главния прокурор по отношение на търговските сделки. Това бе актуалната тема в края на седмицата покрай промените в ГПК и НПК. 

"Ние сме убедени, че трябва да се положат всички възможни усилия, за гарантиране на защитата на публичния държавен интерес, когато той е застрашен. Това е наша принципна позиция. Нагледахме се през годините на безброй примери, когато други институции не го защитаваха. Пример беше цялостния процес на приватизация", каза Казак.

ДПС определено има защо да не харесва реформаторите, защото благодарение именно на тях не е част от изпълнителната власт. И може да разчита само на задкулисни договорки, за да прокара едно или друго решение. Основната идея на ДПС очевидно е да прехвърли върху Реформаторския блок отговорността за греховете на Костов.

Актуалната политическа обстановка обаче е друга. Макар и с много голямо закъснение Костов слезе от политическата сцена. Дори да предположим, че в момента той се опитва да влияе върху Радан Кънев със сигурност това влияние е невинна закачка в сравнение с ролята, която продължава да изпълнява почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Не само в движението, но и в българската политика като цяло.

В напъните си да стане истинска лява партия БСП също си спомни за отколешния си враг Иван Костов. Зам.-шефът на НС Янаки Стоилов също припомни за приватизацията покрай промените в НПК и ГПК. "През 1997 г. тогавашното мнозинство го отне на прокуратурата (правомощието да атакува сделки), в навечерието на започващата приватизация. Големите загуби са налице", заяви Стоилов.

Факт е, че омразата към Костов, продуцирана от "Позитано" 20 бе един от основните консолидиращи фактори на соцелектората. След няколко управленски провала обаче социалистите ще трябва да измислят нещо различно, за да убедят своите избиратели отново да ги подкрепят. На последните избори отливът на гласове от БСП бе впечатляващ. Дори Костов в най-силните си години не успя да им причини подобна беда.

По тази писта, а именно за виновния за всичко Костов, досега тичаше само Волен Сидеров. Сега изведнъж неговите конуренти станаха много. Същите тези конкуренти иначе се отнасят с пренебрежение и дори отвращение към Сидеров, но това очевидно не е пречка да му подражават.

Подобни приказки от трите най-големи партии само правят комплимент на Костов. Огромен комплимент, какъвто дори не е сигурно, че той заслужава. Костов и управлението на СДС са част от миналото. Да се търся политически дивиденти в миналото никога не е била особено успешна политика.