„Когато избухна войната в Украйна, за първи път се почувствах украинка. Тогава видях във въображението си майка ми, както когато бях 2-годишна. Тази мисъл ме преследва и днес, след близо 4 години война."

Това заяви пред Европейския парламент в Брюксел 88-годишната Татяна Бучи, оцеляла от Холокоста.

Днес, както всяка година на този ден, евродепутатите отдадоха почит на избитите по време на Втората световна война евреи. Това се прави в деня, в който през 1945 г. съветските войски освобождават най-големия нацистки концлагер „Аушвиц“.

„Искам всички деца да остареят като мен. Въпреки всичко, животът е прекрасен", каза Татяна Бучи, която днес живее в Белгия.

Тя и сестра ѝ Андра са сред най-малките деца, оцелели от „Аушвиц“. След това животът ги събрал с родителите им, които също останали живи.

Майката на Бучи е от украински произход, напуснала Руската империя през 1910 г. заради погромите срещу евреите. С каручка те пресекли Европа от север на юг, за да стигнат до град Фиуме – тогава в Австро-Унгария, след това в Югославия, по-късно окупиран от фашистка Италия. Днес това е пристанищният град Риека в Хърватия.

Истинската фамилия на Татяна Бучич е Бучи. Майка ѝ била принудена да я промени, за да звучи на италиански.

Семейството било арестувано една вечер през 1944 г. Тогава майката облякла бързо дъщерите си Татяна и Андра. Бабата напразно молила поне децата да бъдат оставени у дома.

Семейството било отведено на гарата в Триест. Натоварили ги във вагони за добитък.

„Мама ни държеше близо до себе си. Не изпитвах страх, не плачех. Пътуването беше много тежко“, разказа Бучи пред евродепутатите.

Влакът пристигнал в „Аущвиц“. Коловозите влизали в самия лагер. Някои от пристигналите били качени веднага в камиони. После станало ясно, че ги откарали в газовите камери.

Сестрите Бучи оцелели по чудо. Зловещият доктор Йозеф Менгеле ги взел за близначки и ги оставил живи, защото решил, че те могат да му бъдат полезни.

„Разделиха мъжете от жените. Ние бяхме до мама. Стигнахме до огромна къща, съблякоха ни чисто голи, обръснаха ни главите. Заведоха ни на душовете, после в друга стая ни дадоха дрехи и накрая ни татуираха. Жигосаха ни като животни, защото искаха да загубим достойнството си“, продължи възрастната жена своя покъртителен разказ.

След това тя и сестра ѝ били отделени от майка им и отведени в бараката на близнаците.

„Нямахме и 10 години. До тази възраст за нацистите бяхме деца, после станахме подрастващи, които трябва да работят наравно с възрастните. Тогава разбрах, че съм еврейка, и че така трябва да живеем“, каза още Татяна Бучи.

В „Аушвиц“ децата си играели дори около скелети, които виждали всеки ден. В Полша през зимата е много студено и затова Бучи помни само студа, но не и глада.

Един ден отделили двете сестри. Други ги предупредили, че ще ги питат дали искат да видят майка си. Посъветвали ги да не се съгласяват. Момче на име Серджо отговорило „да“ и било отведено в друг лагер, където го подложили на експерименти,а по-късно зверски го убили.

„Италианците трябва да си направим равносметката - не сме невинни. Без фашистите нямаше да има толкова депортирани“, каза още Бучи, който се смята за италианска еврейка.

Докато тя и сестра ѝ били в „Аушвиц“, майка им била прехвърлена в друг лагер в Германия. Момичетата мислели, че тя е мъртва.

Когато съветските войски освободили концлагера, Татяна и Андра били откарани в Чехословакия. Там те тръгнали на училище и научили чешки език. Близо година прекарали в Прага. После евреите били отделени и изпратени във Великобритания.

А оттам двете сестри се върнали в Италия. Това станало през ноември 1946 г., в деня на годишнината от сватбата на техните родители.

Изненадата била, че майка им ги чакала на гарата в Рим. По-късно се завърнал и бащата. Той имал късмет – работил в Южна Африка и още в началото бил пленен от британците. Така дочакал края на войната.