За Асен Василев понякога се говори като за новия Иван Костов. В тези сравнения има доза основания.

Василев безспорно е силен политически лидер. Една от големите находки на политическата криза, предизвикана от трите мандата управление на Бойко Борисов.

Това се демонстрира особено ясно в края на миналата година, когато поведението на Василев и някои негови реплики бяха искрата, която подпали може би най-големите протести в последните три десетилетия.

Василев също така бе човекът, който ясно и категорично се противопостави на политиката на "постната пица" и стабилната мизерия. Василев е единственият български политик, който като финансов министър в прав текст каза на българските работодатели, че ако не могат да дават минимални заплати от поне 1000 лв., просто не са никакви работодатели.

Василев бе финансовият министър, с чиито бюджети влязохме в еврозоната. Това са фактите, другото са герберски манипулации.

Василев пръв направи заявка за собствено парламентарно мнозинство за "Продължаваме промяната – Демократична България". Това бе един много смел и много правилен политически ход.

Дори да приемем, че Василев наистина е новият Костов, едно е сигурно - много му е рано да става Командир. Костов стана Командир чак след като ОДС спечели 137 мандата в парламента.

И след това като премиер той бе първият в историята на прехода, който изкара цял мандат. И един от хората с най-големи заслуги за революционното обръщане на курса на България от Изток на Запад.

Василев още не е направил нищо подобно. Но вече изглежда, че се разпорежда като Командир при подреждането на листите на бъдещите избори.

Да не се гласува с "Възраждане" не е престъпление

Даниел Лорер и Явор Божанков със сигурност си имат своите политически недостатъци и дори прегрешения. Но те изпаднаха в немилост, а оттам и от листите не за друго, а защото отказаха да гласуват заедно с "Възраждане". При това в не какво да е гласуване, а за избор на председател на парламента.

В демократичната общност, за чиито гласове се бори Василев, това не е недостатък, още по-малко прегрешение. Това е правилна политическа позиция срещу петата колона на Кремъл в България.

Николай Денков е прав, когато обясни, че двамата не са се съобразили с партийно решение и това не трябва да се случва. Само че някои партийни решения са твърде проблематични от гледна точка на избирателите.

Например – ако има партийно решение, с което се прави сглобка с партията на Румен Радев то отсега да е ясно: ПП-ДБ приключват с политиката след предстоящите избори.

Дори ако цялата парламентарна група се е съобразила безпрекословно с такова решение.

За един бит - двама небити дават

Още по-странно е отпадането от листите на Лена Бориславова. "Продължаваме промяната" произведе не чак толкова много силни политически лица и тя безспорно е едно от тях.

Умна, интелигентна, харизматична, смела, умее да говори ясно и просто по сложни теми. Това последното много малко хора го умеят.

Освен това Бориславова директно пострада от статуквото. По неин адрес се пускаха цинични и противни слухове, прераснали дори в чалга песни.

Тя бе разкарвана от бухалките и по съдебните зали. За един бит - двама небити дават, както е известно.

Хора като Бориславова събират около себе си симпатии, а оттам и гласове. Когато си тръгнал да печелиш собствено мнозинство или поне да се представиш добре на избори - това е най-важното.

Личните отношения не трябва да имат никакво значение ако си политик и особено ако си политически лидер. Напротив, преодоляването на проблемни лични отношения е основно качество за всеки добър политически лидер.

Иван Костов и Петър Стоянов никога не са били големи приятели. Но двамата заедно направиха така, че влизането на България в ЕС и НАТО да стане не само възможно, но и необратимо.

Бориславова каза, че оттеглянето е лично нейно решение. Само че малко преди това многозначително обясни, че местата в листите са свършили.

Кирил Петков заяви, че всичко в ПП е наред. Когато се налага водещи лица в една партия да говорят публично, че всичко в нея е наред, това обикновено означава точно обратното.

Как ОДС спечели 137 мандата през 1997 г.

Когато обясняваше защо е възможно ПП-ДБ да имат собствено парламентарно мнозинство Василев се мотивира точно с изборите през 1997 г., когато ОДС спечели 137 мандата. Една от предпоставките за този огромен изборен успех бяха големите протести срещу правителството на БСП с премиер Жан Виденов.

Другата предпоставка обаче бе това, че всички тогавашни демократични хора и партии се обединиха в ОДС. В него влизаха СДС, БЗНС-НС, Демократическата партия.

И това обединение не само спечели изборите, но и удържа да бъде заедно половината управленски мандат, когато се правеха важните реформи. После обединението се разпадна и това, че Костов стана Командир бе една от причините.

Първата стъпка Василев я направи - подпали протестите. Втората стъпка обаче не я прави.

Не обединява, а разединява. Стана Командир преди да е сформирал армия.

Така не само собствено мнозинство няма да стане. Така и изборните резултати ще бъдат по-слаби от това, което биха могли да бъдат.