• Машините за гласуване не могат да бъдат манипулирани чрез флашка при действащите към момента мерки за защита;
  • Устройствата не приемат външни носители или произволен код, а физическите портове са блокирани и използваеми само при контролирани процедури извън изборния процес;
  • Софтуерът е еднакъв за всички машини и се проверява чрез системен хеш код, който позволява откриване на всяка промяна;

Твърдение:

Източник Factcheck.bg

Бранимир Балачев, депутат от ГЕРБ, по време на заседание на парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси, на 15.01.2025 г.:

„Видяхме, че тези машини не отчитат реалния вот. Не е необходимо да си голям специалист, за да разбираш от софтуер в дълбочината му. (…) При машините е много елементарно – програмистът е достатъчно да знае, че на тази флашка като сложиш тази програма с този код, може да генерираш каквото си искаш. Може да се манипулира. Няма програма по света, която да няма входящ вход в тази програма, която да не може програмистът да направи. Имам представа от игрални автомати и знам много добре как се прави. Игралните автомати са по-защитени от вашите машини (…) И доколкото си спомням вътре в тази машина има букса, която може да се слага и така нататък“.

През последните две седмици депутатите от комисията по конституционни и правни въпроси в парламента работиха по предложенията за поправки в Изборния кодекс. Законопроектите на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ бяха разгледани на първо четене още през януари 2025 г. След заседанията на работната група разглеждането им обаче не беше продължено. Така текстовете останаха без последващо движение в Народното събрание.

Едва след като стана известно, че предстоят нови предсрочни парламентарни избори, депутатите подновиха работата по тях, а коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ внесе изцяло нов законопроект, който предлагаше на предстоящия вот да се гласува изцяло с машини. Предложенията на коалицията бяха разгледани на заседание на комисията по конституционни и правни въпроси на 15 януари. В рамките на заседанието депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев изказа тезата, че машините могат да се манипулират чрез флашка и ги сравни с игрални автомати, като посочи, че т.нар. ротативки са по-защитени от машините за гласуване. 

Проверка:

Устройствата за машинно гласуване, които се използват в България от 2016 г. насам, са от типа електронни системи за директно записване на вота (DRE – Direct Recording Electronic) с възможност за отпечатване на хартиена разписка. Конкретният модел е A4-517, използван и в други държави, включително в Белгия, в периода 2012-2019 г. Те са предпочитани, защото позволяват принтиране на подадения глас (хартиената разписка, която се пуска в урните – бел. авт.), като по този начин съхраняват събраната информация. Тази възможност предоставя допълнителна сигурност, тъй като позволява на гласоподавателя да се увери, че гласът му е отчетен правилно.

Устройствата са произведени в завод в Тайван по дизайн на международната компания „Смартматик” – разработчик както на хардуера, така и на софтуерната платформа. „Смартматик” е регистрирана във Флорида, САЩ, и нейни технологии са използвани в изборни процеси в Белгия, Бразилия, Италия, Аржентина, Великобритания и САЩ.

Българската фирма „Сиела Норма“ е доставчик на машините и отговаря за тяхното софтуерно обслужване и адаптация към изискванията на Изборния кодекс и ЦИК.

Машините разполагат със сензорен дисплей, на който се визуализира електронната бюлетина, вграден принтер, който отпечатва хартиена разписка на вота и смарт карта, с която машината се активира за всеки избирател. Тя има вътрешна памет за съхранение на резултатите, както и резервно захранване, което осигурява работа при спиране на тока за период от 30 минути до 3 часа. Машините не са свързани с интернет и нямат активна мрежова карта, което значително ограничава възможностите за външна намеса.

Операционната система е специално модифицирана и ограничена – премахнати са всички незадължителни компоненти, които биха могли да създадат рискове за сигурността. 

Доклад от сертифицирането и одит на машините за гласуване показват, че устройствата действително имат физически портове, включително USB, но те са софтуерно деактивирани, пломбирани и използваеми единствено в строго регламентирани процедури извън изборния ден. Машините не приемат произволни флашки или код, а всеки опит за нерегламентиран достъп или промяна в паметта води до автоматично блокиране, което изключва „елементарна манипулация“ чрез външен носител.

Софтуерът е един и същ за всички машини, което се проверява чрез т. нар. системен хеш (цифров отпечатък), отпечатван при стартиране на машината в изборния ден. Програмата е адаптирана към българския Изборен кодекс и техническите изисквания на ЦИК.

Т. нар. хеш код се изписва на всяка машинна бюлетина и на контролната разписка към нея. В деня на вота гражданите могат да го сравнят и ако комбинацията съвпада с обявения в деня на вота хеш код, това е гаранция, че машините са изрядни. Ако на някоя машина се инсталира друг софтуер, тя ще генерира на бюлетината друг хеш код и така манипулацията би била разкрита.

В деня на вота устройствата се активират с ключ – парола, която се предоставя на СИК в запечатан плик. Пликовете се разпечатват в присъствието на членовете на СИК, а председателят активира специализираното машинно устройство за гласуване, като се отпечатва първоначалната разписка, от която да се види, че няма предварително отчетени гласове за партии, коалиции и независими кандидати по кандидатски листи. При спиране на тока машините продължават да работят с батерия, а при сериозна повреда или невъзможност за машинен вот се преминава към хартиено гласуване. „Сиела Норма“ отговаря при технически проблеми с машините, а СИК – при логистични такива.

Пред Factcheck.bg експертът Стоил Цицелков обясни, че машините имат строги криптографски защити, двойна памет и механизми за автоматично блокиране при всяко несъответствие. 

„Това е важно уточнение, защото тази машина по дизайн дава хартиена разписка. За разлика от машината, за която Конституционният съд на Германия каза, че не дава достатъчна увереност на гласоподавателите именно защото няма хартиена следа, нашата система по принцип я има“, обясни още Цицелков.

В решение от 2021 г. Конституционният съд на Република България посочва, че аргументите от решението на Конституционния съд на Германия не са приложими към българската правна уредба на машинното гласуване. Германското решение се отнася до технология, използвана през 2005 г., която не предвиждаше хартиена следа и други съвременни гаранции за проверимост. Българският съд уточнява, че правният режим в България гарантира прозрачност и контрол на машинния вот и че самата възможност за софтуерни грешки или манипулации не е достатъчна, за да се приеме противоконституционност.

Цицелков посочи, че във всяка машина има две независими флаш памети, които записват резултатите паралелно. Ако в който и да е момент има разминаване между тях, машината автоматично блокира. Това означава, че изкуственото генериране на гласове е технически невъзможно. 

„Не може да бъде подменен резултат в едната памет, без това да бъде засечено от другата“, казва още Цицелков.

По отношение на твърдението, че машините имат „букса, която може да се слага“, Цицелков посочи, че машините имат физически портове както всяко сертифицирано устройство, но достъпът до тях е строго контролиран, а всяка промяна в паметта води до блокиране на машината. 

„Това е потвърдено както от независими международни одити, така и от решенията на Конституционния съд на Република България. Съдът ясно приема, че съвкупността от криптографски защити и двойната памет превръщат машината в сигурна електронна избирателна кутия. Това становище не е политическо, а експертно – базирано на технически анализи“, казва експертът, като уточнява, че макар да съществуват теоретични рискове, те са отчетени още на етап проектиране и управлявани чрез многослойни технически и процедурни защити.

Както Factcheck.bg вече писа, досега в България се е гласувало с машини, при които изборът се прави върху самото устройство. Вотът се отбелязва и съхранява в паметта на машината, която отпечатва хартиена разписка. До 2022 г. разписката имаше само контролна функция, а гласовете се преброяваха автоматично от устройсвата, като сумарният резултат се отразяваше в протокол, който се принтира в края на изборния ден. След промените в Изборния кодекс през 2022 г. разписките започнаха да се наричат бюлетини от машинно гласуване и започнаха да се броят ръчно, заедно с хартиените бюлетини. 

Ако бъде въведено използването на оптични скенери, гласуването ще се осъществява с хартиена бюлетина. След като избирателят отбележи вота си върху бюлетината, тя ще се поставя в устройството, за да бъде сканирана, а резултатът ще се отчита и съхранява в паметта на машината. След края на гласуването скенерът принтира сумарния резултат от вота. Бюлетината се запазва за последващ контрол при нужда.

Проверено: 

Машините за гласуване не могат да бъдат манипулирани чрез флашка при действащите към момента мерки за защита. Устройствата не приемат външни носители или произволен код, а физическите портове са блокирани и използваеми само при контролирани процедури извън изборния процес. Софтуерът е еднакъв за всички машини и се проверява чрез системен хеш код, който позволява откриване на всяка промяна.

По текста работи и Ралица Фичева.

Factcheck