Ултрапреработените храни (УПХ) имат повече общо с цигарите, отколкото с плодовете или зеленчуците, и изискват много по-строга регулация, според ново изследване, посочва "Гардиън". Тези храни, както и цигарите са създадени, за да насърчават пристрастяването и по-голямата консумация, смятат изследователи от три американски университета, като посочват паралелите в широко разпространените вреди за здравето и от консумацията на такъв тип храни, и от цигарите.

Става дума за хранителни продукти, които са произведени индустриално, често с помощта на емулгатори или изкуствени оцветители и аромати. Категорията включва безалкохолни напитки и пакетирани закуски като чипс и бисквити. Има сходства в производствените процеси на УПХ и цигарите, както и в усилията на производителите да оптимизират „дозите“ на продуктите и колко бързо те действат върху пътищата на "възнаграждение" в тялото, според статията на изследователи от "Харвард", Мичиганския университет и Университета "Дюк".

Те използват данни от областта на науката за зависимостите, храненето и историята на общественото здраве, за да направят своите сравнения, публикувани на 3 февруари в здравното списание Milbank Quarterly. Авторите предполагат, че маркетинговите твърдения за продуктите, като например „ниско съдържание на мазнини“ или „без захар“, са „здравни заблуди“, които могат да забавят регулирането, подобно на рекламата на цигарени филтри през 50-те години на миналия век. Те се представят като иновации, които защитават здравето, но от които „на практика има малка реална полза“.

Ултрапреработените храни съдържат по-високи нива на сол, захар, мазнини и добавки, които са свързани със затлъстяване, рак, диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания. При тях обикновено има по-ниски проценти на протеини, цинк, магнезий, витамини A, C, D, E, B12 и ниацин, необходими за оптималния растеж и развитие на детето. 

„Много УПХ споделят повече характеристики с цигарите, отколкото с минимално преработените плодове или зеленчуци и следователно заслужават регулиране, съизмеримо със значителните рискове за общественото здраве, които представляват“, се казва в научната статия.

Една от авторките ѝ, проф. Ашли Гиърхард от Мичиганския университет, клиничен психолог, специализиран в зависимостите, казва, че нейните пациенти са направили същите връзки: „Те биха казали:

„Чувствам се пристрастена към това нещо, жадувам за него – пушех цигари и сега имам същия навик, но е със сода и понички. Знам, че ме убива; искам да се откажа, но не мога.“

Въпреки че храната, за разлика от тютюна, е от съществено значение за оцеляването, авторите твърдят, че това разграничение прави действието двойно по-необходимо, защото е трудно да се откажем от съвременната хранителна среда.

Проф. Мартин Уорън, главен научен директор в Института Куадрам, специализиран център за изследвания на храните, смята, че макар да има паралели между този вид храни и тютюна, авторите рискуват да „прекалят“ в сравненията. Не е ясно дали ултрапреработените храни, подобно на никотина, са „вътрешно пристрастяващи във фармакологичен смисъл или използват главно заучените предпочитания, обусловяването на възнагражденията и удобството“. Той смята, че е важно също да се обмисли дали неблагоприятните ефекти върху здравето, приписвани на тези храни, идват от тяхното съдържание, или защото те заместват „пълноценни храни, богати на фибри, микроелементи и защитни фитохимикали“.