Изтичането на договора Нов СТАРТ на 5 февруари бележи края на повече от половин век формални ограничения върху стратегическите ядрени арсенали на Съединените щати и Русия. За първи път от началото на 70-те години двете най-големи ядрени сили остават без механизъм за инспекции, без обмен на данни и без лимити върху разположените бойни глави.

„Договорът приключва не с гръм и трясък, а с тихо хленчене“, отбеляза „Ню Йорк таймс“, подчертавайки колко незабелязано политически преминава момент, който в миналото би предизвикал глобален дебат.

Нов СТАРТ, подписан през 2010 г. и удължен през 2021 г., ограничаваше всяка страна до 1550 разположени стратегически бойни глави и до 800 носители, като включваше и най-важния елемент – инспекции на място и редовен обмен на данни. Тези механизми не предотвратяваха конфликти, но поддържаха минимално ниво на доверие и прозрачност, което държеше надпреварата във въоръжаването под контрол. Сега това изчезва.

Администрацията на Доналд Тръмп не отговори на предложението на Владимир Путин от септември 2025 г. за едногодишно удължаване на договора. Тръмп настояваше всяко бъдещо споразумение да включва Китай, а в интервю за „Ню Йорк таймс“ заяви:

„Ако изтече, изтече. Ще сключим по-добро споразумение.“

Заедно с това Пентагонът обсъжда възможността за връщане на т.нар. MIRV (Multiple Independently targetable Reentry Vehicle) – разделящи се бойни глави с индивидуално насочване. Това е технология, при която една ракета носи няколко отделни бойни глави, всяка от които може да бъде насочена към различна цел. Съединените щати премахнаха MIRV от междуконтиненталните си ракети през 2014 г. именно заради Нов СТАРТ, но според „Ню Йорк таймс“ американската армия вече е анализирала как биха могли да бъдат добавени допълнителни термоядрени бойни глави към съществуващите ракети, ако договорът престане да действа.

Москва от 2023 г. е суспендирала инспекциите, но твърди, че спазва количествените лимити. Кремъл заяви, че е „отворен за преговори“, но ще „противодейства решително на нови заплахи“. Русия може значително по-бързо да увеличи разположените бойни глави, тъй като никога не е спирала да разполага ракети с MIRV. Анализаторът Павел Подвиг, цитиран от „Ню Йорк таймс“, отбелязва, че Москва може да представи всяко американско разширяване като оправдание за симетричен отговор:

„Американците са лошите. Те разширяват арсенала си. Ние си запазваме правото да отговорим.“

Китай реагира хладно и категорично.

„Ядрените способности на Китай са на съвсем различно ниво… и няма да участваме в преговори на този етап“, заяви говорителят Лин Цзян, цитиран от АФП и Ройтерс.

Пекин продължава бързо да разширява арсенала си, но отказва да бъде третиран като равностоен партньор в тристранен договор, докато не достигне паритет със САЩ и Русия.

Според „Политико“ Пентагонът вече провежда вътрешни срещи за подготовка за „свят след Нов СТАРТ“, макар съдържанието им да остава неясно.

„Гледаме към много несигурен път напред“, казва Дарил Кимбъл от Асоциацията за контрол над въоръженията. Без договор САЩ и Русия могат да започнат да „качват“ стотици бойни глави от складове върху съществуващи ракети – процес, който би бил бърз за Москва и по-бавен за Вашингтон.

„Блумбърг“ подчертава, че изтичането на Нов СТАРТ е още една стъпка към „свят на анархия, в който единствените правила са капризите на властелините“. Изданието припомня, че тактическите ядрени оръжия – по-малки, по-„използваеми“ и по-склонни към ескалация – изобщо не са били обхванати от договора.

„Идеята, че ескалацията може да бъде контролирана, е мираж“, предупреждаваше още Джордж Шулц, цитиран от „Блумбърг“.

Именно тактическите оръжия са най-опасният елемент в сегашната ситуация, защото могат да бъдат използвани в регионален конфликт, а разграничаването им от стратегически удар е почти невъзможно.

Шулц беше държавен секретар на Съединените щати в администрацията на Роналд Рейгън. Той заемаше поста от 1982 до 1989 г., като изигра ключова роля в края на Студената война, преговорите за контрол над въоръженията и дипломатическите контакти със Съветския съюз. Шулц е един от архитектите на политиката, довела до подписването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег през 1987 г.

Европа също усеща последиците. За първи път от десетилетия европейски лидери говорят открито за ядрена автономия. Шведският премиер Улф Кристершон потвърди пред „Политико“, че води разговори с Франция и Великобритания за „допълнителни ядрени способности за Европа“. Германският канцлер Фридрих Мерц намекна за възможността континентът да изгради собствен ядрен чадър, ако американският ангажимент отслабне.

Доналд Тръмп многократно е наричал ядрените оръжия „най-голямата екзистенциална заплаха“, но същевременно намали дипломатическия капацитет в Държавния департамент, допусна обсъждане на възобновяване на ядрените опити и остави предложението на Путин без отговор. Китай отказва участие, докато не се изравни със САЩ и Русия в ядрения си арсенал. Русия твърди, че иска да спазва лимитите, но без инспекции. И трите сили модернизират арсеналите си.

"За първи път от повече от половин век се изправяме пред свят без каквито и да е обвързващи ограничения върху стратегическите ядрени арсенали на Русия и САЩ – двете държави, които притежават огромна част от световните запаси от ядрени оръжия", пише Гутериш в изявление. Той отбелязва, че загубата на трупани с десетилетия постижения около контрола на оръжията "не може да настъпи в по-лош момент" и предупреждава, че от десетилетия не е имало толкова голяма опасност от използването на ядрено оръжие.

Генералният секретар на ООН обаче казва, че сега има възможност за "рестарт и изграждане на режим за оръжеен контрол, който да отговаря на бързо развиващата се обстановка".

Гутериш също така приветства изразената от лидерите на двете страни нужда да се предотврати безконтролното разпространение на ядрените оръжия.

"Светът сега очаква Русия и САЩ да превърнат думите в действия", посочва той. "Призовавам двете страни незабавно да се върнат на масата за преговори и да се споразумеят за  нова рамка", пише в заключение генералният секретар на ООН.

Краткосрочно няма да има масово разполагане на нови бойни глави, но липсата на инспекции и обмен на данни означава, че всяка страна ще предполага най-лошото. Средносрочно САЩ ще модернизират арсенала си и ще обсъждат връщането на MIRV, Русия ще разширява новите си системи като „Посейдон“ и хиперзвуковите ракети, а Китай ще ускори разширяването на ядрения си потенциал. Дългосрочно експертите са песимистични.

„Ако позволим Нов СТАРТ да изтече без замяна, влизаме в нов, ужасяващ свят“, предупреди конгресменът Джон Гараменди, цитиран от „Политико“.

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".