Конституционният съд допусна за разглеждане по същество конституционно дело №2/2026 г., съобщават оттам.

Става въпрос за питането на съдии от Апелативен съд Варна за статута на т.нар. "изпълняващ функциите главен прокурор" Борислав Сарафов.

На свое заседание на 05.02.2026 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на състав на Апелативния съд – Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.), пишат от институцията.

Това е именно най-оспорваният през последната една година "нов текст" от 21 януари 2025 г., който казва по повод ролята на временно изпълняващия функциите, че...

"...едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца".

Както Клуб Z вече писа, докладчик по делото е съдия Янаки Стоилов.

В заседанието са участвали 12 конституционни съдии. Като заинтересувани институции са обявени Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на правосъдието, ВКС, ВАС, главният прокурор, Висшият съдебен съвет и Висшият адвокатски съвет,

Определението е прието с 9 гласа „за“ и с особено мнение на съдиите Надежда Джелепова, Десислава Атанасова и Орлин Колев.

Предисторията

За да направят искането за противоконституционност, варненските апелативни съдии ползват като мотив едно най-обикновено искане за възобновяване на наказателно дело - едно от многото правомощия на главния прокурор. Макар че в София съдилищата вече гръмко на няколко пъти "отрязаха" Сарафов и такива негови искания (включително и Върховният касационен съд) варненските магистрати не са на това мнение.

Така те сезират КС  с мотива, че „отговорът на поставения въпрос не е в правомощията му (на варненския съд - бел. ред.), тъй като изисква преценка за конституционосъобразност на посочения текст от ЗСВ“.

Сезиращият съд твърди още, че „[п]рилагането на оспорената норма към заварения случай създава несъвместимост с конституционните принципи на правовата държава и правната сигурност... и с изискването на... Конституцията нормативните актове да пораждат действие занапред“.