НАТО започна днес мисията "Арктически страж", обяви генералният секретар на алианса Марк Рюте.

Той съобщи новината в навечерието на утрешната среща на министрите на отбраната на страните членки в Брюксел.

От думите му стана ясно, че причина за мисията са засилената активност на Русия и Китай в региона. В изложението си Рюте обаче не спомена и дума за амбициите на САЩ и заплахите на президента Доналд Тръмп, че ще анексира Гренландия. И избягна пряк отговор, макар въпросът да му бе зададен няколко пъти. Но каза, че му е известно за водените разговори между САЩ, Гренландия и Дания.

Руската и китайската активност бяха изтъкнати по-рано днес като причини и от високопоставени източници от НАТО. Особено тревожен е фактът, че Китай се е обявил за „близка до Арктика държава“.

„Ние не сме говорители на САЩ“, отговориха те, след като бяха попитани от Клуб Z защо не споменават за американската активност.

Същите източници допълниха:

„За НАТО Арктика вече не е далечна територия, а фронтова линия. „Арктически страж“ показва решителността на алианса да пази едно от най-стратегическите места на света.“

Те бяха категорични, че ученията не са нападателни, а са свързани с отбраната.

„От САЩ казват, че Арктика и Далечният север са важни за сигурността. Ние сме съгласни и затова провеждаме „Арктически страж“, казаха още събеседниците ни.

Също преди пресконференцията на Рюте новината за началото на „Арктически страж“ бе съобщена от Ройтерс, цитирана от БТА. Според агенцията обаче мисията е „за укрепване на присъствието на пакта в Арктика като част от споразумение за разведряване на сериозните напрежения в алианса, предизвикани от желанието на президента Доналд Тръмп САЩ да придобият Гренландия“.

НАТО редовно провежда учения в Арктика, каза още генералният секретар. И даде за пример маневрите "Арктическа издръжливост в Гренландия" на Дания и "Студен отговор" на Норвегия.

Главна тема на срещата на министрите на отбраната утре ще бъде предстоящата среща на върха на НАТО в Анкара през юли. Рюте очаква да бъде информиран за изпълнението на решенията от Хага през 2025 г.- страните членки да увеличат разходите за отбрана на минимум 5 на сто от своя БВП.

Инвестициите скочиха с десетки милиарди евро, посочи Рюте. Като пример той изтъкна Германия, която до 2029 г. ще похарчи близо 52 милиарда евро за отбрана. Това ще бъде близо двойно по-голяма сума в сравнение на изразходваните от Берлин пари през 2021 г.

Министрите ще обсъдят и подкрепата за Украйна. Специално в Брюксел ще дойде и новоназначеният им украински колега Михайло Фьодоров.