През 2024 г. София продължава да се откъсва все по-ясно в икономическото си развитие от останалите региони, като БВП на човек от населението достига 35,4 хил. евро.

Заради големия дял на столичната икономика единствено Стара Загора надхвърля средното за страната равнище на БВП с 22,4 хил. евро на човек. Следват Варна и Враца с по 15,2 хил. евро на човек, а в първата петица влиза и Пловдив с 13,1 хил. евро.  В края на класацията има ново разместване: Сливен излиза на последно място с 6,7 хил. евро на човек, а под 8 хил. евро остават още Силистра, Хасково и Монтана. Разликите между тези области обаче са минимални, което прави бъдещи промени в подреждането напълно вероятни.

Прави впечатление, че половината области се разполагат в границите между 9 и 12 хил. евро БВП на човек, което от своя страна означава, че в значителна част от страната няма големи разлики. Разпределението на добавената стойност потвърждава извода, че сред икономически силните области услугите заемат все по-голям дял, а там, където земеделието играе по-значима роля степента на развитие е ниска.

Източник НСИ

След преодоляването на комбинирания ефект от срива в туризма през 2020–2021 г. и енергийната криза през 2022–2023 г. темповете на растеж се нормализират. Въпреки това динамиката по области остава нееднородна: най-висок номинален ръст (без корекция за цените) през 2024 г. се отчита в Стара Загора (19% на годишна база), Пловдив (16%) и София (13%).

Тревожен сигнал е, че в Сливен, Ловеч и Монтана номиналният БВП намалява, а в Габрово, София-област и Разград растежът е под или около средногодишната инфлация, което на практика означава спад в реално изражение. Тази разнопосочност усилва риска от продължаващо задълбочаване на различията в развитието и доходите между водещите и изоставащите региони.

Източник НСИ

Разликата в степента на развитие между столицата и най-слабо развитата област вече е почти 5,3 пъти, при 4,8 пъти година по-рано. Ако погледнем по-назад в миналото, през 2000 г. тази разлика е била малко под три пъти, което говори за ускоряване на процеса на икономическа дивергенция в средносрочен план. Същевременно стандартното отклонение в БВП на човек – мярка за размера на отстоянието между отделните наблюдавани региони според икономическото им развитие – е нараснала над 10 пъти в рамките на 25 години. Повече от половината от този ефект обаче се дължи на откъсването на столицата, което за пореден път подчертава особения ѝ икономически успех в контекста на останалите региони.

На сходен извод навежда и динамиката в икономическата тежест на областите в национален мащаб. През 2024 г. тя е силно концентрирана: София формира 44% от БВП на България (46 млрд. евро), Пловдив – 8% (8,3 млрд. евро), Варна и Стара Загора – по 6%, а Бургас – 4%. В същото време девет области, основно в Северна България, допринасят  под 1% от общия БВП. За сравнение, през 2000 г. делът на столицата е бил 26%, а области с под 1% липсват. Важно е да отбележим, че дяловете на вторичните ядра не се променят особено – Пловдив нараства от 7,4% на 8%, Варна остава без промяна на 6,3%, Стара Загора – от 5,3% на 6,2%. Нарастването на дела на столицата, с други думи, се случва за сметка на най-малките и слаборазвити региони икономики.

Разширяващата се пропаст между столицата и останалите региони е закономерна. Факторите, които я предопределят са повече от ясни – огромни неравенства в размера на инвестициите, в човешкия капитал, демографския потенциал, в качеството на инфраструктурата, в ефективността на работата на местната власт. Подобряването на коя да е от тези предпоставки за растеж в останалите области само по себе си няма да е  достатъчно за свиване на дистанцията. Със сигурност обаче насочени усилия с правилен фокус могат да преодолеят много от пречките и да подобрят потенциала за по-бърз растеж дори в най-изостаналите региони.

Институт за пазарна икономика