Унгария продължава да купува руски петрол въпреки наличието на алтернативни доставки, а икономиите от по-ниската цена не достигат до потребителите. Това показва нов анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), цитиран от Си Ен Ен.

Според доклада цените на горивата в Унгария през 2025 г. са били средно с 18% по-високи от тези в Чехия, въпреки че Будапеща купува по-евтин руски петрол, а Прага – по-скъп неруски. Анализът подкопава твърденията на премиера Виктор Орбан, че поддържането на руския внос прави горивата по-достъпни за унгарците.

Директорът на програма „Енергетика и климат“ в ЦИД Мартин Владимиров заявява пред Си Ен Ен:

„Зависимостта от руски петрол с отстъпка не се е преляла към потребителите.“

И продължава:

„Вместо това печалбата от препродажбата на евтин петрол отива в джоба на монополния доставчик МОЛ под формата на свръхпечалба, която индиректно финансира мрежите за овладяване на държавата на Орбан.“

Според анализа оперативната печалба на МОЛ е нараснала с 30% след началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г., а делът на руския петрол в унгарския внос е скочил от 61% преди войната до над 92% през 2025 г.

Докладът подчертава, че Унгария разполага с пълна техническа възможност да замени руския петрол с алтернативни доставки чрез хърватския петролопровод „Адриа“, чийто капацитет е достатъчен, а транзитните такси са 1,7 пъти по-ниски от тези по „Дружба“, която преминава през зона на активни бойни действия.

Заедно с това БНР съобщи, че Унгария и Словакия са отправили официална молба към Хърватия да им позволи да внасят руски петрол през нейната територия.

Унгарският външен министър Петер Сиярто повтори обвиненията си към Украйна, че възпрепятства доставките по „идеологически причини“.

Украинските власти заявиха, че подаването е прекъснато след руски бомбардировки по инфраструктурата на 27 януари. Будапеща обвини Киев, че умишлено бави възстановяването, а словашкият премиер Роберт Фицо определи ситуацията като: „политическо изнудване срещу Унгария заради безкомпромисната ѝ позиция срещу членството на Украйна в ЕС“.

БНР цитира и експерта Исак Леви от Центъра за енергийни изследвания и чист въздух (CREA):

„Унгария и Словакия трябва да бъдат принудени да спрат да купуват руски суров петрол. Зависимостта на тези две страни от тези доставки се е увеличила от 60 процента преди пълномащабното нашествие в Украйна до 90 процента сега. Този проблем ще извади очите на Европейския съюз, а той бездейства.“

Докладът на ЦИД излиза в момент, когато Унгария се готви за парламентарни избори през април, а Орбан гради кампанията си върху твърдението, че неговото управление държи енергийните цени ниски. Данните, цитирани от Си Ен Ен, поставят под въпрос тази теза.

ЦИД препоръчва ЕС да приеме предложеното от Европейската комисия законодателство, което да прекрати изключението за Унгария и Словакия и да забрани вноса на руски суров петрол.