Повече от пет милиарда долара вече били обещани за възстановяването на Ивицата Газа. Това обяви наскоро американският президент Доналд Тръмп във връзка с първото заседание на Съвета за мир, което трябва да се проведе днес.

От изявлението му в платформата Truth Social обаче не стана ясно кой е поел ангажимент за тези средства. Също така не бе уточнено кои държави според Тръмп са се задължили да осигурят хиляди служители за сигурност за планираните „Международни сили за стабилизация“.

България е един от членовете на този Съвет и не е ясно какви и дали е поемала ангажименти.

Първата среща на създадения от американския президент „Съвет за мир“ до последно е обвита в известна неяснота. Няма публичен дневен ред, нито окончателна информация кои представители на приблизително 20-те страни членки ще присъстват. Унгарският министър-председател Виктор Орбан обяви, че лично ще пътува до Вашингтон. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обаче изпраща външния министър Гидеон Саар. Някои държави ще участват като наблюдатели, включително и Европейската комисия. България засега праща „специален представител“.

Несигурността преди първата среща в известен смисъл подхожда на този орган, който беше създаден през януари в кулоарите на Световния икономически форум в Давос. В неговия устав се посочва, че право на абсолютно и единствено вето има само Доналд Тръмп и той може да бъде сменен от поста председател на Съвета само при смърт. Според устава също така Съветът за мир ще дублира Съвета за сигурност на ООН, като основната му задача е да допринася за стабилност и поддържане на мира по света. Първото заседание ще се проведе в U.S. Institute of Peace – който наскоро беше преименуван на Donald J. Trump Institute of Peace.

Първоначално „Съветът за мир“ трябва най-вече да набере средства за финансиране на изпълнението на плана на Тръмп за Газа. Разходите за възстановяването на опустошената от двугодишна война територия се оценяват на 70 милиарда долара. Много държави по принцип са готови да допринесат, но има и значителен скептицизъм. Защото успехът на възстановяването зависи от изпълнението и на други ключови елементи от плана на Тръмп за Газа. А този план буксува от месеци.

Всъщност всичко започна много обещаващо. Малко след публикуването на плана си Тръмп успя да склони воюващите Израел и „Хамас“ към примирие и освобождаване на оцелелите заложници от 7 октомври. Доставките на хуманитарна помощ бяха разширени. Израелската армия се изтегли зад договорена „жълта линия“, като продължава да контролира около половината от територията.

Оттогава обаче изпълнението се бави. Едва през януари бе върнато последното тяло на отвлечен израелец. Продължават нападенията и провокациите и от двете страни. От октомври насам са убити петима израелски войници – последно в сряда сутринта. От палестинска страна са загинали повече от 600 души – терористи, но и много цивилни. Израелската армия измества няколко пъти „жълтата линия“ на запад.

Причина за това е несекващото насилие срещу Израел от „Хамас“. Основната пречка пред мирното споразумение е отказът на терористичната организация, която управлява все още Газа, да се разоръжи. А това е основната точка от мирния план, без която нито една от обещалите помощ държави няма да влезе в ивицата и да започне с възстановителни работи или административна подкрепа.

Въпреки това в средата на януари американското правителство обяви началото на втората фаза от плана на Тръмп. Малко след това бяха създадени „Съветът за мир“ и няколко други органа. Те трябва да играят роля в преходното управление на Газа, която почти двадесет години беше под властта на „Хамас“. Управлението на място трябва да бъде поето от новосъздадено палестинско технократско правителство (NCAG). То е оглавявано от Николай Младенов.

Предвидените „Международни сили за стабилизация“ трябва да гарантират сигурността заедно с палестинска полицейска сила. Междувременно израелските войски трябва да продължат да се изтеглят, а от „Хамас“ се настоява да предаде оръжията си, пише "Франкфутер алгемайне цайтунг".

Именно в тези точки в момента има затруднения. На дванадесетте членове на NCAG досега не е позволено да влязат в Ивицата Газа. Те нямат нито средства, нито персонал, а дали „Хамас“ действително ще се откаже от властта безпрепятствено, тепърва ще се види. Неясно остава и какво ще стане с хилядите полицаи и служители, работили при управлението на „Хамас“ – дали могат да бъдат поети от преходното правителство? „Хамас“ очевидно е поставила съответни условия.

Още по-сложна е ситуацията по военните въпроси. „Хамас“ многократно подчертава, че никога не се е съгласявала на разоръжаване. Тръмп обаче наскоро повтори искането за „пълно и незабавно разоръжаване“ на организацията. Ръководителят на кабинета на израелското правителство Йоси Фукс в понеделник беше още по-конкретен: Израел ще даде на „Хамас“ 60 дни да предаде всички оръжия. Ако това проработи, „чудесно“, каза Фукс. Ако не – израелската армия ще трябва „да довърши мисията“.

Фукс подчерта, че разоръжаването трябва да обхване и лекото стрелково оръжие на „Хамас“. Ден по-рано Нетаняху постави същото условие: тежко въоръжение в Газа почти не било останало, твърди той, но ислямистите все още разполагали с 60 000 автомата „Калашников“ – оръжието, „използвано при клането на 7 октомври“. Нетаняху многократно е заявявал, че Израел няма да изтегли по-нататък войските си, докато Газа не бъде демилитаризирана.

Тези изявления трябва да се разглеждат и на фона на преговори зад кулисите с „Хамас“ за компромис.

„Върховният представител“ на „Съвета за мир“, българският дипломат Николай Младенов, наскоро се е срещнал в Кайро с лидер на „Хамас“, съобщи „Ню Йорк Таймс“. Напредък обаче не е бил постигнат. Според изданието Младенов работи по предложение, което скоро трябва да бъде представено на „Хамас“. То предвижда поетапно разоръжаване: първо предаване на тежките оръжия, а по-късно и на леките.

„Хамас“ по-рано нееднократно даде да се разбере, че би обмислила частично разоръжаване. Обсъжда се и модел, при който оръжията да бъдат предадени на съхранение. Да бъде убедена да приеме пълно и необратимо разоръжаване обаче вероятно ще бъде по-трудно. Организацията често отвръща на подобни искания с насрещно условие първо да бъде прекратена израелската окупация на палестинските територии.

„Докато има окупация, ще има съпротива“, заяви наскоро лидерът на „Хамас“ Халед Машал.

Освен това „Хамас“ критикува, че Израел не изпълнява задълженията си по плана на Тръмп, включително по отношение на хуманитарната помощ.

В петък на Мюнхенската конференция по сигурността Младенов заяви, че приоритет на „Съвета за мир“ ще бъде разширяването на хуманитарната помощ, след което ще последват спешната подкрепа и сигурността. За устойчиво възстановяване на Газа обаче трябва да бъдат изпълнени няколко условия, предупреди той: технократското правителство трябва да може да работи на място, да започне демилитаризация и Израел да се изтегли. Всичко това трябва да стане бързо, каза Младенов и предупреди, че в противен случай съществува риск сегашното фактическо разделение на Ивицата Газа да се превърне в трайно състояние.

 „Ако нарушенията на примирието продължат така, ще изложим Съвета за мир на подигравки и ще го направим безсилен“, заяви той.

Така се очертава основната дилема: без минимална стабилност не може да се изгради надежден нов ред.

Израелско-арабският анализатор Халед Абу Тоаме заяви пред германския „Ди Велт“:

„Хамас е набрала стотици, ако не и хиляди нови бойци и все още разполага със значителен оръжеен арсенал и разширена мрежа от тунели.“

Именно в настоящата преходна фаза това може да бъде опасно, предупреждава изследователят на тероризма Петер Нойман от King’s College London.

„Често в такива моменти терористичните организации се разцепват, възникват нови или съществуващи групи използват възможността да укрепят позициите си.“

Експертът по сигурността Шай Атиас от израелския университет „Бар Илан“ смята, че въпросите за реалното прилагане на място са по-важни от декларациите от Вашингтон.

„Колко реалистични са плановете на Съвета за мир зависи не от заявленията, а от това дали договореностите за сигурност и управление в Газа действително могат да бъдат приложени“, казва той пред „Велт“.

Бързо разоръжаване на „Хамас“ според него е нереалистично; по-вероятен е бавен процес.

„По-реалистичен сценарий би бил поетапно намаляване на военните способности на „Хамас“, строг контрол върху оръжейните потоци и възстановяване, обвързано с измерими цели за сигурност. Разоръжаването е толкова политически, колкото и военен процес – нужна е устойчива алтернативна структура, която да гарантира ред и легитимност.“

Според Тръмп вече обещаните милиарди помощ трябва да бъдат използвани и за възстановяване и хуманитарна подкрепа в Газа. Там стотици хиляди хора продължават да живеят в импровизирани лагери.

„Въпреки че след примирието в Газа влизат повече помощи, те далеч не са достатъчни, за да покрият хуманитарните нужди“, съобщи Британският Червен кръст в края на януари.

Броят на камионите с помощи трябва значително да се увеличи, за да се гарантира достатъчно снабдяване с храни, вода, лекарства, временни убежища и други жизненоважни стоки, настоява организацията.

Допълнително усложнение представлява разединението в арабския свят, където интересите – например относно бъдещото сътрудничество с Израел и бъдещето на Газа – понякога са диаметрално противоположни. Палестинската автономна власт критикува също, че ключови позиции в „Съвета за мир“ са заети от фигури, близки до Израел, като Джаред Къшнър, Стив Уиткоф или Тони Блеър – докато няма палестински представител на най-високо ниво. А времето притиска. Защото в Газа не става дума за обикновена смяна на правителство, а за пълно преструктуриране на авторитарно изграден властови апарат.

„Не става дума за ново правителство след избори“, казва Младенов. Ситуацията е по-сложна. „Хамас доминира Газа повече от 20 години, промени палестинските закони и въведе правила, които не съответстват на палестинското законодателство.“

Ако възстановяването се провали, съществува риск от нова форма на постоянна нестабилност в целия регион, предупреждава Атиас. „Най-вероятният резултат не е непременно незабавна голяма война, а нови цикли на несигурност: локално насилие, мобилизация чрез наративи и социални мрежи, активиране на прокси-групи и опити за разпалване на напрежение вътре в Израел и на Западния бряг.“

Дори военно отслабена, „Хамас“ все още разполага с достатъчна инфраструктура, за да запази влияние, предупреждава Атиас.

„В асиметрични конфликти дори самото оцеляване може да бъде представено като стратегически успех – а това често е достатъчно, за да се съхрани властта в дългосрочен план.“