Решението на Върховния съд на Съединените щати да отмени широкомащабните мита на президента Доналд Тръмп добави ново напрежение в и без това сложните отношения между Вашингтон и Пекин, пише днес Асошиейтед прес. Според агенцията и двете страни се опитват да избегнат открита търговска война, която би разклатила глобалната икономика, докато едновременно се стремят да укрепят позициите си преди предстоящите преговори.

Според анализатори в Пекин решението на съда дава на Китай „морален тласък“ в преговорите, но не и реална увереност, че митническата политика на Съединените щати ще се промени.

Сун Юн, директор на програмата за Китай в Центъра „Стимсън“, коментира, че китайската страна е подготвена за сценарий, при който „нищо съществено няма да се промени“, въпреки съдебното решение.

Разгневен от съдебната загуба, Тръмп обяви, че първо ще наложи временно глобално мито от 10%, а след това ще го повиши до 15%, като използва други правни механизми.

Той аргументира действията си с твърдението, че Китай представлява най-голямото икономическо, технологично и военно предизвикателство за Съединените щати.

„Китай имаше стотици милиарди долари излишък спрямо Съединените щати… Ние изградихме китайската армия, като позволихме това да се случи“, заяви Тръмп, цитиран от Асоциейтед прес.

Белият дом потвърди, че Тръмп ще посети Китай от 31 март до 2 април за среща с президента Си Цзинпин.

Али Уайн от Международната кризисна група смята, че Си няма да използва агресивно решението на съда, а ще се стреми да укрепи личния си контакт с Тръмп, за да запази крехкото търговско примирие и да постигне по-широки стратегически отстъпки в Азия.

Говорителят на китайското посолство Лю Пенгю заяви, че търговските войни не са в интерес на никоя страна, като призова за повече стабилност и предвидимост в двустранните икономически отношения.

Решението на съда създава несигурност и за други азиатски държави, които вече са сключили споразумения за намаляване на напрежението от предишните мита.

Дан Критенбринк, бивш помощник-държавен секретар по Източна Азия, отбелязва, че повечето партньори ще действат „предпазливо“, докато се изяснят последиците. Особено внимание се обръща на Япония преди визитата на премиера Санае Такаичи във Вашингтон.

Според Асошиейтед прес, президентът разполага с множество правни механизми за налагане на мита. През последната година Тръмп вече наложи „реципрочни“ мита, достигащи до 145% върху Китай, преди двете страни да се договорят за едногодишно примирие с базова ставка от 10%.

Уенди Кътлър от Института за политика на Азиатското общество смята, че администрацията може бързо да приложи „План Б“, включително чрез текущо разследване на търговските ангажименти на Китай.

Конгресмен Ро Кана призова за „по-твърда стратегия“, която да държи Китай отговорен за търговските му практики.

Гейбриъл Уайлдау от консултантската компания „Тенео“ отбелязва, че Пекин вероятно приема, че Тръмп може да възстанови митата „с относителна лекота“, но се надява да договори намаление в замяна на нови търговски ангажименти.

Непредсказуемостта е главното му оръжие

Решението на Върховния съд на САЩ да отмени голяма част от митата на Тръмп е отслабило способността му да заплашва и налага тарифи „във всеки момент и по всякаква причина“, пише Ройтерс, според която макар президентът да реагира мигновено с нови мита от 10%, а по-късно да ги повиши до 15%, несигурността за търговските партньори остава висока.

Цитираната по-горе Кътлър бързата промяна от 10% към 15% показва, че Тръмп продължава да използва непредсказуемостта като инструмент за натиск. Но тя и други експерти подчертават, че президентът вече не разполага с предишната си сила:

  • новите 10% мита са временни – само 150 дни,
  • митата по други закони изискват по-дълги процедури,
  • президентът е загубил възможността да налага тарифи чрез IEEPA, която съдът блокира.

„Той загуби любимия си инструмент“, казва Кътлър, цитирана от Ройтерс.

Уилям Райнш от Центъра за стратегически и международни изследвания отбелязва, че решението на съда „му отнема голямата тояга“, но икономическият ефект ще бъде ограничен, защото новите мита частично заместват старите.

Майкъл Фроман, президент на Съвета за външни отношения, подчертава, че остават много въпроси:

  • как вносителите ще получат възстановяване на незаконно събраните мита,
  • какви нови тарифи предстоят,
  • как ще се прилагат вече сключените споразумения.

Според Фроман най-същественият ефект е, че решението на съда ограничава използването на митата като наказателен инструмент извън търговската сфера.

Това може да донесе облекчение на държави, които бяха подложени на внезапни заплахи за мита заради спорове за Гренландия, внос на електромобили от Китай в Канада, политически конфликти с Бразилия.

Джош Липски от Атлантическия съвет предупреждава, че е рано да се правят изводи, защото Тръмп все още разполага с други инструменти.

Не е ясно и какво ще стане с близо 20 търговски споразумения, сключени под заплахата от мита по IEEPA. Според експерти държавите едва ли ще се опитат да ги предоговорят, за да не предизвикат реакция от Вашингтон.

Южна Корея заяви, че ще прегледа решението на съда и реакцията на Вашингтон, но ще продължи „приятелските“ разговори по споразумението, което включва инвестиции за 350 млрд. долара.

Анализаторът Том Рамидж смята, че Сеул вероятно ще запази ангажиментите си, защото всяко отстъпление може да доведе до нови ответни мита.

Индия отложи търговските преговори

Индия е отложила планираното изпращане на търговска делегация във Вашингтон през идната седмица заради несигурността след решението на Върховния съд на САЩ, който отхвърли митата, наложени от президента Доналд Тръмп, съобщи източник от индийското министерство на търговията, цитиран от Ройтерс. 

Това е една от първите конкретни реакции на азиатска страна след съдебното решение. 

„Решението за отлагане на визитата беше взето след обсъждания между представители на двете страни“, заяви източникът, пожелал анонимност поради чувствителността на темата. „Няма определена нова дата за посещението.“

По думите му забавянето се дължи основно на неяснотата около бъдещата митническа политика на САЩ след съдебното решение от петък.

Индийската делегация трябваше да отпътува за преговори по финализиране на временно търговско споразумение. Според договорената рамка Вашингтон се ангажира да намали наказателните мита от 25 на сто върху част от индийския износ, свързан с покупките на руски петрол от Ню Делхи.

Американските мита върху индийските стоки трябваше да бъдат понижени до 18 на сто, а Индия се съгласи да закупи американски стоки на стойност 500 милиарда долара за срок от пет години – от енергийни ресурси до самолети, части, благородни метали и технологични продукти.

Индийски официални представители посочиха, че визитата ще бъде насрочена отново, след като двете страни оценят развитието на ситуацията и неговите последици.

Опозиционни партии в Индия призоваха за отлагане на временното споразумение и поставиха под въпрос решението на премиера Нарендра Моди да излезе със съвместно изявление преди решението на съда.

В събота индийското министерство на търговията съобщи, че анализира последиците от съдебното решение и последвалите изявления от страна на САЩ.

Миналата седмица министърът на търговията Пиюш Гоял заяви, че временното споразумение може да влезе в сила през април, след като останалите нерешени въпроси бъдат уточнени по време на планираната визита във Вашингтон.