За девета поредна година Финландия беше обявена за най-щастливата страна в света. България е на 84-та позиция - покачване с едно място от м. г. А с една идея "по-малко щастливи" от нас са гърците - на № 85, следвани веднага от албанците.
Публикуваният днес Световен доклад за щастието през 2026 г. отбеляза значителен спад в благосъстоянието на младите хора в редица англоговорящи държави, особено при момичетата. Авторите свързват този факт с интензивното ползване на социалните медии.

Докладът е публикуван в навечерието на Международния ден на щастието на ООН и показва още, че другите скандинавски страни също се представят силно, докато нациите, засегнати от война и нестабилност, остават в дъното на таблицата.
Резултатите сочат рязко влошаване на удовлетвореността от живота сред хората под 25 години в страни като САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Данните от проучването на Gallup World Poll показват, че оценките за живота в тези държави са спаднали с почти един пункт по скала от 0 до 10 през последното десетилетие, въпреки че средната стойност за младите хора в световен мащаб е нараснала, съобщава Нова тв.

Както Клуб Z писа и миналата година - оценката за щастието се измерва с възприятията на хората, социални и икономически показатели, в които влизат БВП, неравенство, свобода, социална подкрепа, продължителност на живота, щедрост, усещане за корупция. Социологическите извадки обикновено обхващат около 1000 души на страна
По тази логика "щастливостта" на финландците дори е нараснала в абсолютно изражение - вече е 7.764 от 7.736 през м.г. Следват Исландия (7.540) и Дания (7.539).
Интересно е, че Русия е с усреднена оценка на живота 5.834, което ѝ отрежда 79-о място.
Данните се основават на множество проучвания и изследвания, включително международни оценки на поведението и психичното здраве на подрастващите. Едно мащабно проучване сред 15-годишни в близо 50 държави установи, че интензивната употреба на социални медии е свързана със значително по-ниско благосъстояние. Въпреки това, докладът подчертава, че резултатите варират значително в зависимост от платформата, начина на употреба и индивидуални характеристики като пол и социално-икономически произход.

Тези констатации идват в момент, когато много правителства обмислят по-строги мерки за защита на децата в интернет.
Още по темата
- Политикът Владимир Николов: Да не се делим на леви и десни, на Изток и на Запад, да не правим каквото каже Меркел
- WWF България: от защита на природата на терен и в съда до помощ за екологично отопление на бедни семейства
- Богдан Узелац е новият главен изпълнителен директор на Yettel България
- Божидар Божанов: От ПП не искаха Божанков в листите. Алтернативата беше да не се явим на избори
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни