• Достатъчно бързо ли се актуализират списъците на наркотичните вещества?
  • Има ли работещ механизъм за ранно разпознаване и оценка на нови синтетични вещества?
  • Съответства ли правната класификация на реалната степен на риск?
  • Допустимо ли е наказателноправната реакция да зависи от забавено и разпокъсано нормативно догонване? 
  • Подготвена ли е държавата за заплахата от фентанил, синтетични опиоиди, GHB и другите нови вещества, които се разпространяват по-бързо от закона? 

Това са въпроси от позиция на Софийската районна прокураура, разпространена тази сутрин до медиите.

Повод очевидно е проблемът, който излезе само преди дни на показ, с групата около д-р Станимир Хасървжиев, обвинена буквално в оргии: че е дрогирала и експлоатирала сексуално лица от същия пол, включително непълнолетни, като е използвала за целта гама-хидроксибутират (GHB). Известен и като "наркотикът на изнасилвача", у нас GHB е в Списък 3 на веществата, т.е. дефинира се като "невисоко рисков".

След първото дело за държане на гама-хидроксибутират (GHB), внесено в съда от Софийската районна прокуратура, се забелязва тревожна тенденция във връзка с навлизането на нови синтетични вещества и липса на актуално законодателство, което да се прилага спрямо тях, обръщат внимание прокурорите.

"Случаят, станал медийно известен, при който е използван наркотикът GHB не следва да бъде възприеман като единичен или изолиран. Той е ясен сигнал за много по-голям и задълбочаващ се проблем - навлизането на ново поколение синтетични вещества, спрямо които държавната и правната реакция все по-често се оказват закъснели.

... Все по-сериозна заплаха представляват фентанилът, GHB и неговите прекурсори, новите синтетични опиоиди и други вещества, които са по-мощни, по-трудни за разпознаване, по-лесни за прикриване и в редица случаи с много по-тежки последици за здравето и живота. Това изисква не само наказателноправна реакция по конкретни случаи, но и реална промяна в начина, по който държавата оценява, класифицира и поставя под контрол новите синтетични вещества."

Обвинителите настояват за правна рамка, която да е достатъчно бърза, ясна и адекватна спрямо новите рискове, а нормативната уредба изостава с оценката, класификацията или определянето на стойността на веществата за нуждите на производства в съда. "Това показва дефицит в способността на държавата да реагира своевременно."

"Особено тревожен е фактът, че при новите синтетични вещества държавната реакция често се развива на части - в един акт се урежда включването на веществото в съответен списък, в друг се определя стойността му за нуждите на процеса, а междувременно правоприлагащите органи и съдебната практика вече се сблъскват с конкретни случаи. Тази разкъсана и тромава нормативна архитектура създава риск наказателноправната защита на обществото да изостане от реалната обществена опасност.

Според Софийската районна прокуратура, срещу новото поколение синтетични вещества е необходима модерна правна рамка, навременна оценка на риска и ефективна координация между всички компетентни институции. Трябва прокуратурата, МВР, Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Агенция „Митници“, компетентните експертни съвети и НС да действат координирано и с общ подход.

"В Софийска районна прокуратура виждаме ясно, че срещу новата вълна синтетични вещества не може да се действа фрагментарно...

Проблемът вече не е само какво ново вещество се появява на пазара. Проблемът е дали правната рамка успява да го настигне навреме. Точно затова Софийска районна прокуратура призовава за спешна и адекватна реакция на всички компетентни органи."

Пълният текст на прокурорската позиция може да бъде прочетен тук.

Всъщност след разкриването на групата около Хасърджиев, това е втора активна реакция на прокуратурата по темата. Само преди дни от Асоциацията на прокурорите в България излязоха с обширен анализ "Правен режим на GHB – проблемът с класификацията на наркотичните вещества".

"Гама-хидроксибутират, „Джи“, „GHB“, „течно екстази“ са различни наименования на едно и също вещество – наркотик, включен в Списък II на Конвенцията за психотропните вещества от 1971. В САЩ е определен за наркотик с много висок потенциал за злоупотреба, който не може да служи за легитимна медицинска цел, поради което е включен в техния Списък I.

В България е взето решение да бъде поставен в Списък III, заедно със своя прекурсор GBL", пише там.

Цялото становище на АПБ може да бъде видяно на този линк.

МЗ започва работа по създаването на Национална програма за осигуряване на налоксон 

Министерството на здравеопазването (МЗ) започва работа по създаването на Национална програма за осигуряване на достъп до налоксон като животоспасяващ лекарствен продукт в системата на здравеопазването и извън нея. Това съобщиха от пресцентъра на МЗ. На последното заседание на Националния съвет по наркотични вещества е решено да бъде създадена работна група, която да изготви предложения за устойчив механизъм за осигуряване на антидота. Целта е медикаментът да бъде наличен в центровете за спешна медицинска помощ, както и при екипите на първа линия, включително в структурите на МВР, агенция „Митници“, местата за лишаване от свобода и други служби, които работят в среда с повишен риск. Работната група трябва да предложи конкретни решения за осигуряване, разпределение и използване на медикамента, така че да се гарантира бърз и ефективен достъп при спешни ситуации.

Създаването на национална програма е следващ етап към изграждане на дългосрочна политика, която да не разчита единствено на дарения, а да осигури предвидимост и устойчивост в доставките. Това е важна стъпка за намаляване на смъртността при употреба на опиоиди и за защита на живота и здравето на хората в риск.

Преди дни от пресцентъра на МЗ съобщиха, че всички центрове за спешна медицинска помощ в страната вече разполагат с животоспасяващия антидот налоксон, който се използва при предозиране с опиоиди.