Генеративният изкуствен интелект може да се окаже твърде скъп, за да оправдае инвестициите, които технологичните гиганти наливат в него. Това е основната теза на технологичния коментатор Ед Зитрон, който в нов анализ предупреждава, че AI индустрията изглежда все по-зависима от огромни капиталови разходи, скъпа изчислителна инфраструктура и шепа клиенти като OpenAI и Anthropic.

Според Зитрон в момента от AI бума сигурно печелят най-вече строителните компании, NVIDIA и фирмите около хардуерната верига за центрове за данни. За останалите участници - стартъпи, облачни гиганти и корпоративни клиенти - сметката е далеч по-неясна.

Той твърди, че AI стартъпите губят милиони или милиарди долари годишно, а големите облачни доставчици вече са вложили стотици милиарди в инфраструктура, която тепърва трябва да се изплати. По оценката му Microsoft, Amazon, Google и Meta са инвестирали над 800 млрд. долара за три години и планират още много по-големи разходи през 2026 и 2027 г.

Тези числа трябва да се четат внимателно - големите компании не отделят винаги ясно каква част от капиталовите им разходи е конкретно за AI. Но посоката е безспорна: изкуственият интелект вече не е само софтуерен продукт, а огромна инфраструктурна индустрия, която изисква центрове за данни, електричество, графични процесори, охлаждане, мрежи и дългосрочни договори за изчислителна мощност.

Microsoft и OpenAI: 100 млрд. долара залог

Един от най-силните аргументи в текста на Зитрон идва от свидетелски показания на изпълнителен директор на Microsoft по време на съдебен процес, свързан със спора между Илон Мъск и OpenAI. Според Bloomberg Microsoft е похарчила над 100 млрд. долара по партньорството си с OpenAI, като сумата включва директни инвестиции, инфраструктура и хостване на изчислителната дейност на компанията.

За Зитрон това е сигнал за мащаба на залога: Microsoft не просто инвестира в OpenAI, а изгражда инфраструктурата, върху която OpenAI работи. В същото време реалните AI приходи на големите компании остават трудни за оценка, защото те обикновено говорят за "run rate" - прогнозен годишен темп на приходи на база текущ месец - а не за реално отчетени годишни приходи само от AI.

Зитрон дава пример с Microsoft 365 Copilot. Дори при 20 млн. абонати и максимална цена от 30 долара месечно, годишният приход би бил около 7,2 млрд. долара - при условие че всички плащат пълната цена, което според него не е реалистично.

Големият проблем: приходите трябва да растат експлозивно

Според анализа проблемът не е просто, че AI е скъп. Проблемът е, че трябва да стане едновременно масов, печеливш и стабилен като приход, за да оправдае разходите.

Зитрон формулира четири условия: AI приходите трябва да експлодират; капиталовите разходи трябва да спрат да растат; графичните процесори трябва да носят положителен марж след всички разходи; а приходите трябва да останат стабилни и след края на инфраструктурната експанзия.

Това е висока летва. Microsoft, Google, Amazon и Meta имат огромни съществуващи бизнеси, но AI засега не е отделна, прозрачна и доказано печеливша категория в отчетите им. Ако приходите бяха толкова силни, пише Зитрон, компаниите вероятно щяха да ги показват по-ясно.

Зависимост от OpenAI и Anthropic

Другата тревога е концентрацията. Според Зитрон голяма част от бъдещите облачни приходи на Microsoft, Amazon и Google идва от договори със самите AI лаборатории - най-вече OpenAI и Anthropic. Така облачните гиганти финансират компаниите, които после купуват изчислителна мощност от тях.

Anthropic например се превърна в един от най-скъпите AI залози на пазара. Financial Times съобщи, че компанията е договорила финансиране от 30 млрд. долара при оценка от 900 млрд. долара, като ръстът се обяснява с бързо увеличаващи се приходи и очаквания за годишен темп около 45 млрд. долара.

Но според Зитрон високите приходи не решават автоматично проблема, ако разходите за изчисления растат заедно с тях. Неговата теза е, че при големите езикови модели повече употреба означава и повече разходи - за токени, сървъри, графични процесори, електричество и инфраструктура.

Корпоративните клиенти също усещат цената

Анализът разглежда и другата страна на пазара - компаниите, които купуват AI услуги. Зитрон твърди, че много организации харчат за AI експериментално, без ясна представа какъв е реалният ефект върху производителността.

Като пример е посочен Salesforce. Business Insider съобщи, че Марк Бениоф очаква компанията да похарчи около 300 млн. долара за токени на Anthropic през 2026 г. Бениоф защитава тази посока като инвестиция в AI агенти и продуктивност, но самият размер на сумата показва колко бързо корпоративната употреба на AI се превръща в значим оперативен разход.

Зитрон твърди, че много компании все още не знаят как да измерват възвръщаемостта. Проблемът е, че токените се харчат постоянно, а задачите не винаги са сравними. Един и същ тип работа може да струва различно при различни модели, служители и начини на употреба. Така AI бюджетите се превръщат в трудна за прогнозиране сметка.

Балон или болезнен преход?

Според анализатора AI индустрията е икономика, движена не толкова от доказана печалба, колкото от страх да не се изпусне следващата голяма технологична вълна. Според него мениджъри и директори настояват служителите да използват AI все повече, без да е ясно дали това реално подобрява качеството на работата.

Това не означава, че генеративният AI няма стойност. Много компании вече го използват за програмиране, обслужване на клиенти, търсене в документи, автоматизация и анализ. Спорът е друг: дали тази стойност може да покрие инфраструктурните разходи, които в момента растат с безпрецедентна скорост.

Затова Зитрон поставя въпрос, който ще става все по-важен за технологичните пазари: ако AI е бъдещето, кога точно то започва да се изплаща?

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.