Оня ден една приятелка се оплака, че хората, които от четири години се вият в хоро пред Народния театър в София, пречат на зрителите и артистите вътре и смущават театралните постановки.
Разбира се, това може да го каже само човек, който е пълен безродник, не обича татковината си, срамува се от корените си, които задължително водят към тропането на хора на мегдана и най-лошото – ходят на театър! Трябва да ви кажа, мили приятели, че все още в България има една такава прослойка – доста е рехава, наистина, но не умира бе, която продължава и в днешно време да ходи на театър! И не само, ами има претенции и се опитва да възпре патриотите, които се борят с всички сили да запазят българщината и са наченали една фолклорна революция, изразяваща се в тропане на хора пред театри, по централни булеварди, плажове, гранични пунктове и дори в сърцето на Европа – Брюксел. Молят ги да се съобразяват с другите и да намалят поне децибелите на фолклора си, ако не могат съвсем да се откажат от него. Тропайте си, ма тихичко така, възпитано! Можете ли да си представите вие възпитано и тихо хоро пред Народния театър? Аз не мога! Оксиморон е това. Ако не бучат гайдите, ако не ударят тъпаните, ако не писнат момите – това какво хоро е, какви българи сме, приятели? Ма не можела Офелия да умре кротко в поточето и трупът й подскачал по сцената от вибрациите на граовското. Айсиктир и Офелията, бе, баба ти все Офелия е гледала! Хамлет бил изпускал черепа всеки път, като чуел капитан Петко войвода да ечи с гласището си отвънка. Така ми! Капитан Петко войвода е това, не е някоя мижава оперна певачица от тия, западните.
А пък най-неприятно ми става, когато такива като госпожа приятелката ми започнат и те да се правят на западни. Може ли - вика, ако обичате, благодаря и приятно ми е. Мазница! Той Левски на заптиетата все „ако обичате“ и „приятно ми е“ е казвал, гачели? Черешовото топче са го пукали, без да питат колко е часът и пречи ли на следобедния сън. Айсиктир и западна поквара!
Та стига сме позволявали на такива като госпожа приятелката ми да делят народа на граждани и селяци! Нека най-сетне се обединим и всички да си бъдем селяци! Да се върнем към корените на българщината и да не позволяваме на разни западни мурафети като театри, фонтани, площади, градинки да убиват постепенно културата ни. Затова призовавам от понеделник пред Народния театър не само всекидневно да се вие хоро, ами и да си спомним за останалите ни красиви традиции. От 11 часа на фонтаните организирам масово пране на долни гащи – нека всички моми от София и Софийско да заповядат с по една бохча бельо и сапун за търкане. Докато момите перат, момците да хванат по една мотика, па да оплевят малко градинката. Толкова земя у центъро, а целата у трева и плочки. Домати ние нямаме ли си, бе, маскари, такива? Като българския домат друг няма, нека чужденците видят какво е то "биволско сърце"! И чушки можем да сложим, че наесен, като се съберат задомените жени на площада, да ги хвърлят в казана, па да завъртят една лютеница, да нахранят децата, ихууу!
Нека възродим асамблеята, която непрежалимата Людмила Живкова създаде едно време и показа на цял свят какви деца е раждала и ражда българската майка юнашка, ма после демокрацията съсипа всичко. Асамблея "Байрак на мира"! С девиз "Чака-рака"! Ето това е нашата България, приятели, а не оная на Офелия, Хамлет и приятелката ми мазница.
Още бих организирала седмично варене на ракия пред Народното събрание, тричане на кучета по Цариградско, люпене на семки в операта и гонене на прасе в аулата на СУ „Св. Климент Охридски“. Не знам колко от вас са влизали при мазниците там, ма който успее да намери прасето в лабиринтите на гълъбарника, ще бъде възпят в народна песен и ще получи правото да се подмива напролет, когато му е времето, на чешмите пред Банята.
Нека се хванем всички на хорото и да натирим душманите буржоа там, където им е мястото. В чужбина! „Яж ананаси, с фазани се дуй – твоят последен ден иде, буржуй!“
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни