Матурите по български език и литература (БЕЛ) остават един от малкото сравнително систематични ориентири за състоянието на училищното образование на местно ниво. Те позволяват ясно да се видят разликите между отделните общини и училища в рамките на една и съща изпитна сесия. Изчисленията на Института за пазарна икономика (ИПИ) за 2026 г. показват както очаквани центрове на силно представяне, така и устойчиви регионални клъстери с много ниски резултати – сигнал за дълбоки различия в достъпа до качествено образование, обявиха от неправителствената организация.

Министерството на образованието и науката (МОН) не публикува средните оценки на зрелостните изпити на ниво община. Затова от ИПИ са използвали за изчисленията си отворените данни на ниво училище.

Тенденции

Средната оценка за отделните общини е изчислена като средната на училищата в нея, претеглена с броя на явилите се ученици. По този начин, да речем, средната оценка на училище с 50 зрелостници би имала 10 пъти по-голяма тежест в средната за разглежданата община от такова с пет.

ИПИ е публикувал интерактивна графика, от която може да се види средният успех по български език и литература за всяка община в България.

На пролетната сесия на държавните зрелостни изпити (ДЗИ) по БЕЛ през 2026 г. са се явили 49 хил. ученици, което продължава тенденцията на плавно увеличение на зрелостниците в унисон с демографските тенденции. От тях над една пета са положили изпита в столицата, почти 4 хиляди в Пловдив, малко над 3 хиляди – във Варна. Има и 20 общини в страната, където на матури не се е явил нито един ученик, най-вероятно понеже в тях няма средни училища.

Тази година средният успех е по-висок от предишните – добър (4,39) средно за страната.

По-високите оценки могат да означават както по-добро представяне на самите зрелостници, така и по-лесен изпит в сравнение с предишни години. По тази причина сравнението е смислено по-скоро между отделните училища и региони в рамките на конкретната година.

Отличници

Само две общини са постигнали среден резултат над много добър (5) – Челопеч и Неделино, които години наред са сред водещите общини на изпита по български език и литература. В топ 5 влизат още две смолянски общини – Златоград и Баните, както и Правец. Столицата е на шесто място, а сред големите областни центрове високи резултати постигат Смолян, Велико Търново, Благоевград и Варна – общини, които традиционно се характеризират със сравнително добро училищно образование. Броят на общините, които постигат резултат над 4,50, е общо 19, а над 4 – 87.

Двойкаджии

Има обаче и общини с много ниски резултати. В четири от тях – Брацигово, Опан, Перущица и Струмяни – средната оценка на всички явили се зрелостници е слаб (2,00), с необходимото уточнение, че като цяло броят на гимназистите в тях е малък. Със средна оценка слаб са 11 общини, а с под среден (3) – цели 40. Видими клъстери с ниски резултати има в Северозапада и Североизтока, както и в малките общини край Пловдив, Ямбол и Бургас.

Нужда от интервенция

Въпреки че зрелостните изпити, особено откакто са ключ към висшето образование, не са непременно най-добрият измерител на качеството на образованието, на регионално ниво липсват много други индикатори, които да насочват образователните политики. Дори и тези данни дават достатъчно ясна представа кои са регионите, които хронично изостават, и училищата, които имат остра нужда от интервенция – пренос на опит от по-успешни училища, включително смяна на директор или командироване на учители, допълнителни инвестиции и повече часове за подобряване на фундаменталната грамотност, обобщават ситуацията от ИПИ.