"Демократична България“ внася пакет от законодателни промени, свързани с пресичане корупцията в здравеопазването. Усилието е да започнем "да затваряме" кранчето в здравеопазването, обясни в четвъртък Божидар Божанов от ДБ.

Предлаганите поправки са в няколко закона – в закона за здравното осигуряване, за лечебните заведения и др. Целта е да се повиши контролът върху разходите, да се разшири контролът от Агенция „Митници“ и НАП при експортни лекарства, да се намалят цените на медикаментите чрез гарантиране на конкуренция, пълна прозрачност на отчетите на болниците, на разходите на Националната здравноосигурителна каса, прекратяването на практиката със субективни комплексни оценки, на база на които някои болници получават голям брой легла, за да източват средства, посочи Божанов.

"Когато „кранчетата“ са спрени, политическият рекет не може да намери вратичка, ще има повече средства за профилактика, за младите лекари, медицински сестри", подчерта той в декларация от трибуната на НС.

По думите му, пакетът със законодателни мерки е само първа стъпка.

"Да намерим съгласие по тази тема, няма място за партийна конкуренция", призова депутатът.

Бюджетът на НЗОК расте всяка година. Само между 2019 и 2025 г. се е увеличил от 4,3 милиарда лева на близо 9,47 милиарда лева. Това е ръст от 120%, или повече от 5 милиарда лева допълнително, посочи съпредседателят на „Да, България“. (Бюджетът на Касата продължава да ръсте и за 2026 г. той се предвижда да е 5,26 млрд. евро, т.е. около 10,28 млрд. лева - бел. ред.)

Божанов отбеляза, че дори след отчитането на инфлацията, публичните разходи за здраве са нараснали с около 80% между 2015 и 2023 година. Но резултатите и удовлетвореността не растат със същата скорост, а точно обратно – българите не стават по-здрави, не живеят по-дълго, не плащат по-малко от джоба си, не получават по-лесен, по-равен достъп до качествено лечение. През 2024 г. средната продължителност на живота в България е 75,9 години, която е най-ниската в Европейския съюз, където е средно 81,7 години. Българинът живее средно с близо шест години по-малко от европейския гражданин, посочи депутатът. Зад тази разлика, по думите му, стоят не просто статистики, а човешки животи. Смъртността от заболявания, които могат да бъдат лекувани навреме (т. нар. предотвратима смъртност), в България е 194 на 100 000 – повече от два пъти над европейското равнище, добави депутатът. 

"И тук идва големият парадокс. България е на първо място в ЕС по брой болнични легла – 870 на 100 хил. души, има много хоспитализации, все повече пари за болнична помощ", посочват от ДБ.

"Това е система с огромен капацитет „на хартия“, но със съмнителна ефективност. Близо 38% от всички болнични разходи отиват за болнична помощ. На всеки 100 лв. за здравеопазване близо 36 лв. излизат от джоба на данъкоплатеца, след като хората са платили вече здравните си вноски. Над 75% от разходите за лекарства се плащат от домакинствата, те формират повече от две трети от всички плащания на българските пациенти", продължи Божанов.

"Не твърдим, че средствата за здраве са достатъчни и  защото ресурсът е ограничен, нямаме право да допуснем изтичане на пари, имаме едва 4,4 медицински сестри на 1000 души и система, която има все по-голям бюджет, но няма по-голямо спокойствие за пациента. Парите за здраве изтичат през фиктивна хоспитализация и нагласени обществени поръчки", се казва още в декларацията. Депутатът припомни, че част от общественото недоволство миналата година е било на младите медици срещу корупцията.

Сегашният парламент е конституиран с очакване на съществени промени, минаха повече от два месеца, но обществото не е видяло съществени промени, се посочва още в декларацията си от ДБ.

Какво предлагат от "Демократична България"

Засилване на контрола

Първата група мерки предвижда засилване на контрола както от страна на институциите, така и от здравноосигурените лица.

Божанов даде пример за дете, което лекувано от пневмония 10 пъти, а друго - в психиатрия 45 дни. Родителите и в двата случая знаят, че това не се е случило, но биха научили веднага, ако се въведат електронните уведомления до пациенти, родители и настойници за извършени спрямо осигурените медицински дейности. 

Институционален контрол ще се извършва и чрез служебни проверки на базата на данните от автоматично свързване на регистри. Например регистър на заетостта - дали съответната болница разполага действително с изискуемите специалисти.

Проверка на болнични листи пък би установила дали хоспитализиран не е бил на работа или на почивка, докато се води в болница. С помощта на изкуствен интелект ще се извършват проверки на риска на случаен принцип. 

Предвижда се още разширяване на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА). Чрез нея може да се проследи всяко лекарство къде отива и дали не се изнася в чужбина, въпреки че е изписано за пациент в болнично заведение. Божанов даде пример от разследване на журналистката Валя Ахчиева за онколекарство, което се води отпуснато в столична болница, но е изнесено в Нидерландия, докато на онкоболните вероятно се влиза физиологичен разтвор. После такива медикаменти започват да се изнасят в страни извън ЕС, където няма строг контрол. 

Проверките ще засегнат сериозно и складовете на едро за лекарства, като ще се правят и с видеозаснемане, а санкциите ще бъдат завишени, включително  отнемане правото на магистър-фармацевти да упражняват дейността си една година, каза при представянето на предложенията на ДБ Катя Панева. Най-честият проблем тук е складовете да не отговарят на изискванията за съхранение на медикаменти - например такива са били и фитнес зали, или да са декларирани от няколко търговци. 

Предлагат се законови промени, които засягат постоянния ръст на болничните легла, чрез които се източва значителен ресурс от НЗОК. Залага се на публичност и регулярен преглед на комплексните оценки за болничните заведения.

“Болничните легла растат постоянно, а запълняемостта е под средната за ЕС. България е първа в ЕС по брой болнични легла на 100 000 население, но е последна по продължителност на живота. Болничните легла често се използват за източване на Касата през отчитане на пътеки”, каза Божидар Божанов.

Търгове за лекарства за частните болници

ДБ за пореден път и пореден парламент предлага и търгове за лекарства за частните болници. Но и търговете за публичните лечебни заведения са проблем, защото, по думите на Божанов, последният централизиран търг на здравното министерство миналата година е постигнал по-високи цени за държавните болници. По тази причина се предлага средно претеглената стойност, заплатена за даден продукт, да се отчита при изплащането, без значение дали има сключен търг от МЗ, или не.

(Малка подробност е, че в часа, в който първоначално беше насрочено представянето на предлаганите от ДБ промени в сферата на здравеопазването, от управляващата ПБ обявиха също свой брифинг, на който заявиха, че ще предложат промени, за да има търгове за лекарства и за частните болници).

Механизъм за намаляване цената на лекарствата за редки болести

Предвижда се и механизъм за намаляване цената на лекарствата за редки болести, където, както показва разследване на “Бърд”, има много корупция, каза Божанов. Мерките са комплексни, като за база се вземат референтни  цени в страните от ЕС, без обаче да се ограничи достъпността до редки медикаменти. В законопроекта са отразени и препоръките на Комисията за защита на конкуренцията как да има истинска конкуренция при тези лекарства, като една от мерките е обявите за търгове задължително да се качват на сайта на МЗ. 

Прозрачност и публичност ще бъдат осигурени и като бъдат обявявани всички възможни данни от всички здравни системи, които не са търговска тайна. НЗОК трябва да оповестява детайлна разбивка за всичките си разплащания, включително и за зачестилите повторни отпускания на лекарства. Актуални отчети на болниците също трябва да бъдат публични, както и докладите на арбитражните комисии. 

Друга част от мерките засяга управлението на лечебните заведения

“Директорите на болници често са назначавани по политически критерии. В концепциите си за управление на лечебните заведения директорите трябва да бъдат задължени да залагат стимули за развитие на човешките ресурси - например как се преодолява недостигът на медицински сестри, също оценка от пациентите и мерки за развитие на дигитализацията”, каза доктор Александър Симидчиев.

В тези концепции трябва също да има мерки, които да ограничават корупционния риск, както и директорите да предоставят текущ отчет на 3, 6 или 9 месеца  какви резултати се постигат, защото "често една болница се води към фалит дълго и незабелязано".

В комисиите по оценка на концепциите трябва да бъдат включени представители на професионално-съсловните организации и на служителите в болницата. НЗОК и Българският лекарски съюз пък трябва да договорят механизъм за надлимитните дейности - друга мярка за ограничаване на необоснованите хоспитализации.

А до 6 месеца след приемането на закона трябва да има нови конкурси, по новия ред, за директори на всички болници, искат от ДБ.

Симидчиев обаче е категоричен, че няма да има твърд бюджетен лимит за лечебните заведения, а предварителните лимити ще бъдат ориентировъчни и ще имат отношение към оценката дали съответната болница е печеливша, или губеща.

Централизирани шаблони, прилагани по Закона за обществените поръчки, при поръчките за медицинска апаратура

Разхищенията и корупцията при обществените поръчки за медицинска  апаратура ще бъдат ограничавани чрез централизирани шаблони, прилагани по Закона за обществените поръчки, за да не се нагласяват техническите изисквания на поръчката към конкретен производител, каза Божидар Божанов. 

Тук той включи и корупционния риск при медицинските изделия, защото, по думите му, за да получите одобрение на медицинско изделие, реимбурсирано от НЗОК, се изисква оценка на здравните технологии, което често пъти представлява корупционен данък.