От ПП-ДБ искат утре да се гледат на второ четене промените в Закона за обществените поръчки, за да се коригира сегашното положение, според което частните болници, въпреки че разполагат с обществен ресурс, са изключени от задължението за провеждането на обществени поръчки. На първо четене измененията минаха още през май т.г. и до днес отлежават.

"На 11. 12.2025 г. Европейската комисия реши да сезира Съда на Европейския съюз (INFR(2018)2268) поради това, че България не е транспонирала правилно Директива 2014/24/ЕС относно обществените поръчки. В съобщението за взетото решение се сочи, че “Комисията счита, че българското законодателство понастоящем изключва определени частни лечебни заведения от обхвата на правилата на ЕС за обществените поръчки, дори когато те получават повече от 50% от финансирането си от публични средства. Това изключване – предвидено в § 2, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки – не съответства на определението в правото на ЕС за „публичноправни организации“, установено в член 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/24/ЕС, и следователно ограничава обхвата на прилагане на Директивата", пише в мотивите на предложението, което идва от депутатите от ПП-ДБ Надежда Йорданова и Стою Стоев.

Директива на ЕС изисква правилата за обществени поръчки да се прилагат и към т. нар. публичноправни организации, включително субекти, които формално са частни, но са създадени за задоволяване на нужди от обществен интерес и се финансират основно с публични средства. В българското законодателство обаче в допълнителните разпоредби на ЗОП от този обхват са изключени определени частни лечебни заведения, дори когато над 50% от финансирането им е публично. Това на практика им позволява да възлагат доставки, услуги и строителство без състезателни процедури и без гаранции за прозрачност и конкуренция. В публичното пространство през годините станаха известни фрапантни случаи при търговете на лекарства, медицинска апаратура, консумативи - на в някои случаи с пъти завишени цени.

През последното десетилетие в България се оформи устойчив проблем, свързан с разходването на значителен публичен ресурс от частни лечебни заведения извън режима на обществените поръчки. Макар да са търговски дружества по форма на собственост, много частни болници изпълняват дейности от изключителен обществен интерес – болнична помощ, финансирана основно чрез Националната здравноосигурителна каса, държавния и общинските бюджети и европейски средства. На практика това създаде няколко системни проблема:

– Липса на прозрачност при избора на доставчици и цените на медицински изделия и лекарства;

– Ограничена конкуренция, тъй като поръчките се възлагат чрез пряко договаряне или вътрешни правила;

– Риск от неефективно и неикономично разходване на публични средства, включително значителни ценови разлики за идентични продукти между различни лечебни заведения;

– Неравнопоставеност между държавните и общинските болници, които са задължени да прилагат ЗОП, и частните лечебни заведения със сходен публичен финансов ресурс.

Този модел беше многократно критикуван от Сметната палата, неправителствени организации и европейските институции като несъвместим с принципите на добро финансово управление и с правото на ЕС. Европейската комисия прие, че изключването на частните болници, финансирани основно с публични средства, противоречи на понятието „публичноправна организация“ по Директива 2014/24/ЕС и води до неправомерно стесняване на обхвата на правилата за обществени поръчки.

В този контекст проблемът с обществените поръчки на частните болници се превърна не само във въпрос на вътрешна финансова дисциплина и справедливост в здравната система, но и в риск от санкции за България за неизпълнение на европейското законодателство. 

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".